— Няма, слушай к’во ти казвам. Той се е променил.
— Ще видим. Всеки път ми пееш същата песен и знаеш какво излиза накрая. Само го дръж далече от мен. Не искам нито да го виждам, нито да го чувам.
От очите й заизскачаха искри.
— Понякога ставаш безсърдечен звяр, знаеш ли?
— Знам. Иначе как мислиш щях да стигна там, където съм сега? — отдалечи се от нея и тръгна през салона. Очите му не изпускаха нищо. Забеляза Бий на една маса. Седеше заедно с една компаньонка и двама мъже. Тя улови погледа му и извърна очи.
Споменът за нея го смути. Видя я пак гола, застанала пред него само по обувки с високи токчета и закачени на жартиерите чорапи. Едро бяло тяло със заоблени форми. Всеки би очаквал да му каже за трипера преди да се разсъблече… Хубави гърди. Много хубави гърди.
Премина покрай друга компаньонка. Викаха й Америка. Гарвановочерна коса. Дълги крака. Беше я удостоил веднъж с честта да прекара нощта с нея. Преживяването не беше лошо, но и не беше оставило трайни следи в съзнанието му. Спря до масата й, леко се наведе напред и й каза:
— Довечера ще те закарам у вас. Ела в кабинета ми в дванайсет.
Тя цялата пламна от удоволствие.
— Да, сър! — гласът й издаваше доволство, някаква трепетна радост. Очевидно поканата му за нея беше събитие. За разлика от него.
Жени. С лопата да ги риеш. Всички бяха еднакви независимо дали са облечени в копринени тоалети на „Живанши“, или евтина конфекция.
За партито на семейство Дюк Синди облече яркочервен копринен тоалет. Роклята беше ушита плътно около тялото, а острото дълбоко деколте разкриваше гърдите й. Русата й коса падаше на нежни къдри около лицето, леко прихваната от едната страна с изкуствено червено цвете. По този начин искаше да предизвика Джино, да му покаже, че не е послушна пионка.
Когато се появи сред гостите, Джино не каза нито дума за външния й вид. Но погледът, който й хвърли, беше по-красноречив от всякакви думи.
Не й пукаше. Тръсна русите си къдрици и започна да флиртува с всеки мъж, който й попадаше пред очите.
Клемънтайн, която изглеждаше невероятно шик в черния си тоалет, застана да Джино.
— Мисля, че трябва да поговориш с жена си — прошепна на ухото му тя. — Нашата малка Синди изглежда е решила да използва краката си по малко необичаен начин…
— Така ли? — равнодушно откликна той и погледна в посоката, където гледаше Клемънтайн. Видя какво правеше жена му, но външно с нищо не показа раздразнението си. — Ако иска да се весели, това не ме интересува.
И Клемънтайн с нищо не показа раздразнението си.
— Трябва да те интересува — сякаш съветваше непослушно дете. — Тя те прави да изглеждаш глупак.
— Така ли? — пак повтори той. — Ако това е проблемът, как мислиш, ти какъв правиш Осуалд?
Тя овладя гнева си и гласът й прозвуча спокойно. Джино й възразяваше. Негодник. Нервираше я. Нея, която винаги беше овладяна и спокойна.
— Това е различно — каза тя.
— Защо?
— Знаеш защо!
— Да, знам защо. Но мислех, че фактът, че е обратен, е добре пазена тайна.
— Не го наричай така!
— Но на теб ти харесва.
— И на теб ти харесваше да бъдеш с мен. Какво става, Джино — направо попита тя.
Той сви рамене.
— Не бях в града. Знаеш го.
Да. Тя знаеше. Но знаеше също, че той я отбягваше още преди да отпътува за Сан Франциско. А досега никой мъж не беше отбягвал Клемънтайн. Освен ако тя не го искаше. И това беше неоспоримо.
Темата не беше приятна и тя не желаеше да я разчоплят.
— Цигара? — попита с официален тон.
— Не пуша цигари. Мога да ти предложа пура.
Тя го изгледа вбесена. Вироглав малък негодник. Ако не беше Осуалд, щеше да си остане уличния дребен мошеник с десет цента в джоба. Бяха толкова щедри към него. Бяха му дали всичко. Класа. Репутация. Положение.
Внезапно пред нея блесна истината. Преряза я като остра болка. Тя го обича. Е, любовта не е само мед и масло. Любовта означаваше и ревност, и отдаване, и терзаеща самота.
Той вече не я искаше!
Със същата увереност някога бе разбрала, че Осуалд е обратен.
— Джино — продума със стегнато гърло Клемънтайн, — Осуалд иска да обсъди нещо важно с теб. Надявам се, че няма да откажеш да се видите в кабинета му утре в десет сутринта. Въпросът е много… личен. Аз ще взема Синди и ще отидем да пазаруваме.
Той изненадан я погледна. Какво толкова лично и неразрешимо имаше в този град?
— Добре — съгласи се равнодушно.
— Е, аз трябва да обиколя гостите си… Знам, че ще ме извиниш.
Той я проследи с поглед. Все още си беше същата зашеметяваща дама.
Забеляза и Синди. Най-красивото момиче на партито.
Запита се защо не изпитва никакво сексуално желание и към двете. Може би беше започнал твърде млад. Беше имал много жени. Може би беше настъпило време да каже: „Стига!“. Креватната игра му беше досадна. А навремето беше истински вълнуваща. Сега го отегчаваше. Да, това беше точната дума. Отегчаваше го.