— Госпожа Дюк отново е пияна, приятели. Да продължим да се веселим.
Гостите около тях се пръснаха с неодобрително мърморене по адрес на Клемънтайн. Тя се оказа сама — с пребледняло от гняв лице. Осуалд я хвана здраво под ръка и я отведе вкъщи.
Вторият неприятен инцидент беше свързан с Паоло. Джино му беше възложил да изпълнява всякакви поръчки на персонала — иди за това, донеси онова — и той досега се справяше добре. Но по време на партито, след инцидента с Клемънтайн, Джино влезе тихо и незабелязано зад сцената на клуба. Попадна на Паоло — панталонът му беше смъкнат и той чукаше певица от хора на заведението, която се беше смръзнала.
— Какво, по дяволите, става тук? — попита той с тих, но ужасяващ шепот. Избягваше да погледне увисналия задник на Паоло.
Момичето подскочи и силно изписка.
— Ох, господин Сантейнджело. Моля да ме извините. Той ми каза, че трябва да го направя, защото… защото е еди-кой-си… и ако не го послушам, ще загубя работата си.
През това време Паоло беше вдигнал панталона си и бе изчезнал.
Джино впери поглед в момичето. Беше съвсем младо. Ако имаше някоя и друга годинка повече, никога нямаше да се съгласи да се подложи на Паоло.
— Никога не прави нещо, което не искаш — каза й той много бавно. — Никога! Разбра ли?
После обиколи навсякъде да търси Паоло, но не можа да го открие. Гневът му беше като вулкан, готов всеки миг да изригне. Но нямаше на кого да си го изкара. Накрая Бий пое яростта му.
— Тоя мръсен кучи син, гаден копелдак! — беснееше Джино пред нея.
Когато партито свърши, двамата отидоха в апартамента й. Тя вдигна прекрасната си червена коса, закрепи я с фибите и направи това, което знаеше, че ще му достави най-голямо удоволствие.
Но за първи път това не го утеши.
Не можеше да заспи. Лежеше до топлото тяло на Бий и слушаше дълбокото й равномерно похъркване. Проклетото й дълбоко похъркване, което го държеше буден. Кой, по дяволите, можеше да заспи до тая дъскорезница?
Стана от леглото, отиде в кухнята, отвори хладилника и си напълни купа със сладолед.
Тогава пък се сети за Клемънтайн. Замръзналите черти на лицето й. Гневната извивка на устата й, когато му изкрещя с пияния си глас: „Убиец!“
Кучка. Откъде-накъде ще се държи така с него? Май ще трябва да поговори с Осуалд за нея.
Убиец. Кой можеше да докаже нещо? Никой. Навремето вестниците доста се разпростряха върху преждевременната смърт на Синди. Но той веднага пусна адвоката си в действие и ги спря. В края на краищата беше останал вдовец в резултат на нещастен случай. Още повече, имаше желязно алиби. Неразбиваемо.
Помияри. Винаги се влачеха подир него за това или онова. Данъчните агенти постоянно му дишаха във врата, но те не бяха опасни. По-досадни от мухи бяха репортерите, които завираха носовете си навсякъде. Съчиняваха си някакъв скандал, без да ги е грижа да друго освен за тиражите им. За партито вероятно щяха да стъкмят поредната сензация в утрешните нюйоркски клюкарски колони.
Джино Овена Сантейнджело и жената на сенатора.
Или нещо подобно.
И сладоледът не му се услади. Върна се пак до хладилника и си сложи още една пълна купа сладолед. Докато го ядеше, се замисли за Паоло. Защо изобщо се бе оставил Вера да го склони да даде работа на скапания ебач, и досега си оставаше загадка за него. Шест седмици след като започна, вече използваше безотказното „Аз съм бащата на Джино Сантейнджело“, за да чука която приклещи. Страхотно измислено. Ужас!
Сети се също, че не бе видял Вера на партито. Защо не беше дошла? Нали беше една от поканените? Въпросите се натрупаха и той се обезпокои. Направи сметка, че не я е виждал от седмици.
— Здрасти — деветгодишният Марко влезе сънен в кухнята. Едва държеше очите си отворени. — Мога ли да си взема и аз сладолед?
— Я се връщай обратно в леглото, хлапе. Майка ти ще ти отупа дупето.
— О, моля те — започна да се увърта около него Марко. — Мама обеща да ми донесе книжни шапки и балони. Донесе ли ми?
Той разроши косата на момчето.
— Да. Донесе ти.
— Къде са? Мога ли да ги видя?
— Не — решително му отказа Джино. — И говори по-тихо, защото ще събудиш майка си.
— Е, моля те…
— Не се моли. По-добре седни и си хапни малко сладолед. И не приказвай.
Момчето се засмя и седна на стол до кухненската маса.
Джино отиде до хладилника, напълни купа със сладолед и я сложи пред него. Бий щеше да побеснее. Казваше му, че глези хлапето. Глупости! Нали заради Марко се навърташе у дома й толкова често.