Ситуацията в тълпата бързо прерастваше в безредие, щом нетърпението, ядът и клаустрофобията започнаха да вземат превес.
Нокс, който с всички сили се опитваше да издърпа останалите напред, виждаше как персоналът на ферибота се мъчеше да задържи настрана предната част на тълпата. Хората се опитваха да се качат на борда, за да не бъдат изблъскани във водата. Един от членовете на екипажа размаха верига над главите им, удари неколцина и предизвика сбиване. Боят бързо се предаде нататък, подобно на огън в суха трева. Непознати се обръщаха един срещу друг и започваха да се налагат.
Само няколко минути по-късно воят на полицейски сирени оповести пристигането на отряда за бързо реагиране при безредици. Тълпата се люшна назад по улиците, отдръпвайки се от полицията. Лу залитна и едва не падна. Нокс и Грейс успяха да го изправят и се оставиха на тълпата да понесе и четиримата.
Кордон от полицаи се появи в пространството зад кея; всички носеха сини каски и прозрачни плексигласови щитове. Втори кордон от полицаи се появи откъм хотел „Индиго“ и затвори изхода за бягство от юг.
— Сега! Давайте! — извика Нокс най-вече на себе си.
Със сключени един за друг лакти четиримата се наведоха напред, за да устоят на напора на тълпата, която се оттегляше на юг, далеч от полицията. Трябваше да преодолеят натиска и да се доберат до билетния терминал.
Полицейската стратегия обаче се оказа тотално погрешна: притиснати от ченгетата, хората от тълпата можеха да избягат от натиска само навън към доковете и реката, принуждавайки се в безредицата да скачат във водата, опитвайки се да се доберат до празните фериботи.
Нокс зарови лице в рамото си, за да забърше дъжда от очите си. Забеляза туристическа табела с надпис „Уайт Стар Адвенчърс“, издигната от нечия слаба ръка.
— Ето там! — извика той.
Жената с табелата беше китайка, дребна на ръст, облечена строго официално и цялата подгизнала от дъжда. Тя се здрависа с Нокс и го поздрави с „Добре дошъл на това пътуване“. Ако играеше роля, то жената определено се вживяваше максимално добре. Усмивката така и не слезе от лицето й и тя даже не спомена лошото време.
— Опасявам се, че нашият кораб е завързан от другата страна на трети терминал — този откъм юг — каза тя. — Терминалът е малко препълнен днес. Очакваме ли още някого?
Нокс беше споменал, че ще пътуват петима.
— Ще се качат само трима! — извика той.
— В такъв случай всички ли сме тук? — попита жената.
— Да!
— Много добре. Бихте ли ме последвали, моля — каза тя, все още стискайки табелата в ръка.
— Май ще е най-добре, ако не правите реклама — отбеляза Нокс и внимателно свали ръката й.
Жената кимна и се усмихна, а по лицето й се стичаха дъждовни капки.
— Много добре. Насам, моля.
Южният кордон от полицаи се простираше от хотела до реката. Тълпата се заблъска далеч от тях, оставяйки празно пространство между ченгетата и безредицата. Нокс насочи водачката им право към това пространство, знаейки, че полицията нямаше да си позволи да нападне западняци. Той и останалите четирима успяха да се придвижат почти безпроблемно, без да бъдат смазани от тълпата.
Шумотевицата наоколо прерасна в открита борба, която доведе до увеличаване на натиска от страна на полицията, разположена най-близо до улицата. Единственият изход обаче беше към реката, което доведе до катастрофални последици. Хората, застанали на ръба на доковете, бяха изблъскани във водата. Мнозина се опитваха да прескочат през огражденията в лодките и корабчетата, но не успяваха. Персоналът на фериботите ги изблъскваше настрана. Те падаха във водата, озоваваха се между тежките фериботи и гумените им бъмпери по доковете, и биваха смазвани от люлеещите се кораби. Чуваха се писъци, които докарваха вече изнервената тълпа до необуздана лудост.
Жената поведе групичката на Нокс към южния край на пристана, където положението не беше много по-добро. Тя хладнокръвно ги качи по тясната стоманена стълба, която водеше към корабчето. Китайците се блъскаха в последните ограждения на дока и се опитваха да се доберат до кораба, докато тълпата зад тях ги смазваше с натиска си. Все повече и повече хора падаха през огражденията във водата и крещяха за помощ.
В този момент сред челните редици Нокс забеляза две малки деца, ужасени и безпомощни срещу смазващата сила на множеството. Успя да грабне едното момченце точно преди тълпата да го изблъска в реката. Подаде го на Грейс и хвана и второто — беше момиченце, което се вкопчи с всички сили в него. Двамата с Грейс държаха децата и използваха металните ограждения като щит, за да ги предпазят от тълпата.
— Трябва да преминем през борда на последния ферибот, за да стигнем до нашата лодка! — извика водачката им. — Персоналът на ферибота ме познава, имаме уговорка, но това може да усложни ситуацията.
„Да я усложни ли? — помисли си Нокс. — По-невъзможна от това няма накъде да стане.“
— Трябва да действаме бързо и да разчитаме на екипажа. Моля ви, не спирайте. Отиваме право на лодката.
Тъмните води под тях вече се пенеха от усилията на падналите да изплуват. Ужасените писъци на давещите се хора изпълваха въздуха, смесваха се с воя на вятъра и плющенето на дъжда по палубите на лодките.
Паниката превзе гъмжащото множество. Насилието и боят се понесоха като огън из целия кей и в резултат на това още повече хора се озоваха във водите.
— Ще се придвижваме само заедно, като група! — извика водачката им, а в гласа й за пръв път се прокрадна тревога.
Нокс, все още стиснал детето, вкопчило се здраво в него, погледна към Грейс и срещна погледа на дълбоките й тъмни очи. Дъждовните капки се стичаха по лицето й като сълзи.
— Двама от нас остават! — извика той. — Ще изведем тези деца в безопасност.
Благодарност, граничеща с щастие, се прокрадна по лицето на Грейс. За момент сякаш на дока се намираха само те двамата с Нокс.
— Уговорката не е такава! — възпротиви се водачката. — Няма да мога да се върна обратно дотук.
— Върви тогава! Вземи тези двамата и върви! — извика й Нокс. — Осигурете им медицинска помощ възможно най-скоро.
Водачката погледна първо към Нокс, после към Грейс, а след това към морето от насилие и хаос пред тях. В погледа й се четеше паника.
— Елате с мен! — извика тя, хващайки Данър под ръка, а самият Данър сграбчи неадекватния Едуард Лу.
Погледна назад към Нокс и дори и да му каза нещо, Нокс така и не го чу.
С огромни усилия и използвайки дълги пръчки, екипажът на ферибота успяваше да удържи настрана тълпата от хора, за да направи път на водачката, Данър и Лу да се качат на борда. Най-ужасният момент бе, когато китайците буквално трябваше да бъдат изблъсквани обратно на кея. Грейс погледна назад, а Данър, Лу и жената прекосиха палубата на първата лодка и изчезнаха.
Нокс се доближи до парапета и Грейс го последва. Тръгнаха към полицейския кордон и щом го приближиха, започнаха да викат на мандарински, за да бъдат пропуснати да минат. За негова изненада двама от полицаите се разделиха и му направиха път. Нокс, Грейс и децата минаха през блокадата, убедени, че цветът на кожата на Нокс ги беше спасил.
Оставиха двете деца на грижите на персонала в хотела и се качиха в стаята горе.
Грейс се зае да подсушава косата си с хавлия.
— Много глупаво беше от твоя страна да останеш — каза й той.
— Добре дошъл в клуба — върна му го тя, без да прекъсва заниманието си с кърпата.
— Тази нощ ще останем тук — каза Нокс. — Аз ще поема първата смяна и ще те събудя след три часа.
— За една китайка не е проблем да пътува за Националния празник, но с един wai guo ren? И то издирван от полицията?
— Благодаря! — отвърна той и се обърна с гръб към нея, оставяйки я да смени мокрите си дрехи.
30.
21:30 часа
Крайбрежният булевард