— Щом се жениш за нея, трябва наистина да е така.
— Не е някоя зашеметяваща красавица — продължи Коста сериозно, — не е като Синди.
Джино избухна в смях.
— Синди ли! Зашеметяваща красавица? Малчо, тя ще ти целуне краката, ако й кажа какви ги приказваш за нея.
— За мен Дженифър е идеална — продължи да излага становището си Коста. — Тя е най-милото момиче, което познавам. Само се чудя защо ми трябваше толкова време, за да го разбера, след като беше най-добрата приятелка на Леонора.
Името на Леонора увисна във въздуха.
Скоро щяха да пристигнат в църквата.
И Джино щеше да я види отново…
Той преглътна на сухо и обърна поглед навън.
Синди взе такси до църквата. Беше облякла костюм от бяла коприна, ушит по поръчка, който се увиваше около тялото й, без да пропуска нито една от великолепните й, женствени форми. Върху костюма небрежно бе наметнала кожена пелерина от бяла лисица. Русата й лъскава коса падаше свободно, оформена в модна прическа с дължина до раменете. Носеше малка шапчица във формата на цилиндър. Нямаше никакви основания да се притеснява — изглеждаше като филмова звезда. Не можеше да не й се признае. Ако Кларк Гейбъл можеше да я види, щеше да припадне!
Когато пристигнаха пред църквата, шофьорът на таксито попита.
— Ти ли си булката, котенце?
— Аз съм гостенка — надуто отговори тя, плати, слезе от колата и тръгна към църквата.
Що за глупава идея беше да вземе такси за сватбата. Най-малкото, което Джино можеше да направи за нея, беше да й уреди кола. Когато го упрекна, че не го е направил, той само каза:
— Забравих.
На входа я посрещна висок, красив младеж, който я огледа с възхищение.
— От страна на булката или на младоженеца? — попита той.
— А? — тя кокетно запърха с мигли, отворила широко невинни сини очи.
— Булката или младоженеца? — повтори той.
Тя съвсем се обърка.
Към тях се приближи друг млад мъж с телосложение на гръцки бог и коса, която допълваше представата.
— Вие роднина или приятелка сте на булката или младоженеца?
— Защо? — попита Синди и се учуди, че този гръцки бог й изглежда сякаш е без дрехи.
— За да ви посочим в коя редица да седнете — засмя се младият мъж.
— О! — Синди се изчерви от притеснение — този младок направо си го биваше. Бързо обясни: — Стара приятелка на Коста.
Гръцкият бог се усмихна и предложи ръката си:
— Този Коста е истински късметлия!
Дженифър Брайърли царствено се придвижваше по пътеката между двете редици столове в църквата. И наистина беше кралицата на деня. Стискаше здраво ръката на баща си, която беше истинска опора за нея в този миг.
Пред нея вървеше Леонора, която кумуваше от нейна страна. Челото на шествието се състоеше от три шаферки и Мария, деветгодишната дъщеря на Леонора.
Процесията наистина беше пищна и достолепна и никой не забеляза малко несигурната походка на Леонора.
Седнал в църковния трон до олтара, Коста усещаше, че се облива в пот. Пикаеше му се. Искаше му се да запали цигара. А най-много от всичко му се искаше да пийне нещо.
Джино стоеше прав до него. Спокоен и съсредоточен. Но с огромни усилия на волята се сдържаше да не се обърне и да погледне към пътеката между редовете. Но той не копнееше да зърне булката. Искаше да види Леонора, защото знаеше, че тя върви точно пред булката.
— Ей, направо ще ми прилошее — промърмори Коста и наистина му беше трудно да си поеме дъх.
— Само се дръж, малчо. Скоро всичко ще се оправи.
Точно тогава им дадоха знак да посрещнат булката и баща й. Коста скочи нервно и тръгна. Джино го последва на една крачка разстояние. Осмели се да хвърли крадешком един поглед в посоката, където предполагаше, че е Леонора. Стомахът му се свиваше и отпускаше в нервни спазми. Същата си е, по дяволите! Дори в приглушената светлина на църквата можа да я огледа.
Беше застанала с профил към него, с леко наведена глава. Очите й блестяха кристалносини, копринената й сребърноруса коса обрамчваше лицето й и падаше върху раменете. Носеше някаква драпирана по особен начин розова рокля, която изящно очертаваше женствените й гърди, тънкия кръст, а после падаше на изящни вълни чак до пода.
Устата му пресъхна. Отмести с усилие очите си и се загледа право напред. Церемонията по бракосъчетанието започваше и той не трябваше да пропусне дори малка част от нея.
Останалата част от сватбения ден мина за Джино като съновидение. Тържественият обяд, приемането на поздравления, танците… Шампанско. Изискани блюда. Речи. Тостове.