Същата седмица избухна пожар в кантората на Сам Лоусън, частен детектив. Той изгоря в пламъците заедно с всичките си документи. Случайно съвпадение беше, че Сам Лоусън бе точно този частен детектив, когото Синди бе наела. Джино реши, че е напълно достатъчно да изпрати венец в знак на уважение. Синди щеше да оцени жеста. Ако беше жива.
Джино отпи от чашата скоч с много лед и обърна поглед към жената, която вървеше към него. Чернокожа. Екзотична. С гърди, които можеха да спрат движението по улиците.
Тя застана до масата му и се усмихна.
— Господин Сантейнджело?
— Да.
— Чух, че вие сте собственикът на това заведение. Просто реших да ви открия и да споделя с вас, че местенцето си го бива.
Той се усмихна. Обичаше дръзките жени. Понякога.
— Заповядайте. Да ви предложа нещо за пиене?
Кери седна. Чувстваше се на седмото небе. Беше толкова пияна и мислеше, че стига да поиска, целият свят ще бъде неин.
— Шампанско? — попита той.
— Естествено.
Джино щракна с пръсти и сервитьорът изникна до него.
— Бутилка от най-доброто шампанско.
— Да, веднага, господин Сантейнджело.
Джино я огледа. Рядко срещана красавица. Една чаша шампанско и щеше да я отведе вкъщи.
Още една чаша и тя щеше да тръгне с него.
— Направи го пак — изстена Кери. — Ох… моля те…
Той я лижеше. Възбуждаше я и й доставяше удоволствие с опита на обигран мъж. Дори не си спомняше кога за последен път го е правил с език на жена. Много отдавна. Но тази беше сладка като сметана и толкова страстна… Изглежда не беше имала мъж от години. Това му хареса. Стимулираше желанието. Поддържаше възбудата. Кръвта му кипеше.
Не беше лишен от жена. Имаше Бий. Тя винаги беше на разположение — топла, успокояваща. Имаше и една певица от клуба — много секси, но изпитваше съмнения, че се къпе толкова често, колкото трябва. И, разбира се, многобройни жени за по една нощ — от гърлите на „Копакабана“ до дами от висшето общество.
Тя отново изстена. Този път по-силно и продължително.
Той отдръпна езика си и легна върху нея. Тя го обви с гладките си копринени бедра и го пое.
За миг той изгуби представа за реалността. Не докрай, обаче. Умът му винаги бе нащрек — остър и проницателен. Следеше всичко като страничен бдителен наблюдател. Дори когато го заливаха вълните на оргазма.
Момичето беше близо до кулминацията. Ето, стигна върха — един продължителен, трескав спазъм. Той почувства как тя пулсиращо го всмуква в себе си. Прие го като знак, че е време да се присъедини към нея.
Толкова. Сега искаше тя да си тръгне.
Джино стана от леглото.
— Хей — каза той, — обзалагам се, че не си го учила как се прави в училище.
Шампанското още държеше Кери. Тя се чувстваше силна и уверена. И, ох, толкова добре. Джино Сантейнджело не я беше използвал. И тя не го беше използвала. Беше взаимно радостно изживяване.
Тя мързеливо се протегна. Беше като преродена, сякаш с магическа пръчка някой беше прогонил цялото й напрежение.
— Колата ми е долу. Шофьорът ще те откара вкъщи, когато си готова — мило й даде да разбере, че иска да остане сам. — А, ето и един малък подарък за теб. Купи си нещо хубаво.
Подаде й сто долара. Даваше винаги пари за подарък на жените, които водеше в леглото си. Те чувстваха, че това е специален жест и не възразяваха. Нито една. Дори дамите от висшето общество ги пъхваха в чантите си и отиваха на другия ден до „Тифани“ или „Картие“, за да си купят нещо дребно, което да им напомня за Джино Сантейнджело.
— Копеле! — изкрещя тя и скочи от леглото. — За проститутка ли ме взимаш?
— Ама разбира се, че не…
— Как смееш! Как смееш!
Тая очевидно беше луда! Взе да се облича бързо, хвърляше му свирепи погледи като дива котка, крещеше.
— Виж, ако мислех, че си проститутка, щях да ти платя по тарифа. А тези пари са подарък.
— Върви по дяволите! — изкрещя тя. — Ако бях проститутка, щях да ти струвам цяло състояние! — тя хвърли парите в лицето му и излетя като ураган от апартамента.
Той изумен поклати глава.
Жени.
Никога нямаше да ги разбере.
Кери, 1938
Кери профуча покрай колата и шофьора на Джино пред входа и тръгна по Парк авеню. С всяка крачка изтрезняваше.
Скапана чернилка.
Проститутка.
Думите се блъскаха в главата й. А толкова всеотдайно се бе опитвала да запази благоприличие. И сега, за една нощ, се върна там, откъдето беше започнала. Защо Голди не й попречи? Защо бе излязла с нея? Със скапаните й приятелчета?
Извървя седем пресечки, преди да хване такси. Шофьорът подозрително я изгледа и я предупреди: