— Докажи го! — настоя гласът.
— Аз… живея тук — и млъкна, защото му мина мисълта, че някой е поръчал да го убият… и щом докажеше кой е…
Не можеше да бъде друго. За миг събра цялата си воля. Стисна зъби. Чашата преля. Щом така и така ще го убият… Скочи напред с измъчен рев.
Кери заспа непробудно. Сънува кошмари и рано сутринта се събуди обляна в пот.
Елиът спеше в своята спалня от другата страна на хола.
Посегна да запали лампата до леглото си, но тя не светна — все още нямаше ток. Усещаше пулсираща болка в ушите си, цялото й тяло беше схванато.
Облече халата си, прекоси хола и отиде в кухнята. Малкият електронен часовник до печката показваше седем без петнайсет. Отвори вече размразилия се хладилник и си наля чаша топъл сок от грейпфрут. Ама че електрифициран живот. Не можеше дори да си препече филия в тостера.
Дали беше още много рано да се обади на Стивън? Обикновено му се обаждаше вечер, в осем и половина. Но днес беше особен ден.
Какво щеше да му каже? За забавното си приключение снощи? Стивън щеше да припадне. По свой особен начин той беше по-консервативен и от Елиът.
Усети рязка болка в лявата си ръка, която не отмина. Това я разтревожи. Артрит, беше казал доктор Митчъл, когато за първи път отиде при него с това оплакване преди месеци.
— Все пак, госпожо Баркли, не сте млада.
Благодаря ви, доктор Митчъл. Беше на шейсет и четири, изглеждаше около петдесетте, но не се чувстваше стара.
Артрит! Май беше същата болест, която беше превърнала в инвалид една жена и накрая я довърши.
Вог обаче не гледаше на нея като на стара жена. Неотдавна бяха публикували нейна снимка на цяла страница със заглавие
На шестдесет и… а още пълна с енергия.
Статията започваше така: Госпожа Елиът Баркли, една от най-екзотичните красавици и домакини на нашето време…
Забеляза, че ръката й трепери, докато отпиваше от сока. Остави чашата на масата и тръгна из своя аранжиран с вкус, изцяло оригинален, десетстаен апартамент.
Аранжиран с вкус… Изцяло оригинален… Това бяха цитати от статията във Вог.
Разтърка очите си с пръсти и помисли да се върне в леглото, но знаеше, че няма да може да заспи.
Кога ли изнудвачът щеше да й позвъни отново?
Дотогава щеше да живее в постоянен страх.
До девет часа сутринта Джино се беше изкъпал, облякъл и беше готов да отпътува. Филаделфия да върви по дяволите. Обади се на Коста и кратко му каза да се срещнат при Пиер, после слезе във фоайето. Там го чакаше управителят на хотела, който го засипа с безброй извинения.
— Господин Сантейнджело, толкова съжалявам за снощи. Колата, която поръчахте, е готова. Ако има нещо, което мога да направя за вас… — той подтичваше до Джино чак до въртящата се врата. Отвън чакаха репортери и фотографи.
— Майната му — закова се на място Джино, — какво е това?
— Вие сте истинска сензация, господин Сантейнджело — с извинителен глас го поласка управителят и изпрати известния си гост до чакащата лимузина.
Джино се опита да прикрие лицето си.
— Спирането на тока е сензация. Джаки Онасис е сензация. Аз съм само един уморен стар човек, който иска да изживее останалата част от живота си в собствената си страна, без да бъде обезпокояван.
Думите му увиснаха във въздуха. Не бяха искрени думи. И всички наоколо го знаеха.
Кери, 1943
Кери имаше рожден ден. Беше вече на трийсет години.
Сузита, Силвър и другите две момичета, които също живееха в апартамента, приготвиха голяма шоколадова торта с трийсет запалени свещи. Беше толкова трогната, че едва не заплака. Нейната първата торта в живота.
Малкият Стивън, в бял копринен костюм, танцуваше, изпаднал в луда радост, а момичетата го прегръщаха и целуваха. Вдигаха патардия до Бога.
— Не е ли най-красивото човече на света? — извика Сузита.
Наистина беше. С млечношоколадова кожа, черна къдрава коса, чипо носле и големи зелени очи. Кери топло го гледаше. Имаше Стивън, а това придаваше смисъл на всичко в живота й. Беше решила да му даде най-доброто.
Сега домът им беше под закрила. Вярно, доста тлъст дял от седмичните приходи отиваха за това, но пък бяха защитени.
— Няма пъдим гангстери — беше настояла Сузита, когато млад мъж вежливо им бе направил предложение за двегодишна защита срещу заплащане, разбира се.
Кери се беше съгласила, въпреки че първият й порив беше да го изхвърли.
— Хайде, бебе — Сузита вдигна Стивън на масата до тортата. — Испей на мама Цестит росден ден, нали си добро момце.
Едно от момичетата се приготви да го снима. Стивън се усмихна, откри няколко зъбчета и започна да пее със звънливо гласче, като произнасяше по детски някои думи.