— Не трябва по никакъв начин да привличаш вниманието им.
— Имам много доверени хора тук и доста приятели — каза той.
— Сигурна съм в това — отвърна Грейс, а в очите й напираха сълзи. — А сега трябва да си ходя…
— Дори не докосна чая си.
Тя протегна ръка и я сложи нежно върху неговата.
— И теб не съм докоснала.
Той не каза нищо, но позволи на ръката й да се задържи дълго. След малко обаче я отстрани внимателно и се облегна на стола си.
— Ако въобще съществува подобен огромен проект — каза той, — едва ли ще е повече от един. Ще го проверя.
— Внимавай.
Той стана от стола си и докато я изпращаше до вратата, Грейс някак си очакваше, че ще я спре. Заради това неловко се забави, докато обуваше обувките си и си търсеше чантата. Миг по-късно той вече затваряше входната врата зад гърба й, без дори да й каже довиждане.
32.
11:30 часа
Чунмин
Нокс знаеше, че не е лесно да откраднеш нещо в Китай: навсякъде имаше твърде много очи — както човешки, така и електронни. Въпреки молбата на Грейс да стои в колата, той слезе и тръгна по тесните странични улички, където бе малко вероятно да има камери. От паркираните там коли открадна два чифта регистрационни табели и ги напъха отзад под ризата си.
Камерите за контрол на скоростта по пътищата по принцип записваха регистрационните номера на автомобилите. Ако тойотата вече бе обявена за открадната, вероятно някъде по пътя бяха записали номера й. Знаеше, че Брайън Праймър бе прав: не си струваше двама души да се озоват в китайски затвор, опитвайки се да спасят трети оттам. Нямаше намерение да достави на Праймър това удоволствие — да разбере, че е бил прав.
И след смяната на регистрационните номера, рано или късно, щеше да се наложи да зарежат тойотата. Трябваше да намерят място, където да могат да се приютят. С всяко следващо предизвикателство вероятността за грешка ставаше все по-голяма и колкото по-дълго останеха на острова, толкова повече нарастваха шансовете да бъдат заловени.
Грейс се приближи до колата с печална физиономия. Сякаш току-що я бяха изхвърлили. Нокс замълча и само я наблюдаваше от задната седалка, докато тя шофираше.
— Той ще се обади, ако разбере нещо — проговори накрая тя.
— Ако въобще допуснем, че се опита да разбере…
— Ще опита. Честта изисква да го стори. Ние спасихме брат му, той не може да не плати дълга си.
— Той е идиот, щом те е зарязал — изрече ненадейно Нокс.
Очите й го стрелнаха в огледалото за обратно виждане.
— Ами шофьорът на Маргарт? — попита той.
Не беше сигурен като нея, че тайнственото пътуване на Маргарт до острова бе свързано с високопоставения партиен служител, когото бяха видели на видеозаписа — същия, чието име се опитваха да разберат. Но Маргарт бе свързан с монголеца чрез доставките на Едуард Лу, а монголецът беше свързан с важния човек от правителството, така че беше почти невъзможно пътуването на Маргарт да не бе свързано с това… Нямаше към кого другиго да се обърнат.
— Той ще ни чака пред един мъжки клуб — каза Грейс. — Знае се, че често е посещаван от влиятелни хора, и май е едно от местата, където със сигурност няма камери.
— Колко си умна! — похвали я Нокс.
— Това е едно от предимствата на живота на остров: тук има много малко тайни — отвърна тя.
— Ами ти, Грейс? Какви са твоите тайни? Или няма да ми кажеш, защото ако го направиш, вече няма да бъдат тайни? — попита той, надявайки се поне да предизвика усмивката й, но нищо не се случи.
— Ще паркирам колата. Ще тръгнем поотделно и ще се срещнем в клуба — обясни тя, зави зад ъгъла и намали. — Гледай да държиш главата си наведена. Ти тръгни пръв.
В преддверието на клуба миришеше на сандалово дърво. Имаше и електрически фонтан, вграден в стената, който плискаше вода над миниатюрен пейзаж, изрязан от нефрит. В ъгъла имаше кушетка, а над нея — прозорец със спуснати тежки завеси. Зад елегантното бюро на рецепцията стояха две симпатични момичета, облечени в традиционни прилепнали рокли с прави яки. На лакираната черна ламперия зад тях беше изрисуван яркочервен дракон.
Нокс бе приветстван и посрещнат в клуба, а щом го видяха, усмивките и на двете млади жени се превърнаха в момичешко кискане. Той беше wai guo ren! С накъсания си английски едното от девойчетата го попита дали не би искал коктейл, въпреки че дори не бе станало време за обяд. Той си поръча бира.
След малко дойде една от служителките и седна срещу него, за да му обясни цената на членството в клуба, от която имаше отстъпки при закупуване на няколко посещения в пакет. Казаха му, че цената на забавленията щеше да бъде обсъждана едва след като одобряха членството му и го допуснеха на горния етаж.
Бирата беше фантастично студена и примамлива за пиене и ако сервитьорките изглеждаха поне малко като жените тук долу, то съвсем разбираема бе и популярността на клуба.
Грейс също влезе и се настани до Нокс. По-старшата от двете жени зад рецепцията, явно свикнала и с клиенти жени, започна да изтъква предимствата на членството и пред нея.
— Водка с лед — поръча си Грейс на мандарински и каза нещо на сервитьорката толкова бързо, че Нокс успя да долови само част от думите й: бе нещо от рода, че той й бил съпруг и след няколко питиета щяла да го води у дома. След това тя остави банкнота от 100 юана на масата и доволно се облегна назад.
Водката й пристигна и Грейс отпи голяма глътка. Заговориха си на английски. Грейс явно пиеше с лекота.
— Всички си имаме своите малки тайни — каза тя. — Тук жените можем да пием.
Нокс извади банкнота от петдесет юана, помоли рецепционистката да го запише и да го качи горе.
— Какво правиш? — сграбчи го за китката Грейс.
— Шофьорът не е тук. Не можем просто да си седим! Привличаме внимание — обясни й той. Изпи половината от бирата си на малки равни глътки. — Отдавна търся такова място — блажено се усмихна той. — Точно така виждам и връзките си: наситени и ярки, но кратки. Е, не твърде кратки, не ме разбирай погрешно. По-скоро краткотрайни.
— Скъпи… — каза тя, влизайки в ролята си.
— Защо не дойдеш с мен? — попита той. — Защо не се присъединиш към нас?
— Няма да бъда тук, когато се върнеш. — Тя пусна ръката му.
Водката беше изпита, а ледът остана на дъното на чашата й.
— Ако все пак промениш мнението си — продължи той, — знаеш къде да ме намериш.
Нокс се качи по стълбите и чу как зад гърба му Грейс си поръча втора водка.
На втория етаж се намираха седем жени, някои от които все още момичета. Едни бяха доста хубавички, другите не чак толкова и всичките се опитваха да изглеждат заети. Нокс седна между две от тях и си поръча втора бира.
Почти беше преполовил бутилката, когато Грейс се появи на горната площадка на стълбището. Изглеждаше леко замаяна от алкохола. Тя прошепна нещо на ухото на красивото момиче до него, то се изправи и Грейс зае мястото й.
— Какво толкова се чудиш? — подразни го тя. — Избери си някоя.
— Ако трябва да съм честен, жените от най-древната професия никога не са представлявали интерес за мен. Наречи ме твърде старомоден, ако щеш.
— Тогава защо се качи тук? За да ме накажеш ли? — попита тя.
— Да те накажа ли? Това няма нищо общо с теб…
— Защо тогава?
— Успях да свия една значителна сума пари от монголеца. Ако ни хванат — по-скоро, когато ни хванат — тези пари ще бъдат конфискувани и ще потънат в ръцете на някое ченге. А тук може да си доставим някое и друго специално изживяване — каза той, прокарвайки пръст по вдлъбнатината между гърдите на момичето, седнало до него. То се усмихна и постави ръка от вътрешната страна на бедрото му.
Грейс също сложи ръка на бедрото му и изблъска ръката на момичето.
Нещата явно започваха да стават твърде интересни.
— Това, че се държиш надменно, не те прави важен — каза тя, борейки се с изпитата водка.
— Благодаря за пояснението — отвърна той, отпи глътка от бирата си и начерта с пръст странна фигура по запотената повърхност на чашата си.