Дали не беше закъсняла?
Огледа се и веднага забеляза двамата униформени полицаи, които бавно се движеха сред гъмжилото от хора.
Дали похитителите също бяха ги забелязали?
Липсата на връзка с Нокс не й даваше мира. Чудеше се кога бе успяла да стане толкова зависима от Джон Нокс.
Пусна тежката чанта до нозете си, без да изпуска дръжката й.
Все още нямаше обаждане.
Никакъв контакт.
Погледна към чантата. Двата плъзгача на ципа се срещаха точно по средата й… Нещо не беше наред! Беше ги плъзнала в единия край, тъй като от опит знаеше, че тежките чанти се отварят, когато ципът е затворен с двата плъзгача до средата.
Съвсем ясно си спомняше, че бе затворила плъзгачите в единия край.
Коленичи до чантата.
Дъждът вече се лееше като из ведро, носен от силен вятър, но тя не го усещаше…
И тук, сред тълпата, която я заобикаляше отвсякъде, сред бушуващата буря, подгизналата до кости Грейс нервно сграбчи двата плъзгача на ципа и ги дръпна. Поколеба се само за секунда, преди да разтвори чантата…
Беше пълна с пачки вестници, овързани с ластици.
Останала без дъх, тя безпомощно вдигна поглед към небесата, сякаш очакваше отговор оттам. Кога, къде и как се бяха изпарили парите? Самата тя ги беше преместила в тази чанта! Това беше невъзможно…
Ала се беше случило. Разрови вестниците просто за да се увери, че не халюцинира…
Двете ченгета вече се приближаваха към нея. Преследвачът й все още беше някъде зад гърба й. Разполагаше само с няколко секунди. Оранжевият потник я издаваше.
Заряза чантата.
Нямаше пари. В себе си носеше само транспортна карта с двадесет юана, равняващи се на около три долара. Побърза да се отдалечи от полицаите и се приближи към един магазин за тениски.
Открадна една. Не успя да свали закачалката от стойката, а просто издърпа дрехата от нея. Сто метра по-нататък приклекна и дари две момчета в тийнейджърска възраст с неописуема гледка: свали пред очите им оранжевия си потник и навлече задигнатата тениска.
Върна се при входа на метрото, минавайки само на няколко метра от полицаите, които, изглежда, търсеха именно нея.
Някъде назад щяха да се натъкнат на захвърления на паважа мокър оранжев потник, стъпкан от стотици крака, мръсен и скъсан.
23.
16:00 часа
квартал Хуанпу
Нокс припираше шофьора на таксито да кара плътно зад синьото „Волво Седан“, притиснато в трафика малко по-напред.
Беше успял да се върне до будката на охраната в метрото и да хване смяната на поста точно в 4 часа следобед. Бе наблюдавал как един от униформените охранители си беше тръгнал от работа, носейки тежка пътна чанта с огромно лого на „Найк“ от едната страна.
Охранителят пое напряко през Народния площад, без да обръща никакво внимание на усилилия се дъжд. Нокс успя да се прикрие умело и го последва. Охранителят продължи да върви пеша още две пресечки, а след това се качи в очакващото го синьо „Волво“.
Първият що-годе приличен късмет за цялата седмица се случи, когато само на метри пред него майка и дъщеря слязоха от едно такси. Беше в същата посока, в която бе заминало и волвото. И всичко това в проливния дъжд, в петък вечер, пиков час…
Нокс го прие за поличба.
Сега шофьорът му минаваше почти на червено на светофарите, а броячът продължаваше да се върти. Мъжът мина в дясната лента, за да изпревари два микробуса, като при тази маневра едва не изблъска няколко велосипедисти.
— Hen hao! Браво! — извика му седналият на дясната седалка до него Нокс. Бяха успели да го настигнат и двете коли вече се намираха на по-малко от една пресечка разстояние.
Шофьорът се ухили широко и разкри няколкото останали в устата му криви и кафеникави от тютюна зъби.
24.
16:04 часа
„Ксинтианди“
След провала Грейс се върна обратно в метрото. Краката й изгаряха от болка, гърлото й беше пресъхнало, а подгизналата зелена тениска лепнеше по тялото й като чужда кожа. С ясното съзнание за стотиците всевиждащи електронни очи наоколо и вероятността един от монголците все още да я следва, тя наведе глава и се опита да се смеси с тълпите, с хилядите китайци, които изпълваха метрото.
Операцията бе претърпяла провал. Лицето й вече бе известно на полицията. Беше изгубила връзката си с Нокс, беше изгубила и парите, събрани за откупа. Един от монголците продължаваше да я преследва.
Еди Лу най-вероятно щеше да бъде убит, Данър също.
Сигурно бяха извършили подмяната на парите, когато в метростанцията на Народния площад й се наложи да придвижи чантата по лентата през скенера. Това бе единствения път, когато се бе отделила от багажа си. Личеше си, че е замислено предварително и замяната е била подготвена внимателно.
Знаеше, че може да вини само един човек, задето се беше провалила толкова лесно.
25.
16:20 часа
Северно от мястото, където потокът Сужоу се вливаше в река Хуанпу, Нокс влезе в района на Американския квартал, който в средата на 19-и век бе представлявал малка и неприветлива крайречна зона, дарена на Американската търговска делегация. Районът дълги години бе считан за безперспективна и подценявана част от града, но наскоро бе преживял разцвет и в момента приютяваше десетки хотели, кафенета и сгради с офиси. Таксито на Нокс подмина няколко пресечки с красиви градски къщи, които някога бяха служили за домове на евреите бежанци от Втората световна война.
Той потупа шофьора по ръката и каза на шанхайски:
— По-бавно, приятел, продължавай напред.
— Извинете ме. Колата… — започна шофьорът.
— Напред — повтори Нокс. — Обърни и спри вдясно.
— Но… — опита се да се възпротиви човекът.
— Quai! Quai! Бързо! — настоя Нокс.
Волвото бе намалило ход и бе направило два последователни десни завоя — рутинно действие, за да се провери дали някой не го следи. Нокс можеше да се обзаложи, че ще направи още два, преди да се върне към предишния си маршрут. Паузата, за да се огледат за евентуални „опашки“, всъщност беше добър знак — значи бяха близо до целта.
Нокс накара шофьора на таксито да обърне, така че да има видимост към предното стъкло на волвото, за да е сигурен, че пътникът не бе напуснал автомобила. Не му се щеше отново да направят някой хитър трик с чантата.
Нокс погледна часовника си, забравил, че той беше спрял преди часове. В момента, в който парите пристигнеха при похитителите, Данър и Лу щяха да бъдат убити и приблизителното време нямаше да му свърши работа. Чувстваше се така, сякаш часовникът му бе спрял нарочно.
Шофьорът на таксито му се усмихваше и очакваше Нокс да каже нещо. А Нокс едва успяваше да разсъждава.
Преследването продължи твърде дълго! Оказа се, че волвото всъщност не се беше опитвало да се измъкне от евентуални преследвачи — двата последователни десни завоя бяха в резултат на пропусната пресечка или еднопосочна улица. Колата явно приближаваше към мястото.
Нокс написа съобщение на Ранди: „Трябва ми мястото“.
Миг по-късно се върна друго съобщение: „Скоро“.
Нокс насочи шофьора към мястото, където за последно бяха видели волвото. Спомни си, че Грейс бе споменала някакво счупено стъкло в заден план на видеото, и осъзна, че в момента се намираха в неправилния квартал.
— Има ли някаква изоставена сграда или тесни улички из този район? — обърна се той към шофьора. — Виждал ли си някакви счупени стъкла?
По лицето на таксиметровия шофьор се изписа изумление.
— Електроцентралата край реката е изоставена от много години — каза той. — Наскоро построиха нова.
— Новата не ни върши работа — каза Нокс и посочи на шофьора да свие вдясно. Волвото не се виждаше никъде.
Телефонът му завибрира: Южно от улица „Кунмин“, източно от „Далиан“.