Янчо Чолаков
Шанхайски трик
Кокошката с пломбирания зъб стоеше на завоя и зареждаше лазерния си сатурниански пистолет, когато по Нефритовия път се зададе Кучето за лов на тигри. Наричаха го още Черния бяс — то бе супервисоко, суперхищно и гладно космическо псе. Всяка заран изпиляваше с титанова пиличка предните си зъби, които имаха тунелчета за източване на кръв, и излъскваше с писано парцалче ноктите на предните си лапи.
— Къде остави летящата чиния? — запита Кокошката и продуха дулото на пистолета.
— Скрих я в джунглата — изръмжа угодливо песът.
— Чудесно — Кокошката кимна. — Шефът ще бъде доволен. От векове у нас се говори за населението на тази планета, а никой още не го е виждал отблизо. Ние ще бъдем щастливците. Случайното съвпадение — единството на земния и сатурнианския тигър — ще ни помогне да издържим дълго тук. Хайде, Куче, иди и донеси един тигър, за да го сготвим — усещам се страшно гладна.
— Няма ли да ми дадеш инструкции относно човеците? — запита псето с наивен вид.
Кокошката се усмихна и пломбата й светна на слънцето:
— Нали знаеш как изглеждат? Намираме се в тая част на Земята, където текат жълти реки, съоръженията за водоплаване се наричат прахо и джонка, населението е от жълтия подвид с тесни очи, ръст по-нисък от твоя, глава и долни крайници, наречени крака. Има още някакви крайници, но за тях не ни достига информация.
— Знаеш теорията перфектно — похвали я Кучето.
— Разбира се. Нали завърших с диамантен диплом Академията по извънсатурнианските дела — отвърна тя. — И не забравяй — населението се нарича Ки Тайци и Мала Ици, даже и онзи странен крайбрежен вид, комуто викат Пи Рати.
Увлечени в разговора, двамата чуждопланетни изследователи едва сега забелязаха малкото същество, което бе приближило и ги разглеждаше с любопитство. То бе ниско, по-дребно от Кучето и горе-долу съизмеримо с Кокошката, имаше тесни очи и масивна глава, бе жълтолико и жълтокрако — нали така се наричаха долните крайници на обекта, който изследователите желаеха да срещнат?
— Не се плаши — каза бързо Кокошката с пломбирания зъб на ки-тайски, спомняйки си веднага за инструкциите.
— Не ми пука от вас! — рече невъзмутимо съществото. — Какво търсите тука?
— Аз… не разбирам — учуди се Кокошката. — Ти май си от сорта на жълтите човеци? (Куче, престани да ме ръгаш с лакът в ребрата!)
— Естествено — рече земният жител. — Аз съм Чин-хай-мама, наричан още Малкия мръсен негодник от Шанхай. Отначало служих на Великия могол, но той се разболя и умря. После служих при мадам Чин, обирницата на околните морета — нея я заклаха. Сега съм подчинен при Уба-чичи-дзън-баба, който владее крайбрежното царство У. А преди години моят родител ми даде титлата Подпалвач на чиниите.
— На какви чинии? — запита подозрително кокошката и пломбата й скръцна.
— Как какви? — учуди се шанхаецът. — Всякакви — дървени, пластмасови, железни и извън… извънредно разнообразни.
— Хм — каза Кучето, — чини ми се, че вие, човеците, имате сравнително висок коефициент на интелигентност.
— Така е. Ние сме твърде мъдри — самопохвали се човешкото същество.
— А какво е онова кривото, което ти виси на кръста? — заинтересува се Кокошката.
— Това е крис. Малайска костурка. Отлична изработка — отвърна прилежно запитаният.
— Какво е отношението ти към насилието? — побърза да се информира Кучето за лов на тигри.
Малкият Ки Таец от Шанхай замълча известно време, като че ли искаше да отклони въпроса, но все пак отговори:
— Аз никога не убивам.
И допълни:
— Аз никога не убивам собственоръчно…
— Собственоръчно?
— Да, с ръце — така се наричат горните ни крайници. За съжаление аз съм създаден без тях — природна грешка…
Кокошката разтвори човка и щракна Ки Таеца със скрития суперсекретен фотоапарат на зъба си. После се зае да измери талията и теглото на охотно отговарящия чиниен унищожител. Кучето не спираше да разпитва:
— Ти каза, че не убиваш? А нима вие, човеците, се самоизтребвате помежду си?
— Требим се и още как! — подчерта гордо измерваният.
— Какво?! — възкликнаха в един глас двамата чуждопланетни представители. — Вие се избивате?
— Какво чудно има — дивите се на най-естествените човешки деяния, а какво остава за такива благородни действия като самоизяждането и жабоядството! — заяви преспокойно шанхайският дребосък.
— Отвратително! — задави се Кокошката с пломбирания зъб. — Те се ядат! Варварство! Такава цивилизация не заслужава съществованието си — тя е от паразитния долен III разред и подлежи на изтребление, защото узаконява вредни белези сред космическите популации.