Но защо Бий я няма? Защо е още в тази неугледна стая с голата, разтърсвана от ридания Вера, която лежи под него? И с баща му, проснат на пода, потънал в кръв, която бликаше от това, което доскоро беше неговото лице.
Само да беше влязъл минутка по-рано.
Само да бе дошъл навреме да я спре.
Защо? Паоло бе мъртъв. Нали точно това беше желал толкова дълго.
Вера стана от леглото без да изпуска пистолета, мяташе се напред-назад и ридаеше.
Джино погледна мрачно към мъртвия мъж, който някога беше негов баща. Опита се да си припомни поне един хубав миг от живота с него. Но не можа. Наведе се над него и стисна с пръсти китката му. Не долови никакъв пулс. Не беше и очаквал.
— Защо го направи? — изпищя Вера, която внезапно се изправи в леглото. — Защо го направи, Джино?
— Успокой се — каза й той нежно, но в същото време умът му трескаво пресмяташе как да я измъкне от тази бъркотия. — Не съм направил нищо.
— Не — прошепна тя, — точно ти го направи. Ти го прогони! Това е само твоя грешка! — отново започна да крещи: — Ти го направи, Джино! Ти!
Строполи се отново в леглото. И диво зави.
Джино втренчи поглед в тавана и се попита каква трябва да бъде следващата му стъпка.
Маргарет О’Шаунси и Майкъл Фланъри се сгодиха в новогодишната нощ. Той й подари евтина имитация на смарагдов пръстен и ключ за стая в хотел.
— Взех стая за нас, точно както ти казах, че ще направя — тържествено и развълнувано рече той.
В приповдигнато настроение от многото бира, която бяха изпили по случай събитието, те хукнаха към хотела.
Маргарет не остана доволна от обстановката, но когато Майкъл започна нежно да съблича дрехите й, започна да се отпуска.
— Имаме пред нас цяла нощ — каза й той. — Ако не ти хареса първия път, можем да го направи отново и отново…
Хареса й още от първия път. Но го направиха отново и отново… Докато накрая се отпуснаха изтощени и започнаха да обсъждат плановете си за бъдещето.
Към три и половина сутринта заспаха.
Петнайсет минути по-късно от съседната стая започна да долита силен шум. Маргарет се събуди веднага. Чу сърдити гласове на мъж и жена. Не можа да долови какво точно говорят, но чуваше отделни думи: кучка… мръсна курва… не мога да те понасям…
Последва кратка тишина.
Маргарет седна напрегната в леглото. Майкъл продължаваше кротко да похърква до нея.
Почуди се дали да го събуди. Шумът оттатък стената се превърна в ужасяваща гюрултия. Жената плачеше и стенеше, нещо плющеше…
Побутна за всеки случай Майкъл. Той не помръдна. Спеше дълбоко. Тя се сгуши под завивката, пъхна ръце под възглавницата и с нея запуши ушите си, за да не чува неприятните звуци. Но чуваше. Виковете на жената ставаха все по-силни, врявата се ожесточи.
Маргарет реши да събуди годеника си. Трудна задача. Докато го разбуди, беше много ядосана.
— Можех да бъда изнасилена и убита в тая стая, Майкъл Фланъри, а ти щеше да проспиш всичко това — укори го тя.
Той глуповато се ухили.
— Какво има, малка моя красавице?
— Шшт… слушай.
Майкъл седна в леглото.
— Какво да слушам?
Наистина, вече не се чуваше нищо.
— О, Майкъл, в съседната стая се биеха и викаха. Никога не съм чувала такива крясъци. Мисля, че някой…
— Ще… те… убия!
Диво изкрещените думи преминаха през тънките стени.
Майкъл скочи от леглото.
— Копелеее!…
Същият истеричен женски глас.
После последва изстрел.
После отново истеричният глас:
— Копелеее!…
Майкъл Фланъри вече обуваше панталона си.
— Стой тук, Маргарет, ще извикам полиция.
— Майкъл! Не можеш да ме оставиш сама!
Но той закопчаваше ризата си по пътя към вратата.
— Ох, мили Боже, помогни, моля те! — умолително произнесе Маргарет, хвърли се към дрехите си и припряно започна да се облича. Цялата трепереше. Никога в живота не беше изпитвала такъв ужас. Това беше Божието наказание, разбира се. Сурово наказание за това, че го бе направила преди брака.
— Защо го направи? — виеше женският глас в съседната стая. — Защо го направи, Джино?
Маргарет О’Шаунси щеше да си повтаря тези думи през следващите месеци много пъти. Те бяха единствените думи, които ясно беше запомнила.
Кери, 1941
— Как ти викат, малката? — дебелият мъж в жълтокафяв костюм почесваше чатала си и я гледаше с присвити очи.
— Кери — отговори тя. Постара се гласът й да звучи приятно, но вътрешно кипеше. Малката! Беше на двайсет и осем години и беше майка, но въпреки това този я нарече малката.
Той продължи да чеше ташаците си. Много енергично. Като че ли тя не беше в стаята.