Нокс зачака. Шофьорът на таксито изключи двигателя и също зачака.
Жената не бе стояла в будката на охраната повече от тридесет секунди, преди да излезе и отново да се качи в таксито. Шофьорът потегли и колата се отдалечи. Нокс погледна към линейката, очаквайки да тръгне, но тя не помръдна.
Грейс също излезе от будката на охраната и забърза през внимателно поддържаната чакълена пътека право към очакващия я Нокс с чадъра.
— Готово — каза тя.
— Е, и какво следва?
— Сега зависи от Йонг Ченг да прецени информацията, вероятно да я провери и да проучи дали този Жмин наистина носи наказателна отговорност. Той ще реши дали това е достатъчно важно за „Йонг и син“, за да рискува репутацията си и да изгуби ценни политически връзки.
— Идеално! — измърмори тихо Нокс.
— Предполагам, че обмисляш атака към линейката — каза тя.
Нокс замълча. Не му харесваше фактът, че тя се беше научила да го разпознава толкова безпогрешно.
— Всичко е наред. Нали така? — попита тя.
— Изразът е такъв — рече Нокс. — Но в случая не е така.
— Ако линейката си тръгне, ще знаем, че сме се провалили — каза тя с ледено спокоен глас.
— Ако линейката си тръгне, няма да успее да измине и десет метра — отвърна той.
— Джон?
— Да, Грейс?
Тя сложи ръка на рамото му и се сгуши по-близо под чадъра до него.
— От много години не е имало случай на компрометиран министър. Правителството ни ще извлече много от това — каза тя. — Няма да е добре за Партията обаче. За китайския народ най-голямото престъпление е корупцията и правителството вероятно няма да успее да устои пред възможността да се сдобие с кървав трофей като главата на председателя Жмин.
— Това е Китай — отвърна простичко Нокс.
— Ще видиш — увери го тя.
Линейката обаче не помръдна нито напред, нито назад. Шофьорът си играеше с Кобе Брайънт, докато Дулич още повече увеси глава. Изглеждаше отчаян и победен.
Изминаха още пет минути.
— Йонг Ченг няма да го направи — каза Нокс.
— Дай му малко време — успокои го тя.
През струите на дъжда Нокс видя, че единият от полицаите в по-близката кола вдигна портативното радио. Нокс го наблюдаваше, докато в колата явно течеше разгорещена дискусия между този с радиото и шофьора, който със знаци му показа, че са блокирани.
Полицаят, който бе взел радиостанцията, слезе от колата и отиде при втората полицейска патрулка, която блокираше пътя на линейката. Шофьорът на втората кола погледна към Нокс и в очите му се четеше зла самоувереност и победа. Нокс видя нещата пред него да се развиват като на забавен каданс. Проклети служители, които злоупотребяваха с властта си!
Нокс погледна обратно към Консулството, където от дистанция ги наблюдаваше Козловски, и след това отново се обърна към линейката. После бързо погледна към командоса зад волана на хъмвито и най-накрая към куката с лебедка, монтирана на предната броня на военния автомобил.
Нокс изтича към куката, освободи я, издърпа около десет метра от здравия стоманен кабел и с куката в едната си ръка тръгна към портала.
— Нокс! — разтревожено извика Грейс.
— Ей! — последва го и гласът на командоса, който бе слязъл от хъмвито.
Нокс се промъкна през локвите и навлезе в китайската територия пред района на Консулството, в която той беше със статут на издирван престъпник, и докато се навеждаше под купето на линейката, забеляза, че едната от полицейските коли се отдръпна. Нокс заключи куката за теглича на линейката и побърза да отскочи назад, щом чу звука от отварящи се врати — сигнал, че полицаите идваха, за да го заловят. Изтича и се шмугна обратно в частта зад портала на Консулството, която се считаше за американска територия. Затича се обратно към хъмвито и отвори със замах кутията, от която се управляваше макарата. Китайските полицаи го изпуснаха на косъм.
— Не можеш да го направиш! — извика му командосът, но определено бе по-зает с двамата китайски полицаи, които почти бяха прекрачили браздата, разделяща китайската от американската част на посолството. Командосът тръгна натам и застана на няколко сантиметра от тях.
Кабелът на лебедката се изпъна.
Командосът успя да се задържи прав, а пръските слюнка от разгорещените му думи, отправени в лицето на единия от двамата китайски полицаи, се примесиха с капките на дъжда. Това обаче бе ясен сигнал за Нокс.
— Престанете и се отдръпнете, сър! — извика командосът. — Това е американска собственост.
Нокс забързано отвори вратата на хъмвито, качи се на мястото на шофьора и дръпна ръчната спирачка. Линейката понечи да потегли, но кабелът се изпъна още повече и не й позволи. Двигателят й започна да реве, а целият й корпус се разтресе. Хъмвито дръпна рязко назад и между двете коли започна битка на издърпване.
Нокс измести големия камък, който запречваше чакълената алея, и го използва, за да блокира предната гума на хъмвито. Сега всичко зависеше от военната машина. Линейката бавно започна да се плъзга по мокрия асфалт все по-близо и по-близо до портала.
Двамата полицаи явно разбираха от физика и механика, защото скочиха почти едновременно и се хванаха за металния кабел, но усилията им се оказаха напразни.
Козловски също дотича откъм сградата на Консулството; беше останал без дъх и се отправи директно към вратата на хъмвито. Нокс му препречи пътя.
Единият от полицаите изтича към патрулната кола, отвори багажника и измъкна оттам ножица — секач за метал.
Задната броня на линейката бе само на сантиметри от портала.
— Войнико! В тази линейка се намира американски ветеран! — извика Нокс към командоса. — Ако не успеем да го издърпаме отсам граничната бразда, той отива право в китайски затвор.
Думите бяха отправени и към Козловски, който стоеше точно до Нокс и наблюдаваше как лебедката все повече придърпва линейката към портала.
Нокс беше наясно, че разстоянието между хъмвито и линейката няма да позволи на лебедката да издърпа целия автомобил на територията на Консулството. Той направи знак на Дулич и стана свидетел как човек с превързана глава и гипсирана ръка напада и обезоръжава полицай, седнал на пейката срещу него.
Дулич се наведе и се спусна към задната част на линейката, а в същия момент полицаят успя да прищипе малките челюсти на ножицата — секач за метал, около стоманеното въже. Командосът обаче го изрита откъм американската страна на граничната линия и ножицата падна. В този момент задната броня на линейката навлезе в американска територия.
Полицаят прекрачи границата, опитвайки се да пререже кабела, а войникът извади оръжието си. Ченгето веднага побърза да се отдръпне и се задоволи само да наблюдава случващото се.
— Ефрейтор! — извика Козловски, оставяйки Нокс сам, но не и преди да му изсъска: — Ах ти, копеле!
Нокс се усмихна на притеснената Грейс.
Задната част на линейката вече се намираше на територията на Консулството. Отпред трима от полицаите се опитваха да влязат в нея през страничната й плъзгаща се врата, за да спрат Дулич, а самият той бе в задната част на колата.
Козловски изкрещя на командоса да прибере оръжието си.
— Сър! Това е моя отговорност, сър! — отвърна му войникът, вдигна оръжието си и го стовари върху ръката на единия от полицаите в линейката. — Ей! — изкрещя командосът, за да привлече вниманието му. — Оттеглете се! Намирате се на американска територия!
В усилието си да се отскубне линейката се плъзна встрани и закачи едното крило на солидния метален портал. Тежката врата се изкриви и се стовари навътре към двора сред оглушителен метален трясък. Командосът насочи оръжието си към полицая, който не смееше да помръдне. След цели две минути страничната врата на линейката също пресече граничната линия и Нокс изключи електрическата лебедка.
Дулич слезе от линейката и бе посрещнат от Козловски и Грейс, които му помогнаха да се придвижи по-навътре към сградата на Консулството. Нокс освободи кабела и командосът изрита куката назад към хъмвито. Нокс се пресегна и я прибра.