Хенри беше закърмен с нея.
Разбира се…
Джино беше груб, упорит и с приятна външност.
Хенри беше малко мекушав.
Джино беше могъщ и имаше пари.
Хенри имаше богатство.
Джино беше великолепен любовник, когато искаше.
Хенри имаше още много да се учи.
Тя можеше да го учи. Защо не? Колко забавно щеше да бъде да го учи какво да прави с пръстите и езика си… е, и с неубедителната си ерекция.
Тя взе решение, повлияна до голяма степен от твърдението на Алдо, че Джино е трябвало да замине неочаквано. Тайно пътуване. Според доклада на нейния детектив обаче Джино се бе сврял в апартамента на някаква курветина чак във Вилидж.
Прегледа внимателно доклада още веднъж. Вътре стриктно бе проследен пътят на Джино онази нощ. Беше направил две посещения. И двете във Вилидж. Очевидно една курва не му е стигнала. Беше излязъл след първата явно пиян и после бе подкарал към втората. Там явно му бе харесало толкова много, че не се беше показал навън с дни. Сякаш беше пропаднал вдън земя. Копеле.
Е, вече не можеше да я прави на глупачка. Щеше да се разведе с него и да се ожени за Хенри.
И колкото по-скоро, толкова по-добре.
Когато Джино се прибра у дома, го чакаха безброй бележки да се обади на сенатор Дюк.
Алдо го беше докарал до апартамента. Часът бе пет следобед, но единственият човек, когото завари вътре, беше прислужницата.
— Къде е Синди?
Алдо сви рамене и извърна поглед. Нямаше никакво намерение да е този, който ще каже на Джино, че жена му се развява из града с чужд мъж. Сам щеше да разбере. Скоро.
— Къде е госпожа Сантейнджело? — попита Джино прислужницата.
Въпросът му я стресна. Момичето дори подскочи от уплаха. При вида на господаря стомахът я присви от болка.
— Аз… не знам, сър. Не ми каза къде отива.
Джино се намръщи.
— Каза ли й, че се връщам днес? — попита той Алдо.
— Казах й. Може би трябваше сам да й се обадиш по телефона… тя… не беше много доволна, че изчезна ей тъй, изведнъж…
— По дяволите! От какво не е била доволна? Тя ми е жена, за Бога, трябва да е тук!
Алдо пристъпи неловко от крак на крак. Май беше по-добре да предупреди Джино.
— Виж… — започна той.
— Нямам настроение нищо да виждам — прекъсна го Джино. — Ще отида да си легна. Донесе ли всичките счетоводни документи.
Алдо кимна утвърдително, бръкна във вътрешния си джоб и му подаде кочан с документи.
— Нещо ново за Момчето?
— Нищо. Като че ли потъна в морето. Но ще изплува някой ден. Не се безпокой, ще го пипнем.
— Кой, по дяволите, се безпокои?
Обядът беше много вкусен. От румсървиса поднесоха студен омар, студено шампанско и ягоди със сметана.
Хенри Муфлин Джуниър бе ангажирал апартамент. Навсякъде червени рози. Романтична музика. И малка вълнуваща кадифена кутийка.
Но Хенри не позволи на Синди да я отвори, докато не приключат с обяда.
— Ох, Хенри! — изглези се Синди. — Толкова си лош с мен.
— А ти си т-т-тоолкова добра с мен, мила моя — похвали я той.
Тя се нахвърли като вълк върху обяда, гаврътна чашата с шампанско и скоростно натъпка ягодите една след друга в устата си.
— Ето, приключих — заяви тя. — Може ли котенцето да отвори кутийката?
— Мо-о-же — великодушно проточи той.
Тя стръвно грабна кутийката — като кученце първия си кокал. Големите й сини очи искряха от нетърпение. Не че Синди нямаше бижута. Напротив, имаше повече от достатъчно. Но една жена никога не може да им се насити.
Отвори кутийката и зяпна от удивление. Разкошният пръстен в леглото от черно кадифе я заслепи. Огромен рубин, обиколен от диаманти и смарагди. Изумително красив. Безбожно скъп. Удряше в земята всички бижута, които притежаваше.
— Оу, мили Боже, Хенри! — задъхваше се от възторг. — О, мили Боже!
— Х-х-харесва ли ти? — попита той нетърпеливо.
— Да ми харесва? Да ми харесва! Луда съм по него! — скочи на крака, обви ръце около врата му и започна да го обсипва с целувки.
Той се изчерви от удоволствие. Не беше лесно да измоли наследствената скъпоценност от майка си.
Синди сложи пръстена на пръста си и размаха ръката си във въздуха. Възхищението й нямаше предел.
Това движение толкова възбуди Хенри, че той започна припряно да сваля дрехите си. След миг застана до Синди. Гол. Гладък като охлюв. С увиснал пенис.
Тя не откъсваше възхитени очи от пръстена. Опитваше се да определи цената му.
— Синди — повика я той умолително.
Тя изобщо беше забравила за него.
— Опала! — възкликна при вида му. — Моят миличък Хенри, готов за палави забавления.
— Да — нетърпеливо потвърди той.
— Така, моят палав немирник Хенри ще трябва да седне спокойно и да се наслаждава на шоуто — тя го бутна нежно на стола, пусна плочата на грамофона отначало и под звуците на Имам любовта си да ме топли започна предизвикателно да съблича дрехите си. Хенри зяпна и остана с отворена уста.