Очите на Кери се напълниха със сълзи. Не страдаше от това, че не знае кой е баща му. Това някак си правеше Стивън само неин.
Бърнард Даймс седеше в слабо осветения театър и зорко следеше движенията на всеки един от актьорите. С всяка репетиция новото му шоу вървеше напред.
Режисьорът обяви десетминутна почивка и се приближи до него. Започнаха да обсъждат приятелски постановката. Костюмите. Играта на актьорите. Заминаването във Филаделфия, а после и в другите градове на турне.
— Имах интересно преживяване миналата нощ… — започна неочаквано режисьорът.
— Разказвай — внимателно го подкани Бърнард.
— По дяволите, Даймс, дори не знам защо ти споменах за това.
Бърнард отпи от кафето си и изчака, без да настоява повече.
— Е, ще ти го разкажа… Нали знаеш, че си падам малко ексцентричен…
Бърнард се усмихна. Ексцентричността на режисьора не беше тайна за всички негови познати и приятели.
— Ходих до оня бордей, на Трийсет и шеста улица. Някой ми каза за една готина мексиканка, която била специалистка по моята част. И познай кой държи заведението!
— Кой?
— Черната хлапачка, дето беше при нас в хора преди няколко години. Дето избяга… Тогава живееше заедно с Голди. Сещаш ли се?
— Кери ли? — възкликна Бърнард, стомахът го присви.
— Вярно бе, Кери! Казах й: „Какво прави красавица като тебе тук?“ И знаеш ли какво ми отговори? Нищо! Престори се, че не ме е чула. Как ти се струва?
— Хареса ли ти мексиканката? — промени насоката на разговора Бърнард, като се постара да не издаде вълнението си.
— Страхотна! Защо питаш? Съвсем не попада в кръга на изпълнителките, които подбираш.
— Имам нещо наум. Един инвеститор, когото мога да убедя да участва с много пари, ако му препоръчам нещо подобно.
— Наистина ли? Кой е, познавам ли го?
— Ти остави този въпрос на мен. Сами ми запиши адреса, ако се наложи да действам.
Режисьорът му хвърли многозначителен поглед, но написа адреса на визитната картичка, която Бърнард му подаде.
Даймс я прибра в джоба си и не я извади, докато не се прибра вкъщи същата вечер. Тогава внимателно прочете адреса, запомни го, но си каза, че едва ли някога ще отиде там. Отново си помисли за Кери. През всички години, откакто беше напуснала внезапно театъра, той не преставаше да мисли за нея.
Голди не успя с нищо да му помогне в усилията да я открие.
— Не знам защо избяга. Прекарахме една наистина приятна вечер — бяхме заедно с един мой приятел и един много готин негов приятел. Ама тя наистина беше доста странно момиче.
Да, такава беше. Различна. Необикновена.
Внезапно Бърнард стана и излезе. Качи се в колата си и пристигна на адреса на Трийсет и шеста улица. Паркира до сградата и остана в колата, загледан във входа на блока. Много хора влизаха и излизаха. Предимно мъже. Истинска върволица.
Остана до разсъмване. Вратът му се схвана, тялото му беше изтръпнало. Едва тогава запали колата и бавно подкара към дома си.
Всичко, което беше научила от Флорънс Уилямс и Мадам Мей Кери приложи на практика.
За да бъдеш мадам на такъв дом, трябва да си гостоприемна, любезна, но и строга. Трябва да се отнасяш с мъжете като с гости, дошли да се разнообразят на парти. Да знаеш любимата им марка цигари или пури. Любимото им питие. Какво им харесва най-много в секса. Какъв тип момиче биха харесали. И да ги посреща като стари приятели, които отдавна не е виждала. Една мадам никога не предлагаше своите услуги. Освен на много специални клиенти. Да имаш мадам, означаваше да имаш постоянна запазена маса в най-престижния ресторант.
Сузита изобщо не възрази Кери да поеме тази роля в съвместния им бизнес.
— За мен така е добре — беше казала тя с мило безразличие. — Ти върсис цялата работа. За мен остава цялото удоволствие!
Кери се стараеше да ръководи публичния дом много професионално. Поставяше високи изисквания при подбора на момичетата. Всички бяха над шестнайсет години, без други ангажименти, отдадени изцяло на професията. Това се оказа един от основните фактори за добрата репутация на заведението й.
Още в първите дни се сблъска с полицията. Оттогава плащаше на когото трябва, за да не я безпокоят. Оказа се, че почти няма разлика между тези, на които плащаше за защита и полицията. Пък и имаше ли значение, щом понякога нещата в живота се свеждат само да плащане. Но парите сега не бяха проблем. Сега те направо течаха. Тя нае друг малък апартамент в същата сграда и премести в него Стивън и момичето, което се грижеше за него. Колкото по-далеч го държеше от работата, толкова по-добре.