Сам в луксозния си апартамент, Джино препрочете отново писмата на сенатор Дюк до Кинсейд. Човекът може и да беше финансов гений, но за всичко останало беше абсолютен глупак.
Дванайсет писма, писани за период от дванайсет седмици.
Дванайсет дяволски компрометиращи писма, писани до Зефра Кинсейд, докато сенатор Осуалд чезнеше в Южна Африка в принудена дълга ваканция заради счупен крак по време на пътешествие с яхта.
От писмата Джино постепенно научи цялата история. Зефра Кинсейд бил младо момче, което сенаторът намерил по време на нощните си забежки в подземния свят на хомосексуалните общности. Момчето — много младо. Сенаторът — много богат.
Двамата започнали да се срещат всяка седмица — срещи в посредствен хотел в Уест Сайд, където никой не задава въпроси. Отношенията им продължили три дълги години. Зефра бил на петнайсет, когато започнали.
Сенаторът очевидно заплащал добре любовта на момчето и бил доволен от него. Но когато Зефра от момче станал мъж, сенаторът му се наситил.
Джино можеше да си представи как е продължила тази история. Шантаж. Сенаторът повика Джино да му направи услуга. И той беше направил точно това.
Двойното убийство не вдигна много шум в пресата. Жертвите бяха чернокожи и определено не заслужаваха да ги почетат нито с много думи в заглавията, нито на първите страници на изданията. Двойно убийство на наркомани беше заглавието на кратката публикация. Джино въздъхна. Обществото не бе загубило кой знае какво.
Хвърли поглед към часовника си. Нещо го жегна. Беше девет вечерта, а Синди още не се беше прибрала. Беше звънял в „Клеми“, но му казаха, че не е там. За известно време Вера беше заела телефона и многословно го беше убеждавала да даде работа на Паоло, когато излезе от затвора.
— Той ще има нужда от помощ — приплака му тя накрая.
Да. Щеше да му даде едно рамо. Рамо, което той беше получил като дете.
Стана от леглото и отиде в банята да огледа лицето си. Не беше приятна гледка. Доктор Харисън беше почистил внимателно старата рана и отново я беше зашил. Може би нямаше да изглежда толкова зле, когато извадеха гадните конци. Но белег щеше да остане. Така беше казал докторът.
Дълбоките драскотини по лицето му бяха на изчезване, но въпреки това изглеждаха отвратително. Прокара пръсти по къдравата си черна коса и присви очи. Исусе Боже! Ако сега му предложеха да се снима в гангстерски филм, нямаше да има нужда да го гримират.
Засмя се с глас. Не се оплакваше. Просто беше роден да оцелява.
Писмата на сенатора бяха подредени на купчинка върху леглото. Взе ги и ги заключи в касата си. Сенатор Осуалд нямаше да си ги получи обратно. Никога. Те бяха неговата застраховка срещу подобни услуги в бъдеще.
Клемънтайн се усмихна на семейство Бекър, махна с ръка за поздрав към Бърнард Даймс и прошепна на Осуалд и днес това, което вече му беше казвала десетина пъти:
— Защо, мислиш, ни отбягва?
Осуалд направи знак на сервитьора да напълни отново чашата му с бренди.
— Не знам — процеди с досада той.
Двамата бяха на премиерата на Въоръжени момичета от Роджърс и Харт — нова музикална комедия — и сега, по време на антракта, бяха отишли на бара.
Изминалите десет дни не бяха леки за тях. Джино бе удържал на думата си, но беше пропуснал да им се обади.
— Наложи му се внезапно да замине — бяха думите на Алдо към сенатора.
— Господин Сантейнджело отсъства — беше казала прислужницата в апартамента му.
— Откъде да знам къде е? Аз съм само негова жена — презрително беше изфъфлила Синди.
— Все пак не може да не се върне — замислено беше казала Клемънтайн.
— Разбира се, че ще се върне — се бе съгласил Осуалд.
— Как може да постъпва така с нас?
— Не знам, скъпа моя. Възмутително е.
— Наистина.
Клемънтайн си мислеше, че й липсва тялото му. Силните му ръце. Сериозните му очи. Начинът, по който я любеше и я довеждаше до оргазъм — толкова изящен, толкова…
— Здрасти!
Пред тях се изтъпани Синди. Едно видение, обвито в розов китайски креп и наметка от розово оцветена лисица. Синди, която сияеше. Синди, на чийто пръст искреше знаменитият пръстен с рубин на рода Муфлин.
— Д-д-добър вечер, Клемънтайн. Сенаторе — заекна Хенри, чак вратът му се изчерви над стегнатата папионка.
Клемънтайн местеше погледа си от единия на другия. С всичкия ли си беше това момиче? Джино никога нямаше да й прости да се развява и да го прави на глупак на обществени места.