Към мелницата вече се движеше една дълга колона от карети, двуколки и каруци откъм селото и пристанището. Няколко от тях бяха предоставени на екипажа на фрегатата и бяха изпълнени от пъстрите им униформи. Откъм полята наближаваха пет товарни каруци, натоварени догоре със захарна тръстика. А близо до мелницата бе спряла друга кола, от която изскочиха двадесет работника, които трябваше за пръв път да задвижат мелницата. Надзирателят махна с ръка и извика на Рурк, Рурк отвърна на поздрава му, а после отново отправи поглед към пътя, който водеше към селото.
Между дърветата се появи откритата карета на Трейхърн. Рурк се спусна бързо по стълбата надолу, от купола през складовите помещения към входната врата. Когато разпозна до господаря на острова пъстро облечената фигура на Шана, той се изпълни с гордост, но лицето му помръкна, когато откри на седалката срещу нея английския благородник сър Гейлърд Билингсхъм. Рурк всъщност бе имал намерение да избърза към тях, за да ги поздрави с добре дошли, но сега се оттегли мълчалив и ядосан в сянката и наблюдаваше как длъгнестото конте помага с тъповата елегантност на неговата — на Рурк! — съпруга да слезе от колата. Ядът му се усили още повече, когато видя как сър Гейлърд забравя да отдръпне ръката си от тази на Шана. Това бе за него два пъти по-нетърпимо, понеже той самият нямаше право да я докосва на обществено място. Рурк нахлупи още по-ниско бялата си шапка и с кисела физиономия се облегна на стената на мелницата.
Тълпата вече бе значително нараснала, скупчена около каретата на Трейхърн, и сега господарят на острова със задоволство представяше на английския благородник арендаторите и другите първенци на малкото си владение. Шана приглаждаше тоалета си и търсеше с поглед Рурк. Най-сетне го видя в сянката на мелницата, усамотен, облегнат сърдито на стената. Шапката закриваше лицето, но едрата, стройна, мускулеста фигура й бе твърде добре позната. Бялата риза, отворена на врата, с набори по ръкавите, ярко се открояваше на почернялата му кожа. Кожата му бе вече потъмняла като на испанец, а тясно скроените му панталони само подчертаваха мускулестата му фигура. Шана се усмихна, потънала в мисли, и си представи радостта на шивача да може най-сетне да облече едно толкова красиво тяло, защото повечето мъже на острова, които имаха необходимите средства да си поръчат по-фини облекла по последна мода, бяха отдавна в тъй наречената зряла възраст. А Рурк притежаваше фигура и външност, които придаваха елегантен вид и на най-обикновената дреха, дори на прословутите къси панталони. И въпреки това Шана се подразни, че панталоните, които Рурк бе облякъл днес, бяха толкова тясно скроени и че той разхождаше така нехайно мъжествеността си пред кикотещото се и намигащо множество от влюбени до уши селски девойки.
Рурк видя Шана да остава за миг сама и прецени, че има шанс — той вече се опитваше да си пробие път през множеството към нея. Но бързината и навалицата се оказаха пагубни, защото той внезапно усети в ръцете си мекото тяло на жена, която едва не го събори.
— О, боже мой, мистър Рурк! — изхихика пискливият глас на Мили Хоукинс. — Вие наистина сте твърде необуздан за такова крехко създание като мен.
Рурк измърмори небрежно някакво извинение.
— Ах, Мили. Моля да ме извиниш, но бързам.
Мили обаче само засили хватката си и плътно го притисна към малките си гърди.
— Да, наистина виждам, скъпи ми Джон! — Раздразни го това, че така спокойно се разполага с малкото му име. И изведнъж гласът й му се стори така висок, сякаш я чуваше целият остров. — Изглежда, в последно време все бързате. Независимо коя е, оставете я да почака. Мога да ви предложа нещо не по-лошо! Ах, Джон, трябва само да ме погледнете и малко момиче като мен е вече напълно безпомощно и слабо!
Рурк се опита да отстрани пръстите на Мили от ризата си.
— Стига вече, Мили. Наистина нямам време.
— О — проплака тя и се облегна с цялата си тежест на него. — Сега пък си изкълчих и крака. Няма ли да ме заведете до колата ни, съкровище?
До тях се появи една едра сянка и се изправи насреща им — беше самата мисис Хоукинс с ръце на хълбоците.
— Ха — изпъхтя рибарската жена, — крака си изкълчила, виж ти! Ела, порочно създание! Да се хвърляш така на врата на мистър Рурк! Засрами се!
Рурк се позасмя, като видя жената на рибаря да повлича с яка ръка вироглавата си дъщеря, а само след няколко крачки Мили се отказа от куцукането. Но тогава той срещна ироничния поглед на Шана, отправен към него. Рурк много добре изтълкува изражението на лицето й и разпозна признаците на надвиснала буря. Той искаше веднага да избърза към нея, но за съжаление и този път не му се удаде, защото с поздрав на уста сега към него се бе насочил Орлан Трейхърн. Силната ръка на господаря на острова се отпусна на рамото му и го поведе обратно към мелницата.