— Сякаш през мене е минал влак.
— Хм — тя сериозно го огледа.
Ако той можеше да се види, щеше да разбере колко вярно е усещането му. И двете му очи бяха скрити в подутини от удари. Лицето му бе прорязано в дълбоки драскотини. Старият белег зееше грозно отворен и ръбците се държаха от черни съсиреци кръв. Устните му бяха подути и изкривени.
Тя не искаше да мисли за раната на рамото му. Когато бе разрязала сакото и ризата му снощи, кръвта бе избила като фонтан. Така се ужаси, че започна да пищи.
Марко беше дотичал при тях.
— Мамо! Мамо! Какво става? Кой е този човек?
Джино бе погледнал момчето, после нея. Не каза нищо.
— Приятел на мама, миличко — утеши тя детето. — Върни се да спиш.
Хлапакът неохотно я беше послушал. По-късно тя го пренесе и помогна на Джино да легне в леглото. А тя спа на един стол, по-скоро изкара нощта в просъница.
Сутринта набързо бе изпратила Марко на училище. Просто не му даде възможност да й задава въпроси. Надяваше се, че докато се върне следобеда, Джино вече ще си е отишъл.
— Искам да проведеш няколко телефонни разговора вместо мен — прошепна той.
— Добре.
— Няма да казваш нищо за станалото.
— Разбирам.
— Обади се на Алдо. Кажи му, че искам спешно да го видя, после му дай адреса си.
— Добре.
— Кажи му да доведе доктор Харисън.
Тя извади лист хартия и записа номера, който той й продиктува.
— Можеш да разчиташ на мен — увери го тя.
И той разчиташе. През следващите десет дни бе изцяло в ръцете й. Тя го къпеше, хранеше го, бдеше над него ден и нощ и следеше как се възстановява.
Той беше силен като бик. След десет дни беше готов да си върви. Лекарят каза, че за всеки друг трябвало да минат месеци, за да се изправи на крака.
— Загубил сте много кръв. Съвсем откровено ви казвам, че е истинско чудо да оцелеете.
Да. Беше късметлия, наистина. Никой не разбра какво точно се бе случило онази нощ. Дори Алдо.
— Отивах на гости при Бий — му беше казал Джино, — когато двама ме нападнаха на улицата. Дори не разбрах какво става. Взеха ми парите и избягаха.
На Бий не даде никакви обяснения, а тя и не зададе никакви въпроси. Това му хареса. За десетте дни, през които беше в дома й, станаха приятели. Беше страхотна готвачка и можеше да играе всички комарджийски игри с карти. Хлапето беше истинска рядкост — сериозно и упорито момче, което го забавляваше с ученически вицове.
— Къде е неговият старец? — попита един ден той.
Тя се изчерви.
— Никога не е имал такъв.
— Е, хайде и ти. Разбирам, не си била омъжена. И какво от това? Но просто не може да не имало някой.
— Да. Имаше. Беше на петдесет и две, а аз на петнайсет. Позната история. Изнасили ме. Беше приятел на баща ми, така че никой не ми повярва. Изхвърлиха ме от къщи. Дойдох в Ню Йорк и оттогава съм тук.
— И се оправяш добре?
— Е, оправям се. Можеше да бъде и по-лошо. Гледам сина си. Нищо интересно, нали?
— Така е. Истината винаги е такава.
Никога не й посегна, въпреки че я пожела, когато силите му се възвърнаха.
— Наистина ли имаше трипер? — попита я той един ден.
Тя се усмихна.
— Излъгах те. Исках да те държа по-далеч от мен.
— Така ли? Защо?
— Защото жена като мен не иска да бъде просто още една бройка.
Той се замисли дали да не я сграбчи и да я хвърли в леглото. Но му мина и друга мисъл, която беше по-силна. Бяха приятели. Защо да разваля всичко?
На следващия ден, след като напусна дома й, й изпрати плик. Съдържаше петнайсет хиляди долара и бележка, написана с нечетлив почерк: „Ти спаси един нещастен глупак, дяволска сестро. За теб пет, както обещах. Десетте — в банката за Марко.“
Тя остана поразена. Джино Сантейнджело да й направи такова добро. Веднага забута дълбоко-дълбоко в паметта си нашумялото убийство наблизо същата нощ, когато той бе пристигнал облян в кръв, полужив, в дома й.
Първият обяд с Хенри Муфлин Джуниър беше забавен.
Вторият вълнуващ.
Третият страхотен.
Четвъртият състезание по чукане.
Ха-ха! Неизпитван досега възторг. Хенри Муфлин Джуниър се влюби в Синди и тя се забавляваше всяка минута.
Той беше една хайлайфна кукла, която скачаше, когато Синди дърпаше конците.
Той искаше да я засипе с диаманти, кожи и подаръци.
Искаше да я удави в шампанско и черен хайвер.
Искаше тя да се разведе с Джино и да се омъжи за него.
Тя сложи и двамата на кантара.
Джино я пренебрегваше.
Хенри я боготвореше.
Джино чукаше която му падне.
Хенри щеше да й верен завинаги.
Джино говореше с нея като с по-долна от него.
Хенри я издигаше на пиедестал.
Джино нямаше никаква класа.