— Да, предполагам… — отвърна той, опитвайки се да потисне усмивката си.
Тя се учуди защо…
— Тъй и не отговори на нито едно от писмата ми — отрони се от устата на Грейс.
Можеше да му каже милиони други неща, но вътрешно се намрази за това, че бе нарушила строгата формалност на разговора им.
— Какво можех да ти кажа? — попита той.
— Баща ми…
— Не искам да го чувам отново — прекъсна я той. — Баща ти е човек с чест и аз уважавам желанията му.
„Лъжец! — прииска й се да му изкрещи. — Ти още тогава не уважаваше родителите ми и ако беше направил и най-малкия намек за това, щях да пренебрегна волята им и да избягам с теб.“
— Видя ли се с тях? — попита той. — С родителите ти, имам предвид.
— Не. Дойдох първо тук — прошепна тя и след кратко мълчание добави: — При теб.
Той очевидно остана изненадан и не намери какво да каже. Престори се на зает с чая и побърза да налее две чаши.
— Еди е свободен — каза тя. — В момента вече е извън страната и е в безопасност.
Джиан Лу остави чайника настрана, преви се на две, зарови лице в ръцете си и, изглежда, заплака. Тя се пресегна внимателно и сложи ръка на рамото му, а й се искаше да направи много повече.
— Откъде би могла да знаеш подобно нещо? — недоверчиво попита той миг по-късно, щом се съвзе и избърса сълзите от ъгълчетата на очите си.
Тя се замисли колко от истината можеше да му разкрие.
— Аз бях тази, която му намери работата, нали си спомняш?
— Нищо не съм чул. Така и не са се свързали с родителите ни за това.
— Не. Неофициално е.
— Но си сигурна, нали?
— Да, разбира се.
— Би ли ме извинила за момент? Ще се обадя на родителите ни, за да прекратя и тяхната мъка.
— Не, Джиан, моля те… Има известни усложнения. Нуждая се от твоята помощ — помоли тя.
— Ти ми донесе много радостна вест, Йойа Чу! Много, много радостна — каза той със сълзи на очи.
— Трябва ми… една услуга.
— Каквото и да е! — отвърна той, обзет от еуфория.
— Ти си важен служител… Поне доколкото знам от майка ми… — започна тя.
— Е, тя преувеличава, както винаги. Опасявам се, че не съм толкова важен — отвърна той и за пореден път показа, че амбициите му — или по-скоро липсата на такива според баща й — бяха основна черта от характера му.
— Чух, че си се издигнал доста бързо — започна тя отново. Бе чула много повече, но не беше съвсем сигурна как да изиграе картите си с информацията, която имаше.
— Имам предимството да притежавам невероятна мотивация — каза той, а погледът му се впи в нейния.
Амбициозността му в този момент показа, че баща й бе грешил.
— Еди е бил тук в средата на септември — рече тя.
— Да.
— На гости на семейството ли?
— Беше за рождения ден на майка ми — отвърна той.
— Трябва да я поздравиш от мое име.
— И защо те интересува това посещение? — попита Джиан Лу.
— Еди е видял един човек и го е проследил до едно отдалечено място.
— Така ли?
— Не ти ли е споменавал нещо за това?
Джиан Лу поклати отрицателно глава.
— Този човек, когото е проследил, се е срещнал с някаква важна правителствена клечка. Еди споменавал ли ти е за такъв човек?
— Не, Йойа, съжалявам.
— Ами за някакво място… Голяма сграда, боядисана в синьо. Прилича на стара фабрика. В името й се споменава и Чунмин? — попита тя.
— Споменава се в имената на много фирми — отвърна той. — Не знам нищо за подобно място.
— Този човек от правителството… — продължи Грейс. — Мисля, че е свързан със строителния бизнес. Може би осъществява надзор или по някакъв друг начин… Но става въпрос за проекти за милиарди юани.
— Ами не е невъзможно, откакто провъзгласиха Чунмин Сити за седмия по големина град. Несъмнено подобни влиятелни хора вече често посещават града ни.
Преди петнадесет години партийните власти бяха набелязали седем града, всичките в околностите на Шанхай, които трябваше да се свържат с града. Щяха да се изградят железници и магистрали, и да се увеличи търговията с тях, а по-късно щяха да станат квартали на мегаполиса. Чунмин Сити бе последният район, който според главния план трябваше да бъде развит.
— Важно е да разберем кой е бил човекът, когото Еди е проследил на онази среща.
— Разбира се, ти си попитала самия Еди, нали? — каза Джиан.
— За него той е бил само едно лице. Не го е познавал — отвърна тя и се поколеба. — Знай, че един човешки живот зависи от тази информация. Животът на човека, който ми помогна да извоюваме свободата на Еди. Той е мой пряк началник.
Джиан Лу тежко си пое дъх. Очите му се впиха в нея и тя се почувства отмаляла като цвете, оставено на слънце, но миг по-късно той отклони погледа си, опитвайки се да се съсредоточи и да разсъждава.
— Строителство, така ли? — замислено повтори той. — Доста такива проекти се планират в момента.
— Това трябва да е нещо голямо. Много голямо. Нещо, което да си струва измама и предателство, както и ожесточена конкуренция между най-силните в бранша.
— Хотел, офис сграда? Какво? — замисли се Джиан Лу.
— По-голямо трябва да е. Може би е свързано с ландшафтите. Става въпрос за нещо, което би струвало десетки милиарди юани.
— Десетки милиарди! — удиви се той.
— Възможно ли е да поразпиташ наоколо? Трябва ми нещо, за което да се заловя, и то бързо. Искам да знам какви проекти биха могли да привлекат вниманието на чуждестранни строителни компании…
— Чуждестранни ли?
— Имам сигурни доказателства в тази насока — увери го тя.
— Ти спаси брат ми. Ще направя всичко, което е по силите ми — обеща Джиан Лу.
— Ала не искам да поемаш никакви рискове. Тези хора… Предполагаме, че са замесени в много сериозни престъпления — предупреди го тя.
— Вие ли?
— Аз и колегата ми — уточни Грейс.
— Все още ли си сгодена? — попита изведнъж той, а думите сякаш сами избягаха от устата му. В погледа му си личеше, че ако можеше, би върнал въпроса си обратно.
— Да — отговори тя и наведе глава.
— И този човек те чака цели шест години?
— Да. И ако трябва, ще чака още шестдесет.
— Засрамваш родителите си — укори я той.
— Така е.
— И защо?
— Точно ти ли ми задаваш този въпрос? — смръщи се Грейс, ала той отклони погледа си встрани.
— Ще поразпитам тук-там — обеща. — Животът на брат ми е дълг, който никога няма да мога да ти изплатя.
— Между нас няма дългове — каза Грейс, — само миналото ни.
Той замълча. Тя беше прекрачила границата.
— Как да се свържа с теб? — попита Джиан Лу.
Грейс му написа номера от айфона на Нокс.
— Не трябва да ми звъниш от твоя телефон. Купи си нова SIM карта, преди да ми се обадиш, така е най-безопасно — предупреди го тя.
Той кимна разбиращо.
— Загазила ли си?
— Просто вземам мерки. Ти също трябва да го направиш.
— Но все пак си дошла дотук на свой риск — досети се той.
— Страхувам се, че в момента и двамата сме изложени на риск. Действията ти трябва да бъдат изключително дискретни, Джиан. Трябва много да внимаваш. Не се доверявай на никого.
— А полицията?
— Дори и на тях.
— Можеш да останеш тук — предложи й той. — С мен.
При тези думи сърцето й едва не се пръсна от вълнение.
— Много мило от твоя страна, но за съжаление не става. Мнозина знаят за нас… Ако започнат да разпитват, ще ме търсят първо тук…
— Това лошо ли е?
— Страхувам се, че е опасно. Ако някой те попита, трябва много да внимаваш, Джиан. Недей да отричаш, че съм идвала. Кажи им, че си ме отпратил. Обясни им, че съм дошла от любов, а не по работа, и че си ми показал пътя…
— Никога не бих го направил! — възропта той.