Може би трябваше просто да излезе на улицата, да отиде на кино, на някое шоу, да се поразходи, да обиколи магазините.
Е, щеше да го направи. Някой ден. Когато почувстваше, че е готова да го направи.
В понеделник, в пет часа следобед, госпожа Смит и Кери тръгнаха към голямата къща на семейство Даймс. Госпожа Смит бе облякла за събитието най-красивата си рокля на цветя. Кери носеше обичайната си униформа, дългата й черна коса беше сплетена на плитка.
— Защо не си облякла нещо… по-официално — разочарована от вида й, попита госпожа Смит.
— Нямам други дрехи — кратко й се тросна Кери.
Госпожа Чърч, икономката на Даймсови, ги посрещна пред вратата на кухнята и ги поздрави. Кери се успокои, като видя, че не е същата жена от времето, когато работеше тук.
Кухнята беше модернизирана и пребоядисана. Въпреки това Кери се развълнува, когато влезе вътре и се огледа. Спомни си за малкото невинно момиче преди толкова години…
В кухнята кипеше напрегната работа. Едно пълно бяло момиче, навярно шведка, облечено в униформа на сервитьорка, беше приседнало на един стол в очакване да започне да сервира. Двама бармани се суетяха и приготвяха бутилки с вино, лед и чаши. През няколко минути влизаше и излизаше една домашна прислужничка, която явно помагаше на икономката. До печката свещенодействаше майстор-готвач, облечен от главата до петите в бели дрехи. Сръчно навиваше миниатюрни банички с кайма и гъби.
Някак незабележимо, Кери помагаше на всички.
Гостите започнаха да пристигат към седем часа. От етажа над кухнята долиташе музика. И смях. Барманите и сервитьорката шведка изчезнаха от кухнята, поели задълженията си. Връщаха се за минути, но успяваха да съобщят имената на известни личности, които са удостоили партито с присъствието си. Използваните вече съдове се трупаха на все по-голям куп с напредването на вечерта. Ръцете на Кери се зачервиха и гъбясаха от дългото киснене в горещата сапунена вода.
В десет и половина в кухнята се появи икономът. Огледа целия кухненски персонал и очите му се спряха на Кери.
— Знаеш ли как се вземат и подават палта?
— Какво?
— Е, няма значение. Няма да си по-вързана в ръцете от момичето, което са ни изпратили да върши тази работа. Ела с мен.
Тя избърса ръцете си в кърпата за съдовете и последва иконома по познатите стълби.
— Ето там — изкомандва той и я побутна леко към гардеробната, пълна с кожени палта. — Когато ти кажа кое палто искам да ми подадеш, гледай бързо да го намериш!
Това беше по-добра работа от миенето на мръсни чинии.
Естер и Гордън Бекър бяха сред последните разотиващи се гости.
— Партито беше истински успех, Бърнард, мили — възторжено произнесе Естер.
Бърнард се усмихна.
— Благодаря ти. Радвам се, че ти е харесало.
— Наистина. Хареса и на Гордън. Нали, мили?
Думите й привлякоха вниманието на Гордън Бекър към съпругата му и домакините. Беше се зазяпал с малоумен възторг в чернокожото момиче, което подаваше палтата им на иконома. Изглеждаше невзрачна и простовата с дългата плитка, която падаше на гърба й. Но имаше нещо смътно познато в нея…
Естер проследи погледа му.
— Кери!… — изумено възкликна тя. — Ти още ли си тук? Как ще ти стигнат силите да си свършиш утре работата?
— Коя е тя? — попита Гордън.
— Нашата прислужничка, мили — обясни през смях Естер и се обърна към домакините. — Дори не познава собствената си прислуга! Можеш ли да повярваш, Бърнард? — двойната й брадичка се тресеше заедно с гигантския й бюст.
— Това ли ми е работата, да помня прислужничките — присъедини се към смеха на жена си Гордън. Беше все пак някакъв опит да излезе от глупавото положение. — Идват и си отиват като зайци.
Тренираният ум на Бърнард Даймс обаче веднага започна да щрака и да пресява нещата. Кери? Името звънна в съзнанието му като далечна камбана. А и лицето на момичето му изглеждаше странно познато. Кери? Стегна се. Никога не оставяше нещата неизяснени за себе си.
— Ще възразиш ли, ако те помоля да остане още малко — попита той Естер.
— Разбира се, че не. Шегувах се. Утре Кери ще бъде бодра и работлива, независимо кога си легне — хвърли към Кери покровителствен поглед, придружен с усмивка. — Нали, скъпа! — после уж прошепна, но толкова силно, че всички наоколо да я чуят: — Истински бисер е! Работи като робиня! — изкикоти се и продължи: — Ей, май трябва да внимавам какво говоря.
Кери веднага реши, че ще си потърси друга работа.
Много по-късно, когато и последният гост си бе отишъл, Бърнард Даймс седеше сам в кабинета си. Беше си сипал чаша от любимото си ароматно бренди. Дръпна шнура на звънеца, за да извика камериера си.