— Нека да погледнем — заяви небрежно Ранди. Репликата прозвуча превзето, сякаш момчето специално я беше репетирало пред огледалото.
Нокс му подаде дигиталната рамка. Ейми беше уредила всичко, а в момента на лицето й се четеше изражението на угрижена домакиня.
Грейс изглежда се интересуваше повече от Ейми, отколкото от случващото се на лаптопа.
— Тук е доста пренаселено — каза тя. — Ще трябва да освободим място, за да може момчето да работи.
Нокс остана. Нямаше да зареже насаме непознат с рамката и с това, което тя вероятно съдържаше. Ранди свърза устройството с лаптопа си и започна да пише. Изминаха десет минути, но на Нокс му се сториха като половин час.
— Паметта е разделена на две — обясни момчето. — Едната част е криптирана. Държите ли на рамката? — попита то.
— Важно е само съдържанието — отвърна Нокс.
Ранди извади отнякъде отвертка и за ужас на Нокс за секунди успя да отвори рамката. Продължи да обяснява, докато разпарчетосваше устройството:
— Често срещана грешка е да се опитвате да разбиете кода… — Момчето извади интегралната схема с паметта на рамката. Разгледа я под лупа, докато ръката му на сляпо търсеше отвертката из бюрото.
— Но ние искаме именно това — отговори Нокс. — Трябват ни данните от кодираната част на паметта.
— Разбирам — съгласи се Ранди, — но разбиването на такъв код може да отнеме дори седмици.
— Нямаме толкова дни на разположение — възрази Нокс.
— Не, но имате това. — Момчето посочи с отвертката нещо върху интегралната схема. — Това е вградената батерия — допълни то, изправи се и се обърна към Нокс. — Също както при лаптопите, този чип използва малка батерия за часовник, от която се захранва частта, която пази паролите. Ако няма батерия, няма парола. Понякога батериите са запоени за чипа, за да не могат да се отделят. Такъв е и случаят тук. Отвертката е прекалено голяма, ще ми трябва кламер.
— Искаш ли фиба?
— Какво? — не разбра момчето.
— Фиба за коса? На правилното място сме, ако тя ще ти свърши работа — отвърна Нокс.
— Отлично!
Няколко минути по-късно Ранди използва метална фиба, за да предизвика късо съединение на интегралната схема и да източи заряда на малката батерия. Пълната директория на кодираната част от диска се изписа на екрана на лаптопа му.
Жените отново влязоха при тях.
— Какво е съдържанието? — попита Нокс.
— Файлове на Excel. Excel на Windows. Има и няколко малки аудиофайла и снимки. Ще ви ги сваля.
След малко момчето подаде на Нокс флашка.
— Оставете ни за минутка насаме — помоли Нокс и погледна към Ейми, правейки знак, че иска Ранди да излезе от стаята.
— Масажът на раменете е много приятен — каза Ейми, докато двамата с Ранди напускаха тясната стая. — Освен това отнема само десет минути. Мисля да го пробваме веднага.
Грейс отвори първия от файловете на Excel. Изминаха пет минути, а Нокс нетърпеливо я наблюдаваше. Беше притеснен. Файловете бяха запълнени изцяло със символи на китайски и той можеше да разчете част от тях, но не всичките.
Грейс заговори на английски.
— Всичко е тук — каза тя. — Еди е записал пълните имена. Има и телефонни номера. Отразил е всички плащания. Това са страшно много пари, Джон, много повече, отколкото са отбелязани в счетоводството на „Бертолд Груп“. За последните шест месеца са изразходвани около седем милиона юана и стотици хиляди щатски долари. С подобна безумна информация — продължи тя — която и да е строителна компания би си гарантирала успех. От друга страна, ако правителството се добере до този списък, всички отиват в затвора. Тези записи са буквално безценни.
— Колко контакта са отбелязани? Колко са получили плащания? — попита Нокс.
— Всичките. Не са въвеждани нови.
— А монголците?
— Няма следа за последните плащания — отговори тя.
— Сериозно? — изгледа я Нокс.
Грейс кимна.
— Тези четиристотин хиляди не са осчетоводени.
— А защо е записал всичко с такива подробности? Възможно ли е да е бил толкова глупав?
— Еди не е глупав. А амбициозен. И свръхсамоуверен… Но в никакъв случай не е наивник. Съмнявам се, че счетоводното записване е било негова идея — каза тя. — Вероятно някой е изисквал да се отчита.
— Но ако е така, защо данните са недовършени?
Грейс сви рамене.
— Нали казваш, че „Бертолд“ искат тези записи — опита се да изясни нещата той.
— Това са прекалено много пари, за да бъдат дадени без никакъв отчет. Човек, ако иска, би могъл незабелязано да си задели цяло състояние.
— Мислиш ли, че се е случило именно нещо такова? Може би Еди е бръкнал в кацата с меда? — предположи Нокс. Това обясняваше отвличането.
— Не и Еди — категорично отговори тя.
— На кого ли е докладвал? На Маргарт?
— Определено не! Това би го изложило на пряк риск от наказателно преследване. Сигурно е докладвал на доверен на Маргарт човек. Възможно е да е бил Престън Чи. Възможно е да е била и пряката ми ръководителка, Гейл Бънчкин. Но аз лично мисля, че е Чи. Това, че той е китаец, би помогнало на компанията при едно евентуално разследване — така отговорността се снема от изпълнителния директор чужденец. Много вероятно е Маргарт да е получавал само устни доклади за дейността на Еди.
— Добре — съгласи се Нокс, който все още се опитваше да асимилира чутото. — Значи веднага щом предадем тази информация, най-вероятно плащането на подкупи ще се поднови.
— Несъмнено. Това ще позволи на проекта по изграждането на „Ксуан Тауър“ да се върне отново в график.
— Какво има, Грейс? — попита той, усетил леката промяна в интонацията й.
— Както обсъждахме, в случай че „Бертолд Груп“ работи против нас, то в момента, в който се доберат до счетоводните записи на Еди, вече няма да имат нужда от него. След цялото ненужно внимание, което той привлече, може да се окаже най-подходящо, ако изчезне завинаги. Полицията или някои представители от правителството може да поискат да говорят с него.
— Да — съгласи се Нокс. — И аз си мислех същото. А сега и Сержанта е извън играта и може би въобще няма да има пари за откуп.
— Нека ти напомня за пътуването на Маргарт до остров Чунмин. Отново ще кажа: смятам, че това пътуване не е имало нищо общо с „Ксуан Тауър“, но е много вероятно да е пряко свързано с изчезването на Еди.
— Обясни ми по-подробно — помоли я Нокс.
— Майка ми твърди, че Еди е бил на остров Чунмин на двадесет и четвърти. Това е същата вечер, в която ми е оставил съобщението на гласовата поща.
— Изглежда, много се терзаеш заради това пропуснато обаждане…
— Това е Чунмин! Подкупите са за свършени услуги — отговори тя и посочи към екрана на лаптопа. — Инспектори, доставчици, тук има дори името на банкер!
Нокс кимна. Познаваше участниците в играта от посещенията, които бяха направили.
— Предполагам — продължи Грейс, — че двете плащания от по двеста хиляди долара са свързани с нещо, което се намира на остров Чунмин. Там е моят дом, както и домът на Еди. Предполагам, че плащанията са направени чрез посредник — това са монголците. А после телефонното обаждане на Еди… Гласът му звучеше нервно. Може би не е съобразил и твърде много е форсирал нещата, навлякъл си е неприятности. Идеята ми е, че вероятно е станал свидетел на нещо. Майка ми потвърди, че е бил на Чунмин в деня, в който ми се е обадил, а това е само няколко дни след пътуването на Маргарт.
— Логично е. — Нокс прие казаното като вероятен мотив за отвличането.
— Имам името на шофьора, който Маргарт е наел на Чунмин — каза Грейс. — Имаме и декларацията на плащанията по кредитната му карта — посочи тя. — Можем да хванем следите му. Трябва обаче да определим целта на пътуването, може би то ще ни доведе до Еди и Данър.
— Това е извън нашите компетенции — напомни й той.
— Ти спомена силата, която се крие в тези счетоводни сметки — напомни му Грейс. — И естествено си прав. — За пръв път тя признаваше, че не толкова информацията, а притежанието й бе това, чрез което можеха да искат преговори. — Но узнаването на някаква тайна — такава, която те държат да остане скрита на всяка цена — би ни донесло далеч по-голямо предимство.