— Не отивам в Харлем, миличка.
В отговор тя ледено го изгледа.
— Нито пък аз, миличък.
Изобщо не я хареса. Затова си затвори устата и не проговори през целия път до Вилидж.
Тя му плати и изкачи трите етажа до апартамента. Щом влезе вътре, първото нещо, което видя, бе Фреди в леглото. В нейното легло. На можа да повярва на очите си.
Нахвърли се върху него и гневно го разтърси:
— Разкарай се оттук! — яростно изсъска тя.
— Е, хайде, котенце — изфъфли той, още не беше изтрезнял и погледът му беше мътен. Нямаше никакво намерение да ходи където и да било.
— Ще се разкараш ли от леглото ми? — този път изфуча тя.
— А защо ти не дойдеш да си легнеш при мен? Чакам те цяла нощ — оплака се с пиянски глас той.
— Да пукнеш дано!
Тогава той я сграбчи за ръката.
— Хайде, захарче. Бъди добра с малкия Фреди.
— Махай се от мен!
Но той се оказа изненадващо силен. Без никакви усилия я повали на леглото до него.
— Ако не спреш, ще пищя така, че ще събера квартала — тя беше изпаднала в истинска ярост.
— Не го прави, захарче — той затисна с тежката си длан устата й, за да не може да вика, и едновременно я натисна под себе си. С другата си ръка вдигна полата и разкъса гащичките й.
Тя онемя. Силата му сякаш я скова.
Той изтълкува притихването й като мълчаливо съгласие, извади пениса си и започна да й го вкарва.
Тя започна да се задушава. В гърлото й бълбукаха сподавени звуци. Дланта му преграждаше горчивите й ридания.
— Хлъзгава си повече от вана с олио — с възторг отбеляза той. — Басирам се, че се чукаш всяка минута. Така ли е, котенце?
Тя се постара да изхвърли всичко от съзнанието си. И когато той освободи устата й, Кери не извика. Изчака го да свърши и после му каза с равен, спокоен глас.
— Ще ви струва трийсет долара, сър. Трийсет зелени.
— Какво? — избухна той.
— Щом чукаш проститутка, си плащаш — със същия равен и спокоен глас каза тя. — Особено когато чукаш скапана чернилка.
— Но…
— Плащай! Или ще крещя, че ме изнасилваш…
Той плати.
Кери не дочака Голди. Изнесе се още на следващата сутрин, след като се обади в театъра и каза на управителя, че повече няма да работи при тях.
Тръгна из града с единствения си куфар в ръка, за да търси единична стая под наем. Нямаше късмет. Разбра го, след като пред очите й затръшваха безброй врати. Взе автобус и отиде в жилищните квартали, които добре познаваше.
Харлем изглеждаше по-мрачен от всякога. Но тя принадлежеше на тоя квартал. Намери си стая, в която имаше намерение да прекара зимата. Беше спестила достатъчно пари, за да не работи няколко месеца, преди да вземе решение какво да прави.
Шест седмици по-късно разбра потресена, че е бременна. Беше като гръм от ясно небе. Винаги беше мислила, че не може да забременее.
— Ти си ялова — беше я уверявал толкова пъти Уайтджак.
Да, ама не беше. Беше бременна и нямаше представа кой е бащата на бебето.
Джино Сантейнджело? Фреди Лестър? Можеше да бъде всеки един от двамата.
Не знаеше какво да прави. Не знаеше към кого да се обърне за помощ.
Джино, 1939
Бий бълнуваше. В съня си се обърна към Джино. Беше гола. Той харесваше в леглото му жените да са с голи задници.
Тя продължаваше да живее в своя апартамент в Гринуич Вилидж, но междувременно се бяха случили някои неща. Джино бе купил сградата. Бе наредил да разширят апартамента, така че да има отделна стая за Марко и удобна просторна кухня, където тя можеше да приготвя любимите му манджи. Въпреки тези нововъведения обстановката си остана кажи-речи същата. Джино харесваше апартамента такъв — приятен и уютен. Създаваше му усещането, че се намира в истински дом…
Той обаче имаше отделно собствено жилище. Огромен модерен апартамент на върха на един небостъргач, почти същият като този, в който живееше със Синди. С интериора му се беше занимавал дизайнер и беше суперлуксозен. Но Джино прекарваше малко време там.
В съдружие с Осуалд Дюк купиха сграда близо до Уолстрийт. Навлизаше в законния бизнес на широк фронт, но едновременно продължаваше активно да се занимава с недотам законна дейност.
Притежаваше компания за производство на алкохол, две големи перални, транспортираше стоки с големи товарни камиони, имаше автомобилни салони. До едно печеливши предприятия. Не беше никак зле за момче, което беше започнало от нищо. Е, не съвсем. Тогава получи начален тласък. Ритник в задника.
Всеки ден отиваше в офиса си, четеше от край до край „Уолстрийт Джърнъл“, диктуваше по няколко писма и бързаше да пристигне в малкия си кабинет в „Клеми“, където се чувстваше по-удобно.
За удоволствие притежаваше три коли. Шейсет апартамента. И библиотека с книги, в която непрекъснато се ровеше. Но любимата му книга си оставаше Великият Гетсби.