Изрева от болка, когато противникът му го стисна за рамото и размаза лицето му в асфалта. Веднъж, втори път…
Последва мрак.
Грейс държеше пистолета на ченгето насочен към полицайката, която стоеше срещу нея с окървавената тръба в ръка и дишаше тежко, приковала поглед в поваления мъж.
За един кратък миг тримата само стояха и се гледаха. Бяха изморени, сломени от изтощение.
— Никой никого няма да убива — обърна се Нокс към полицайката.
„Стига толкова смърт“, беше си помислила Грейс в същия момент и се изненада, че Нокс изрече мислите й на глас.
— Той няма да посмее да докладва за това — обърна се Грейс към момичето. — Има твърде много неща, които не може да обясни. Остави тръбата.
— Хвърли пистолета — отвърна й младата жена.
Грейс извади пълнителя и го остави на асфалта до краката си.
— Да го направим заедно? — предложи тя.
Полицайката кимна.
Грейс и момичето се наведоха едновременно, оставяйки тръбата и пистолета на земята.
— Можем да те закараме донякъде — предложи й Нокс на мандарински.
Тя се изплю, отвратена, върху Деши, след което отстъпи настрана и се отдалечи с гръб към рейндж роувъра. Накрая се обърна и тръгна надолу по крайречния път, без да бърза особено.
— Ами ако той може да ни каже името? — обърна се Грейс към Нокс, поглеждайки към падналия полицай.
— Този ли? Ще му трябват доста силни лекарства и поне две седмици време, преди да успее да ни каже собственото си име — отвърна Нокс.
— Тук ли ще го оставим? Просто така?
— А имаш ли друга идея? — попита Нокс и разтърка главата си, сякаш да се увери, че все още беше цяла и на мястото си.
— Нямам. Но от всичко това не успяхме да измъкнем нищо — ядоса се Грейс.
— А Козловски? А кожарската фабрика и това, което е останало под асфалта? А отправните точки за бъдещето на едно огромно парче земя? Ние се добрахме до всичко това…
— Това е Китай — прекъсна го тя. — Не забравяй, че до сутринта всички евентуални доказателства ще са изчезнали. А американците, така или иначе, нямат право да водят разследване тук.
Грейс се приближи до поваления мъж от отряда „Желязна ръка“ и го изрита силно в раненото рамо, колкото да се увери, че не се преструва.
— Аз ще го направя — каза Нокс.
Грейс отново зареди пълнителя в пистолета, докато Нокс претърсваше джобовете на инспектора. Намери портфейла му и паспорт с монголска националност. Подаде ги на Грейс.
— Това ни дава някои отговори — кимна той.
— Инстинктът ми подсказва, че не бива да го оставяме тук… Не и жив, не и в това състояние — заяви Грейс.
— Не забравяй, че все пак отпечатъците на момичето са върху тръбата. Ако искаш да натопим този, нямам нищо против. А за това можем да набедим нея.
— Но нали каза…
— Виж какво, това беше само за нейно добро. В момента се опитвам да направя най-доброто за всички ни.
Грейс си позволи лекичко да се усмихне и повторно разглоби пистолета, като този път разхвърли частите му на различни страни.
— За пръв път те виждам да се засмееш — отбеляза Нокс.
— А колата му? — попита Грейс.
Нокс отново бръкна в единия от джобовете на инспектора и измъкна ключовете.
— Винаги си с една крачка напред, Джон Нокс — похвали го тя.
— Невинаги. Само понякога — каза той.
— И понякога ми звучи добре. Даже много добре — отвърна тя.
Нокс затръшна багажника на рейндж роувъра. Беше прибрал тръбата с отпечатъците на полицайката като доказателство, в случай че инспекторът не оживееше след раните си. Искаше да се подсигури възможно най-добре.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита го Козловски веднага щом бе освободен от примката около врата си.
Нокс се настани на предната седалка.
Грейс приплъзна шофьорската седалка напред и нагласи огледалото за обратно виждане. Тя щеше да шофира.
— Питам те сериозно — настоя Козловски.
— Видях те да идваш и си помислих, че си ни предал. Представи си изненадата ми — каза Нокс.
— Какво, по дяволите, правиш тук, Нокс?
— Вършим твоята работа вместо теб. Правя това, което ме помоли да сторя.
— Недей да се шегуваш с мен — предупреди го Козловски.
— Един геодезист е бил убит тук, на острова, и смъртта му е била представена като инцидент — обясни Нокс. — Възможно е той да се е опитвал да изнудва онази голяма клечка от Пекин — мъжът, за когото говорихме с теб. И това е, защото вероятно е разбрал какво са му възложили да замерва — разработването на нов град, който евентуално да бъде населяван от поне четири милиона души. Моето предположение е, че е искал пари, за да си държи устата затворена, така че се е наложило монголецът да му я затвори завинаги.
— Какъв монголец? — попита Козловски.
— Едуард Лу е видял всичко. Видял го е и твоят оператор. Преди да се прости с живота си…
— Ти си задник… — изпъшка Козловски, облегна се на седалката и разтърка врата си.
През следващия час Нокс и Грейс споделиха с него това, което знаеха, и му разказаха за нещата, които все още очакваха да разберат.
— Ти поиска от мен да разбера името на човека от правителството чрез видеозаписа — каза Нокс. — Ти изложи живота на Дулич на опасност заради това. Как, мислиш, че се чувствам в момента?
— И какво от това? — промърмори Козловски.
— И което е по-важно — продължи Нокс, — замислял ли си се как би реагирал генералният консул на всичко това?
— Тръгнал си по погрешен път! — предупреди го Козловски.
— Ние ти дадохме всичко, до което успяхме да се доберем. Остави разузнаването да се оправя с това, но искам да измъкнеш Сержанта от болницата и сетне да осигуриш бягството и на трима ни от страната, и то не по-късно от утре на обяд — заяви Нокс.
— Той ви спаси живота — намеси се и Грейс.
Двигателят на колата работеше равномерно. Магистралата отново гъмжеше от коли, сякаш бурята никога не беше бушувала тук. Останаха в трафика цели двадесет минути, опитвайки се да преминат през моста Лупу.
— Обичам този град! — възкликна Нокс.
— А аз мразя това място — оплака се Козловски, но след миг мълчание се обади отново: — Нали спомена, че „Бертолд Груп“ се е опитвала да купи точната цена при наддаването за проекта за новия град? Спомена, че точно тогава се е намесил и човекът от правителството.
— Казах, че нещата изглеждат така. — Грейс подхвърли личните документи на монголеца в скута на Козловски.
— Моето предположение пък е, че най-добрият ти свидетел скоро няма да може да се върне в играта — намеси се Нокс.
— Прав си за нашите момчета. Ако има някаква връзка между кожарската фабрика и човека от Пекин, те ще я открият — рече Козловски. — Но нещата не стоят така, че да можем спокойно да го извадим от уравнението, независимо кой е той.
— И защо?
— Защото сме американци. Нямаме право да разследваме — напомни му Козловски.
— Тук става и въпрос за национално достойнство — намеси се Грейс. — Ще бъде голям позор и срам за китайското правителство, ако местната корупция, засягаща и високите етажи на властта, бъде изложена на показ пред трета страна, каквато е САЩ. Това никога няма да бъде допуснато, независимо колко очевидно е.
— Е, значи стигнахме дотук и сега трябва да си замълчим? — раздразнено попита Нокс.
— Алън Маргарт започна всичко това — отвърна Козловски. — Той ще си плати.
— Алън Маргарт е играл с картите, които са му били дадени. Стига глупости! Да не би той да е от единствената американска компания, която е плащала подкупи тук? — попита Нокс.
— Това е единствената, която сме успели да заловим… — отвърна Козловски и добави: — За тази седмица.