— Чуй ме — внезапно реши Джино. — Какво ще кажеш, ако утре двамата отидем на кино? Знам че Дилижансът е много хубав. С Джон Уейн. Каубои и индианци. Съгласен ли си?
— Ама наистина ли?
— Да. Ще отидем само двамата.
Марко засия и загреба пълна лъжица сладолед.
— Аз сега ще се облека и ще изляза — каза му Джино. — А ти кажи на мама, че съм имал важна работа. Ще се върна по обяд да те взема. Хайде, изяж си бързо сладоледа и бягай в леглото. Още е много рано. Четири часът е.
Бързо се облече. Беше много рано, но той не можеше да чака. Трябваше да посети Вера и да провери как е. Исусе Боже! Трябваше да го направи преди седмици.
Щеше да й каже истината за Паоло и момичето. И ако това не й отвореше очите…
Нищо нямаше да му достави по-голямо удоволствие от това да види как Вера казва на Паоло да си обира крушите и да изчезва. Ако тя го направеше, щеше да й намери работа в някой малък бизнес — в който си поиска. Тогава нека си хвали Паоло, колкото иска.
Облече обичайните си дрехи и излезе от апартамента. Започна тихичко да си подсвирква. Усещаше болка в стомаха, което беше обичаен сигнал за неприятности, но не й обърна внимание. Всеки щеше да го заболи стомахът след две купи сладолед в четири сутринта.
Хотелът на Вера и Паоло беше направо бунище. Истински развъдник на въшки в Ийст Сайд. Със счупен неонов надпис, който сигурно никога не се променяше: „Има свободни стаи“. Като че ли постоянните посетители на този капан за плъхове знаеха какво означава свободни.
Пияндета от Нова година продължаваха да се шляят из улиците. Раздърпани и разрошени жени надуваха балони със свирки и въртяха дебели задници. Възрастни мъже в лекьосани костюми се хилеха и изкуствените им челюсти тракаха.
Джино паркира стария „Форд“ пред хотела. Една проститутка небрежно се беше облегнала до стената.
— Искаш ли едно чудесно прекарване, голямо момче?
Не й обърна внимание. Влезе в помещение, което трябва да беше фоайето. Зад една преграда мъж с остър нос спореше с пияна двойка.
— Десет долара или се разкарайте.
— Е, хайде, хайде — хленчеше жената, — направи ги пет, Пийт, ние няма да се задържим повече от час.
Но остроноското беше непреклонен.
— Сега е Нова година. Таксите са двойни. Щом не ви е по джоба, омитайте се.
Половинката й бръкна в джоба си и подхвърли на рафта две омачкани мърляви петдоларови банкноти. Остроносият ги грабна с една ръка, а с другата се пресегна зад гърба си за ключа. Повече не си казаха нищо. Двойката взе ключа и тръгна към дъсчената стълба.
— Да? — изстреля към Джино Остроносия.
— При вас има ли настанени господин и госпожа Паоло Сантейнджело.
— Кой пита?
Джино изобщо не помисли какво да му отговори. Извади портфейла си и му подаде двайсетачка.
— Ключа — кратко каза той.
Мъжът срещу него не се поколеба. Явно беше изключително сръчен, когато боравеше с пари. Грабна двайсетачката и подаде ключа на Джино — всичко само с едно автоматично движение.
— Втория етаж — измърмори той. — По стълбите. Асансьорът е развален. И не сте вземал никакъв ключ от мен.
Джино кимна утвърдително. Изкачи стълбата. От миризмата наоколо на човек можеше да му прилошее. Не си направи труда да почука на врата, пъхна ключа, завъртя го, натисна дръжката и влезе.
Не беше подготвен за сцената, която се откри пред очите му.
Вера седеше, сгърчена на топка в леглото. Гола. Мътната крушка на тавана осветяваше всяка синина и подутина върху изтерзаното й тяло. По ръцете и гърдите й имаше съвсем пресни, червени следи от удари. Кръв течеше от разбития й нос. В ръцете си стискаше един трийсет и осем калибров пистолет, насочен към Паоло. Тя дишаше насечено и крещеше истерично с обезумял глас:
— Ще те… убия… Този път… ще те… убия…
Паоло стоеше безучастно до леглото само по гащета и мръсна фланелка. В дясната му ръка висеше тежък кожен колан със смъртоносна тока. Мръсната му коса беше разчорлена. Кръвясалите му очи се пулеха ужасени и стъписани.
Нито единият, нито другият забеляза влизането на Джино.
— Копеле! — изкрещя Вера и дръпна спусъка.
Куршумът удари Паоло между очите. Той залитна назад и се строполи. Изненадата застина върху лицето му.
— Копеле! — отново изкрещя Вера, но преди да стреля втори път, Джино скочи към нея и отчаяно се опита да изтръгне пистолета от ръцете й.
— Вера! Вера! Какво правиш? — извика той, притисна я към леглото и измъкна със сила оръжието.
— О, Джино! О! — разрида се тя. — Ох, Господи! Ох, Господи!…
Той се почувства пометен от вихъра на някакъв ужасен кошмар, от който му се искаше да се събуди. И Бий да бъде до него, с нейните големи топли гърди и ласкави бедра.