— Не искам яйца. Не искам нищо. Имам много работа.
Излезе от апартамента и заедно с това излезе от живота й. Повече никога не я видя, но продължи да плаща всичките й сметки. Остави й и диамантения пръстен. Няколко години по-късно научи, че се е омъжила за някакъв счетоводител и заминали за Ню Мексико. Марко, с когото поддържаше връзка, му съобщи това.
Беше освободен от затвора повече от година. Без Бий. Но с процъфтяващ бизнес и млади палави момичета колкото искаше.
Джино се отдаде изцяло на развлечения.
Ситуацията в Лас Вегас беше многообещаваща за него. Някога гола пустош, Лас Вегас беше превърнат от Бъгси Сийгъл в златна мина с отварянето на знаменития хотел „Фламинго“ през хиляда деветстотин четирийсет и шеста година и това негово откритие стана причина да го убият през юни четирийсет и седма. Беше заловен, че присвоява от пая на гангстерите, а за подобна простъпка имаше само едно наказание.
Година след убийството на Сийгъл Мейър Лански финансира построяването на друг луксозен хотел и казино — „Тъндърбърд“. След този буревестник известиха построяването на още няколко хотела.
Джино хареса идеята да се включи в наливането на основите. Притежаваше синдикат от инвеститори, които горещо подкрепиха идеята. Изостреният му нюх в бизнеса категорично наклони везните — Лас Вегас беше най-големия коз в тестето. Къде другаде можеха да бъдат събрани вкупом слънце, пясък и разрешени от закона хазартни игри? И то само на няколко часа път с кола от Лос Анджелис?
Джейк Момчето беше станал важна фигура на Западния бряг. С изключителни възможности и сила. Беше се настанил там, откъдето насилствено бе изведен Бъгси Сийгъл и беше поел нещата в свои ръце. Беше представителен, изглеждаше шик. Беше винаги нащрек и беше приятел с босовете в бизнеса.
Холивуд. Привлекателно име за безброй хора. Домът на Момчето.
Голяма резиденция в Бевърли Хилс с палмова градина, басейн и млада, изгряваща кинозвезда — Пипа Санчес — в леглото.
Джино пристигна тук в една благоуханна утрин.
Момчето го посрещна в бяла „Лагода“-купе, с подвижен покрив, и го закара право в резиденцията си. В къщата имаше специално крило за гости, където отседна Джино.
Всичко беше разкошно по холивудски. Мраморни подове. Бели мебели. Златни кранове в банята.
Джино бе дошъл да обсъди възможностите неговият синдикат да финансира построяването на хотела, който Джейк искаше да издигне във Вегас. Джейк имаше много пари, но не достатъчно, за да започне сам строежа на хотел, струващ стотици милиони долари. Джино беше добре дошъл. Изключително добре дошъл.
— Ще стане най-големият и най-добрият! — заяви с ентусиазъм Джейк. — Искам да се казва „Мираж“. Всяка звезда от Холивуд ще дойде на откриването. Ще бъде най-прекрасният хотел в целия шибан свят!
Джино хареса тези думи.
Джино хареса ентусиазма на Джейк и подхода му.
С течение на годините бяха станали приятели. Момчето дори го посети няколко пъти в затвора по време на светкавичните си пътувания на Изток.
— Всичко, което имам, дължа на теб, Джино — каза му Джейк. — Ти ми даде първите сто долара.
Пипа Санчес доведе група свои приятелки, които сега се бяха разположили край басейна по случай неговото пристигане.
— Избирай — великодушно му предложи Джейк. — Русокоса, чернокоса, червенокоса… не знам какви предпочиташ.
Джино огледа изложената край басейна млада плът в небрежни пози, в разноцветни бански костюми, с лъщящи от плажно масло тела.
— Всички са прекрасни — каза той.
Джейк се засмя и цъкна с език.
— Препоръчвам ти да опиташ някоя руса калифорнийка. Тукашните жени са нещо по-специално. Още щом се приближат до теб, и плажното ти масло се изпарява във въздуха!
— Няма нищо общо с улицата, а?
— Аха! — съгласи се Джейк.
Джино усети, че почва да се поти в костюма си от три части.
— Искам да си взема душ и да си почина от пътуването.
Джейк веднага си спомни за навиците на Джино.
— Добре, ще ти изпратя едно от момичетата с пиене. И после можем да седнем спокойно край басейна. Искам да хванеш малко тен, докато си тук.
— Аз пък да подхванем нашия бизнес — кратко отговори Джино. — Какво си уредил за Вегас? Искам да видя мястото.
— Всичко е уредено. Тайни Мартино ми преотстъпи частния си самолет. Излитаме утре сутринта. Ще пренощуваме във „Фламинго“. Ще се върнем обратно следващата сутрин.
— Тайни Мартино ли? — Джино беше впечатлен. Беше гледал десетки пъти Тайни Мартино на големия екран. Бий винаги казваше, че е по-смешен и от Чаплин. — И той ли идва с нас?
— Може би да, може би не. Добър приятел е. Вече ми обеща да открие сезона за нас в „Мираж“.