Дълго преди сухият режим да бъде отменен със закон през декември трийсет и трета, Осуалд Дюк сподели с Джино тази очаквана промяна. До тази дата той уреди нещата и навлезе в друг бизнес — развлекателни игри, разиграване на незаконна лотария, отпускане на заеми с безбожно висока лихва. Но не се забърка с проституцията и наркотиците въпреки натиска, който му оказа Енцо. Така между двамата възникна конфликт, който доведе и до разрив през януари трийсет и четвърта. След раздялата всеки тръгна по своя път. Останаха обаче добри приятели. Алдо предпочете да остане с Джино, който високо оцени този жест на лоялност. Двамата работеха добре, както бяха правили това дълги години.
Старият враг на Джино Пинки Банана се забърка в несигурни и опасни сделки и се наложи да напусне града. Това обаче не успокои Алдо, който живееше ден и нощ с потайния страх, че някоя тъмна нощ Пинки ще изпълни своето отмъщение.
Въпреки депресията делата на Джино вървяха добре и му носеха добра печалба. Лотарията стана много популярна и се хареса на широки слоеве от населението — от таксиметрови шофьори до банкови управители. Истинско вълнуващо преживяване. Залагаш десет или двайсет и пет цента на някакво число и ако то бъде изтеглено, можеш да спечелиш двеста, триста и дори повече долара — в зависимост от първоначалния ти залог.
Джино наричаше това парите на наивниците. Играта продължаваше и продължаваше, а парите течаха като река.
Той разполагаше с повече от петдесет момчета, които събираха залозите в три различни квартала на града. Те отнасяха парите в пет пункта-майки в центъра на града, които всъщност бяха обикновени магазини със скрити стаи в задната си част. Донесените суми се вписваха в книга, парите се съхраняваха добре и бяха налице, за да бъдат взети от личния инкасатор на Джино. Наистина страхотен бизнес.
Отделно от парите, които Джино предаваше на сенатора, за да ги вложи в акции, той натрупваше големи суми, пазени в депозитни сейфове в много от банките в града.
Беше наясно, че не е в състояние да изразходва парите си, без да докаже официалният им източник. Ето защо в началото на трийсет и трета година купи нощен клуб. Заяви, че е спечелил парите на конни състезания. Когато настъпи отмяната на сухия режим, заведението беше ремонтирано и преобзаведено и Джино — току-що получил разрешително за продажба на алкохол — беше готов да го отвори и да отбележи бум в клиентелата и печалбата. Нарече бара „Клеми“ и той веднага се превърна в модна атракция.
По това време Джино най-сетне успя да убеди Вера да зареже професията и да постъпи на работа при него като гардеробиерка. Това й осигури постоянен доход и някаква сигурност срещу връщането на Паоло, който пък излежаваше петгодишна присъда за нападение със смъртоносно оръжие, извършено седмица след поредното му излизане от затвора — седмица, през която дори не бе помислил да се отбие при нея.
— Трябва да е бил много зает — защитаваше го предано тя, твърдо убедена, че Паоло е мъжът на нейния живот, нейната любов, а не някой дребен престъпник и подъл насилник.
— Ти си пълна глупачка — убеждаваше я Джино.
— Ти живееш своя живот, аз моя — отговори важно Вера.
Клемънтайн, разбира се, беше доволна от огромния успеех на „Клеми“. Присъствието й в заведението възбуждаше интерес и привличаше като посетители много представители на висшето общество на Ню Йорк. А собственикът на заведението, организаторът на всичко, Джино Сантейнджело се превърна в една от знаменитостите на града. Жените го обожаваха. На Клемънтайн точно тази част от развитието на Джино никак не се понрави. И така се роди идеята той да се ожени за Синди. Идеята естествено беше нейна.
— Момичето знае всичко за теб. А и тези федерални агенти, които душат непрекъснато наоколо… Така предварително ще се защитиш. Ожени се за нея. Ако някога надушат нещо, тя никога няма да може да свидетелства срещу теб.
Идеята беше повече от добра.
— Даа — каза й Джино. — Мисля, че ще се оженя.
И ето го сега — в синята спалня за гости в голямото имение на семейство Дюк в Уестчестър, излегнат на леглото, запалил пура… В очакване на сватбата.
Изминалите години не успяха да накърнят свежестта на малката красавица Синди. Напротив, бяха придали някаква одухотвореност на погледа й и скъпоценни бижута за всеки неин тоалет, дори най-незначителния. Диамантената Лил, както наричаха филмовата звезда Лилиън Гиш, вече не беше мечтата на Синди. Беше наясно и с Джино. Великодушен негодник. Но той беше длъжен да бъде великодушен. Колко момичета, които живееха с любовника си, биха се съгласили да споделят неговия двойствен, пълен с опасности живот? Не много, това беше сигурно.