Когато тя си отиде, Нокс се обади долу и поръча еспресо. Взе си душ, облече се и провери дали ножът, който носеше, е на мястото си. Опипа с пръст острието му и го прибра обратно.
Последва обаждането, което не му се искаше да направи. Използва айфона, като реши, че Дулич може да плати и за това — знаеше, че така няма да го подслушват.
Томи отговори на третото позвъняване, а гласът му от Детройт звучеше тъй ясно, сякаш брат му се намираше в съседната стая.
— Здрасти, братле! — поздрави Нокс.
— Джони! — зарадва се Томи.
Брат му беше единственият човек, на когото бе позволено да го нарича така. Гласът му прозвуча толкова радостно, сякаш камион със сладолед току-що бе спрял пред къщата им.
С правилните лекарства, специализирано наблюдение и спазване на стриктен учебен режим Томи се справяше доста добре. Можеше успешно да поеме отговорностите на съвместната им работа. Брат му истински се наслаждаваше на видеоигри и до голяма степен се беше научил да ползва градския транспорт съвсем самостоятелно. Живееше сносен живот. За щастие, не му хрумваше да търси несъществуващи чудовища, скрити зад завесите, а Нокс се стараеше да е близо до него колкото може повече.
Пропуснатото плащане към Ейми бе сигнална лампичка. Нокс не искаше да влиза в онлайн сметките им от Китай, не би желал да дава на китайските интернет следователи да душат наоколо.
— Как е? — попита Нокс.
— Всичко е наред — каза Томи.
— Върви ли бизнесът?
— Не може да е по-добре.
— Тук има малък проблем — рече Нокс.
— Къде?
— В Шанхай. Ейми не си е получила банковото плащане.
Последва тишина.
— Перлената дама — напомни му Нокс.
— Но това беше преди месеци — обади се Томи.
— Да, именно. — Нокс се впечатли от факта, че брат му си спомняше.
— Нямаше ли да знаем, ако трансферът не е минал? — попита Томи, който все още се бореше с концепцията за прехвърляне на реални пари по интернет.
— Да, трябваше да знаем — отвърна Нокс.
— Искаш да кажеш, че аз трябваше да знам — натърти брат му.
— Не съм споменал такова нещо.
— Но това си мислиш.
— Недей да приказваш така, Томи, не си мисля това — отговори Нокс.
— Смяташ, че аз съм прецакал нещата — настоя брат му.
— Ако ти си ги прецакал, щях да ти кажа, че си виновен. Кога е имало случай да не ти говоря направо?
— Тогава за какво се обаждаш?
— Защото дължим много пари на важен доставчик и искам да изясним нещата. Това е всичко. Недей да преувеличаваш — спокойно каза Нокс.
— Ще трябва да проверя какво е записано при Ев — отговори брат му, споменавайки счетоводителката им Евелин Ритер.
— Да, точно така. Оттам трябва да започнем. Вземи данните за банковия трансфер и виж дали има някаква причина да не е минал… Ще го изпратим отново — каза Нокс. — Записваш ли си?
— Не съм глупав, естествено, че си записвам — отговори брат му.
— Провери и останалите плащания. Ев може да ти помогне. Не проумявам как е възможно да е пропуснала това, но все пак и по-странни неща са се случвали. Обзалагам се, че проблемът е от тази страна, нали ги знаеш какви са китайските банки.
Томи беше по ученически влюбен в симпатичната им счетоводителка и на Нокс не му харесваше особено как се развиваха взаимоотношенията им. Не можеше да реши дали просто ревнува заради това, че Ев бе привлякла вниманието на Томи, или по-скоро се чудеше защо привлекателна и умна жена като нея би обърнала внимание на момче с ограничени социални умения като него. Беше факт обаче, че Ев беше доста време с брат му и двамата си прекарваха наистина добре, което за Нокс бе благословия, която не би разрушил с лека ръка.
— Как вървят нещата иначе? — поинтересува се Нокс.
— „Тигрите“ са много зле.
— Е, това вече е новина — засмя се брат му.
— А ти как си? — попита Томи.
— Оглеждам се за внос на стари мотоциклети — отвърна Нокс, който бе живял с лъжата достатъчно дълго, така че да я възприеме почти за истина.
— Сериозно ли?
— Тук имат някои истински съкровища. От години копират беемве и руските дизайни и са ги направили по-хубави от оригиналните. Можем да ги вземем много евтино, да ги приведем към стандартите и след това да ги продадем по за пет-десет хиляди всеки.
— Мислех, че не ми е позволено да се качвам на мотоциклет — отговори Томи, а гласът му прозвуча по детски разочаровано.
— Някои от тях са мотоциклети с кош. Може и да направим изключение — обеща Нокс.
— Изключение ли? — намръщи се Томи, ясен сигнал, че се уморява.
Телефонните разговори го изморяваха повече, отколкото личното общуване. Лекарите му не можеха да обяснят и половината от това, което ставаше в съзнанието му… Или това, което не ставаше.
— Ще затворя — каза Нокс.
— Обажданията са скъпи — съгласи се брат му.
— Пиши ми имейл за това, което разбереш от Ев.
— Ще ти пиша — обеща Томи.
— Ти си добро момче, Томи.
— Липсваш ми, Джони.
Брат му затвори. Нокс задържа телефона до ухото си малко по-дълго от необходимото, а сърцето му биеше до пръсване. Излезе от стаята, спомняйки си предупреждението на Фей за новия нощен пазач, и се показа навън, затваряйки внимателно задната врата след себе си.
— Забавлява ли се? — посрещна го гласът на Грейс някъде зад гърба му.
— Нали това е идеята — отвърна той, без да се изненада от присъствието й.
Обърна се и пристъпи извън сянката на сградата. Не се шокира толкова от присъствието й тук, отколкото от факта, че не я беше забелязал по-рано.
— Хубава е по някакъв доста перверзен начин — рече Грейс.
— Не знаех, че ти пука — отбеляза Нокс.
— Да не би да излизаш по маршрута? — попита тя, виждайки, че беше взел каската за мотора.
— Да.
— Без мен ли?
— Такъв беше планът — призна си Нокс.
Грейс скръсти ръце в защитна поза и не пожела да го погледне.
— Не се бяхме разбрали така — ядоса се тя. — Защо го направи?
— Такъв съм си. Така си върша работата. Нарича се „напредване в случая“ — отбеляза Нокс.
— Недей да се отнасяш пренебрежително с мен, Джон Нокс.
— Наистина смятах просто да обходя маршрутите, за да се уверя, че са безопасни. Да видя какви са възможните точки за изход. Не ми се искаше да те натреса в евентуална засада… Приятелят ми… Такава беше неговата работа. Това правеше и той за мен. Смятам да сторя същото.
— За мен ли? — саркастично отбеляза тя.
— Точно така…
Нокс й разказа за хард диска на Данър. Призна й, че се нуждае тя да погледне съдържанието му. Каза й още, че търпението му вече се е изчерпало.
— Съгласна съм — кимна тя.
— Щях да дойда на уреченото място точно в шест — увери я той. — Независимо дали вярваш, или не, щях да бъда там. А колкото до тази жена… — добави Нокс след кратко колебание.
— Не! — прекъсна го Грейс. — Ще го направим тази нощ. Сега, когато тези престъпници са все още по домовете си…
— Първо ще обходим целия маршрут. Няма да се доближаваме до никого от тях преди зазоряване. Някои от тези хора, всъщност всичките, познават тези квартали отлично и могат да се движат в тъмнината доста по-добре от нас. Трябва ни търпение и добра стратегия или изобщо не бива да се залавяме с това — настоя Нокс и пое към скутера.
Грейс не помръдна. Стоеше там, напълно неподвижна и невидима в мрака.
— Моля те — каза Нокс.
В този момент два мотоциклета навлязоха в задната уличка и се отправиха към тях с бесен рев на форсирани двигатели. За секунди Нокс зърна съжалението в очите й — неволно беше позволила да я проследят.
И двата мотоциклета се насочиха към Нокс, а ездачите им ловко скочиха от тях и ги оставиха да се носят с пълна сила към него, подобно на огромни топки за боулинг, устремени към кеглите. Нокс прецени отскока си добре, въпреки че при падането се закачи леко в едното от страничните огледала. Строполи се на асфалта и миг преди да се съвземе, зърна тока на ботуш, засилил се право към лицето му.