Бий нямаше никакво желание да бъде използвана и забравена, все едно не е съществувала. Но как да бъде по-различна от останалите момичета?
— Исусе Боже! — възкликна Джино и прекъсна мислите й. — Що не ми каза, че живееш на майната си.
— Само още четири блока и пристигаме.
— Добре — той се прозя и се запита дали това пътуване си струваше. Още един ден. Още една жена. Всичките бяха еднакви.
Но утре щеше да бъде различно. Заминаваше в Сан Франциско да кумува на сватбата на Коста. Утре щеше да види Леонора.
Мисълта за нея го жегна. Как ли ще се чувства? Как ли ще се чувства тя? Дори в първия миг, когато Коста го покани, беше решил да му откаже.
— Не можеш да го направиш — опита се да го вразуми Синди. — Обеща на момчето, когато той ни беше кум, и ти да му окажеш същата чест.
Така беше. Нямаше как да се измъкне. Освен това беше дошло времето да се срещне с Леонора от позициите на постигнатото от него. Но за всеки случай взимаше със себе си и Синди.
— Пристигнахме — обяви Бий.
Ред паркира кадилака до къща от червени тухли с няколко апартамента.
— Влизаш ли, шефе? — попита Хитрия Сам.
— Да — кратко отвърна Джино.
Какво си мисли тоя идиот? Че ще бия целия този път, за да си седя в колата?
Хитрия Сам излезе и огледа улицата в двете посоки. После отвори задната врата на лимузината и Бий излезе, последвана от Джино.
Тя го отведе по стълбите в един апартамент на първия етаж. Обикновен. Но не беше лош.
— Сама ли живееш тук? — попита той.
— Да — след кратко колебание потвърди тя.
Той обиколи стаята.
— Налей ми едно уиски — нареди Джино. — Имаш ли лед?
— Не. И уиски нямам.
— А какво имаш.
— Нищо… не пия…
— Не пиеш? Какво правиш тогава в клуба, по дяволите!
— Сервитьорите ми носят оцветена вода.
— А будалите плащат за шампанско, а? — изхили се той.
Тя се засмя заедно с него.
— Точно така.
Той се протегна.
— Исусе Боже! Какъв живот!
Бий впери поглед в него.
— Да… сваля ли дрехите си?
Той се отпусна в един стол.
— Това ли предлагаш вместо пиене?
— Ако искаш да го направя…
Хлапачката беше забавна. Той сложи ръце зад главата си и се облегна в стола.
— Ами хайде, давай.
Сърцето й заби лудо. Нали кроеше да го накара да я запомни… Щеше или да спечели, или да загуби работата си в клуба. Но така беше по-добре, отколкото да бъде като всяка една от останалите.
Бавно започна да съблича роклята си. Той не отмести погледа си нито за миг.
Свали всичките дрехи, с които беше облечена. Освен обувките с високи токове и черните копринени чорапи с червени жартиери.
Той я гледаше възхитен. Наистина имаше великолепно тяло. Едро, бяло и гладко. Големи бели гърди. С големи зърна. Източени бедра. Плосък корем. Харесваше точно такива. Може би си струваше да я посети пак.
Почувства го в панталона си да щръква и да се втвърдява. Едва издържаше. Приближи се до нея.
Тя пое дълбоко дъх и заговори припряно:
— Господин Сантейнджело, мисля, че трябва да ви кажа… Току-що се възстанових от… венерическа болест.
Той замръзна на място.
— Лекарят каза, че вече съм оздравяла и мога да правя любов, но просто чувствам, че трябваше да ви го кажа…
— Имала си трипер — каза небрежно той и отново се отпусна в стола. — Майната му! Имала си трипер, а аз едва не те оправих — скочи от стола, сякаш внезапно се уплаши, че може да се зарази през дрехите. — Защо не ми каза досега?
— Излекувана съм.
— Исусе Боже! Да бия тоя път до шибаното предградие и да се окаже, че си с трипер!
— Бях — поправи го тя.
— По дяволите! — той хвърли поглед към нея. — Облечи нещо.
Тя облече роклята си, а той тръгна към вратата.
— Надявам се, че не съм ви разстроила, господин Сантейнджело.
— Разстроила ли? Не, глупачке. Само смачка най-доброто надървяне, което съм имал от месец! Хайде — махна с ръка и излезе.
Тя облекчено въздъхна. Поне щеше да я помни и, надяваше се, да се върне отново. Беше излъгала, разбира се, че е прекарала венерическа болест. В живота си беше боледувала само от дребна шарка и то когато беше на десет години. Не можа да сдържи усмивката си. Само каква физиономия направи, когато му каза!
Тихо, на пръсти, отиде в спалнята. Там, в широкото двойно легло, спеше седемгодишният й син Марко. Грижливо зави детето и нежно го целуна по челото. Ако Бий щеше да си има работа с Джино Сантейнджело, това трябваше да стане по всички правила. Засега оставаше резерва в играта.
Но той нямаше да забрави толкова бързо за нея.
Синди лежеше будна в леглото и се чудеше на коя ли правеше кефа тази вечер скъпият й съпруг. На милата Клемънтайн може би? В края на краищата щеше да отсъства цяла седмица и как ли щеше да издържи, по дяволите, старата дропла толкова дълго без него? Дали пък не беше някое от момичетата в клуба? Някоя от онези тъпи, безмозъчни компаньонки, които си мислеха, че тя, Синди, е сляпа и не вижда какво става. Джино Овена. Ама как иначе! Навсякъде, но не и вкъщи. Как очакваше той тя да забременее, когато от дъжд на вятър идваше при нея.