Вътре оцеляваха най-издръжливите. А той беше най-отгоре на цялата шибана паплач.
Когато тръгна към портала, от него се излъчваше самочувствие. Но стомахът му беше свит на топка и единственото, което му се искаше да направи, бе да размаже няколко физиономии. Първата беше на оная смотана ирландска путка Маргарет О’Шаунси с кравешките изцъклени очи и цвъркащия инфантилен глас. Главен свидетел на обвинението. На вдигналия шум до Бога процес по убийството, извършено от Джино Сантейнджело.
Син убива баща
Всички заглавия. Във всички вестници.
Беше съден и обявен за виновен от пресата, преди още тялото на Паоло да изстине.
И досадното цвърчене на Маргарет О’Шаунси:
— Чух жена да ридае: „Защо го направи, Джино?“
Бедната Вера. Не беше на себе си, съвсем беше превъртяла. Докато ченгетата свършат с нея, тя вече беше убедена, че Джино действително беше дръпнал спусъка. Исусе Боже!
Истина беше, че когато извиканите от Майкъл Фланъри ченгета нахълтаха в стаята, бяха го заварили застанал над трупа с оръжието в ръка. Истина беше още, че не беше дал вярно описание на случилото се при първия разпит. Сам не знаеше защо, но се беше опитал да защити Вера. Но в крайна сметка беше казал истината. Шибаната истина! И никой, майната им на всички, не беше повярвал! Никой! Беше заклеймен като убиец, извършил предумишлено убийство, дълго преди съдебния процес. Какъв човек е този, който е убил собствения си баща!
Адвокатите му се оказаха глутница високоплатени некадърници. Бяха готови да го защитават срещу безбожно заплащане, но не бяха готови да му повярват. А това беше най-важното за него — да му повярват!
Приятелите, които преди се тълпяха около него, сега се изпокриха в миши дупки. Семейство Дюк набързо замина и се покри някъде в Южна Америка, като остави указания на своите юридически пълномощници да прекъснат всякакви отношения с Джино Сантейнджело. Това прекрасно му вършеше работа. Той пък, на свой ред, даде нареждане на своите адвокати да изкупят всичко на Осуалд Дюк. Тази операция глътна всичките му налични парични средства, а се наложи и да продаде значително количество ценни книжа. Но той го направи без колебание.
Съдии, политици, представители на каймака на обществото — всички изчезнаха от живота му, докато той пушеше цигара след цигара в предварителния арест в очакване на съдебния процес.
Най-близките му приятели обаче му останаха верни. Пишеха му, мъчеха се да го утешат, всеки според възможностите си. Алдо… Енцо Бонати. Да, те бяха истински приятели.
И Бий. Посещаваше го всяка седмица, въпреки че журналистите я преследваха като хрътки.
Но най-верен от всички се оказа Коста Зенокоти. Той заряза процъфтяващата си юридическа практика в Сан Франциско и долетя в Ню Йорк заедно със съпругата си Дженифър.
— Аз поемам твоя случай — каза простичко той на Джино.
— Виж… — опита се да възрази Джино. Беше оценил жеста му, но какво разбираше Коста от защита в един процес за предумишлено убийство?
— Смятам, че съм добър — каза Коста. — И което е по-важно — вярвам ти.
Вълшебни думи!
Ако Коста не се беше борил за него с такова красноречие, с такава жар и убеденост в съдебната зала, кой знае какво щяха да присъдят съдебните заседатели… Обвинението в предумишлено убийство беше смекчено на непредумишлено… И той беше осъден на десет години затвор.
Преди Вера да почине от алкохолно отравяне — една очаквана смърт след жесток запой — Коста успя да получи пред свидетели писмено признание от нея. Но то закъсня със седем дълги години. Джино беше освободен с някакво шибано предложение за компенсация. Каква сума би могла да заплати седем години от живота на човека?
Когато излезе от затвора в една пролетна утрин на четирийсет и седма, Джино изглеждаше измъчен човек. Беше пропуснал войната, беше пропуснал смъртта на президента Рузвелт. Беше пропуснал песни, пиеси и модни тенденции… Беше пропуснал дори обикновеното размотаване по Пето авеню…
Беше пропуснал седем години от живота.
— Какво, по дяволите, си облякла? — попита Джино.
Бий се засмя.
— Последна мода! — фръцна се тя. — Нов стил. Не ти ли харесва?
— Че какво му беше лошото на стария?
Тя сви рамене.
— Нали не искаш да изглеждам демоде?
От петнайсет минути беше в собствения си апартамент, а още не можеше да дойде на себе си. Коста беше довел двама охранители да му пробият път сред глутницата фотографи и репортери. Джино не си отвори устата. Не обърна внимание на светкавиците, които го заслепява, нито на микрофоните, които набутваха под брадичката му. Беше оставил Коста да говори.