— Най-прекрасния мъж, когото съм виждала! — въздишаше тя. — Истински джентълмен. Толкова искам да ме покани да излезем заедно.
Кери се замисли за обичайните приятели на Голди. Силни, мускулести мъжкари малко над двайсетте.
— Той не изглежда твоя тип — осмели се да й каже тя.
— Грешиш! — противопостави се Голди. — Той е различен. Обзалагам се, че дори се люби по различен начин.
По време на съботните си посещения зад кулисите Даймс винаги намираше любезна дума за Кери. Как се чувства? Как се справя? Всичко ли е наред при нея? Но не само към нея беше отправена любезността му. Към всички. Кери разбра, как е научил, че Голди си търси съквартирантка.
В известен смисъл Кери дори се страхуваше от него. По-скоро изпитваше някакво страхопочитание. Той имаше такъв авторитет! Винаги държеше нещата в свои ръце. Господин Бърнард Даймс изглежда владееше и направляваше сам своя живот.
Тя си даваше сметка, че мисли за него твърде много. Не се ли влюбваше лека-полека в него? Като всички останали момичета?
В Бърнард Даймс? С неговите пари, неговия начин на живот, неговите високи красиви жени? Никога нямаше да я пожелае.
Бърнард Даймс беше четирийсет и пет годишен, ерген, преуспял в живота. В действителност беше един самотник. Имаше много приятели, вярно, но малцина бяха онези, които считаше за истински близки. Радваше се на случайни сексуални връзки, но вдигаше летвата много високо при оценка на жените и много малко от тях можеха да задържат трайно интереса му.
Красивите жени имаха значение за него. Ако освен това бяха духовити и интелигенти, беше голямо предимство, защото Бърнард бе разбрал, че да имаш такава дама за компания е наистина преимущество, когато влагаш парите си в развлекателния бизнес. Притежаваше цяла колекция от жени, които можеше да повика при различни случаи. Всяка от тях го обожаваше. Мечтаеше да се омъжи за него. Но Бърнард Даймс изобщо не мислеше за брак. Какви повече би му донесъл той? И така жените се въртяха около него и се надпреварваха да му угаждат.
Но неочаквано Кери влезе в живота му. Чернокожа жена с изключително, екзотично лице, с дълбоки изразителни очи и смолисточерна копринена коса, за каквато всеки мъж мечтаеше да се стеле по гърдите му.
Отначало го глождеше къде я е виждал. Обикновен интерес. След това, когато разговаря с нея, в него се породи странен импулс. Поиска да й помогне…
След това завесата, която държеше спомените му, падна. Тя беше момичето от партито на Клемънтайн Дюк, онова гротескно, натъпкано с наркотици създание, което се бе строполило на пода по средата на своя жалък танц.
Не й каза и дума за спомените си от партито, защото се страхуваше да не я разтревожи. Но когато поразпита иконома на Естер Бекър откъде е дошла при тях, научи, че дълги години е прекарала в някаква клиника.
Отчаяно му се искаше да я разпита за живота й. В красивите й очи имаше толкова горчивина и мъка. Почти безнадеждност. Искаше да я опознае.
Всяка събота той посещаваше театъра и се заричаше, че тази вечер ще я покани да излязат заедно.
Но никога не го направи.
Усмихваше се вежливо, интересуваше как се чувства… и копнееше да разбере как би изглеждала в леглото жена като тази.
За първи път в живота си Бърнард Даймс се влюби. И за първи път в живота си не знаеше как да постъпи.
Една събота, на двайсет и първия си рожден ден, Голди имаше среща с най-любимия си приятел Мел. Той пък щеше да доведе своя приятел Фреди Лестър. Представлението беше свършило, но момичето, което се бе съгласило да прави компания на Фреди, си беше изкълчило глезена и не можеше да придружи Голди.
Голди погледна Кери.
— Моля те!
Кери не успя да съчини причина да откаже. Освен това беше рожденият ден на Голди. Но нали все някога трябваше да разбере каква е, да се научи да вярва на себе си. Не можеше вечно да живее като отшелница.
— Добре — съгласи се неохотно тя.
— Ще прекараме чудесно, ще видиш — въодушеви се Голди. — Мел е най-готиното момче, с което някога съм излизала, и той каза, че Фреди е голямо парче. А щом той го казва, можеш да бъдеш сигурна, че е така!
Кери кимна. Голямо парче. Определението на Голди за всеки поне малко приличен мъж. Голямо парче ли? Всички са еднакви на тъмно.
— По-добре да потърся нещо, което става за обличане — продължи Голди, нетърпелива да издокара приятелката си. Обърна се и огледа купчината дрехи, които бяха струпани като ненужни парцали в съблекалнята, която тя ползваше заедно с още четири момичета. — Сузи, може ли Кери да облече за тази вечер полата ти? Мейбъл, мила, нали ще й дадеш твоите обувки с каишки, онези с осемсантиметровите токчета? Моля те!