— Получаваш бачкането — реши той. — Парите не са много, но момиче като теб няма да има проблеми с бакшишите — намигна й. — И още нещо. Зависи.
Изпита желанието да му каже: „Майната ти, върви да ти го начукат, дебелако, можеш да си набуташ шибания кочан отзад.“ Но вместо това вежливо му каза:
— Благодаря, господин Уордл. Мога ли да започна довечера?
Той за миг остави топките си на мира и я потупа по рамото.
— Да, захарче. Довечера. И сложи нещо да ти подчертае хубавите цици.
Тя излезе от мръсната задна стаичка, премина през още по-мръсния салон за танци, излезе на чист въздух и взе автобус за вкъщи.
У дома.
Една стая за малкия Стивън и за нея в стара жилищна сграда в сърцето на Харлем.
У дома.
Нямаше баня. През нощта имаше плъхове. И стени, които излъчваха горещина през лятото и мраз през зимата.
Въпреки всичко това бе дом за нея и Стивън. И за две години бе успяла да изкарва достатъчно пари, за да издържа двамата.
Не беше лесно. След тежкото раждане беше съсипана. Но я оставиха в болницата доста дълго, за да се възстанови. След две седмици беше на крака. Излезе оттам само със социалната помощ и детето на ръце. Но после намери жена, която да се грижи за Стивън и се върна на старата работа като касиерка в ресторанта. Не остана дълго там. Сега, когато вече не беше бременна, шефът й преливаше от сексуални желания. Беше възрастен мъж, със слаби жълтеникави ръце, при вида на които тя потръпваше от погнуса. Жена му работеше в ресторанта и я дебнеше като ястреб. Той се изтърси една сутрин в склада в задната част на ресторанта и гадните му ръце започнаха да я опипват.
Тя напусна още същия ден.
Две години все същото. Същите шефове. Същите проблеми. Какво толкова имаше в нея, което караше мъжете да й налитат безогледно? Да не би да си мислеха, че щом е чернокожа, е лесна?
Не можеше да си представи, че изглежда лесна. Винаги носеше прибрана косата си, не си слагаше никакъв грим, обличаше се в обикновени прости дрехи. Но това не успяваше да ги държи далече от нея.
Честата смяна на работата и борбата да свърже двата края я наведоха на мисълта, че е глупачка. Щом мъжете я искаха толкова, защо тогава да не ги накара да си плащат за това? Една нощ проституиране щеше да й донесе чист доход повече от седмица работа.
Но можеше ли отново да продава тялото си? Да стане отново вещ? Парче месо…
Поеме ли веднъж по този път, можеше да се забърка и с наркотици…
При тази мисъл изтръпна. Имаше бебе. Стивън. Трябваше да се съобразява с бебето си. Искаше да бъде нещо повече за него от майка проститутка и наркоманка.
Новата й работа в Двореца на веселието „Дайм ъ Данс“, близо до Таймс Скуеър, беше нещо много различно. Кери предпочиташе да работи през нощта, за да бъде денем свободна за Стивън. Освен това дневната работа, която намираше, беше да обслужва някоя мързелива бяла господарка.
Знаеше, че нощната работа я прави уязвима, лесна плячка за мъжете. И какво от това? Щеше да се справи с тях. Дансингът ще бъде претъпкан с хора.
Едно красиво мексиканско момиче я научи как да се брани.
— Мъзъ се приблизава много, ритас го с коляно в тасаците. Веднъс, двас, ето така. Изцезва като светкавица!
Беше права, разбира се. Едно силно, бързо коляно върши повече работа от хиляди пъти казано „не“.
Сузита едновременно въртеше и друг бизнес. Тя осигуряваше „допълнително“ обслужване за клиентите, които й се нравеха.
Един ден тя посочи един мъж на Кери и й каза:
— Тоз мъз добър. Той иска ас избера. Засто не го направис? Трябват ти пари. Това са лесни пари. Само избирас мъзе, дето харесват на тебе.
Кери поклати отрицателно глава.
Сузита се засмя.
— Мисли. Променис решение. Знам.
Три седмици по-късно Стивън се разболя от грип. Кери го заведе при няколко специалисти, но нито един не успя да постави точна диагноза.
Предложиха й да го остави в болница, за да бъде под постоянно лекарско наблюдение. Кери беше бясна. С мъка беше спестила малко пари. А сега сметките се трупаха една след друга. И докато работеше само като момиче за танци, изобщо нямаше надежда да ги изплати.
Сузита й съчувстваше. Искаше да й помогне. Взе Кери в своя хотел и я запозна със момчето на рецепцията.
— Сте ти хареса, Кери. Туй работа добра. Много пари.
Кери кимна. Беше се предала. Нямаше избор.
Същата вечер се облече особено грижливо. Дори господин Уърл забеляза възхитен колко е красива.
— С удоволствие ще дам десетачка за теб, момиче — каза той, докато се отъркваше о нея.
Тя цялата се разтрепери. Можеше да се откаже. От нея зависеше. Само от нея! Е, добре, само че тя ще избира.