Според него беше точно така.
Прикри се зад гърба на една дебелана, докато Кери спря пред една витрина. Кучка! Беше извикала да го пребият! Щеше да си плати за това. Той сам никога не се забъркваше в истории с белите типове. Човек като него винаги си патеше от тях.
Следващия път, когато отидеше при нея, щеше да бъде по-различно.
Следващия път тя щеше да пълзи на колене пред него, щеше да му целува краката… дори да смуче топките му, ако му се прииска.
Имаше план.
Този план щеше безотказно да задейства.
Кери се отдалечи от витрината с количката пред себе си. С малкото хубаво детенце.
Лерой продължи след тях, подсвиркваше си с уста.
Джино, 1949
След слънцето и синьото небе на Лос Анджелис Ню Йорк, макар и през юли, беше задушен, влажен и потискащ. За първи път в живота си Джино се замисли да си купи извънградска къща. Красива, просторна, с зелени площи и цветни лехи. С басейн. Място, където да прекарва края на седмицата. На Лонг Айлънд… може би.
Знаеше вече защо Момчето харесва Лос Анджелис. Той живееше там като крал, заобиколен от красавици и ползваше благата на успеха. С него, както към Бъгси Сийгъл, се отнасяха с респект, но едновременно с това и със страх. Репутацията му на опасен и безмилостен бос създаваше ореол около него. А в Холивуд известността означаваше, че си в голямата игра.
Пипа Санчес беше споделила дискретно с Джино, че Момчето си пада по грубите игрички с жените. Беше свила с безразличие рамене, когато той я попита има ли нещо против това.
— Защо да имам нещо против? Щом съм с Джейк, името ми винаги е в колоните на вестниците. По-добре отколкото да ходя с някой шушумига от киното. Освен това той не го прави умишлено. Така се чувства… силен.
— Значи силен, а? — беше единствената реакция на Джино, но от това разбра, че трябва зорко да държи под око Момчето. Щеше да хвърли много пари в „Мираж“ и искаше да знае къде ще отиде всеки цент. И нямаше по-подходящ човек от Пипа, който да го осведомява за всичко.
Направи й предложение. Срещу заплащане, разбира се, поиска от нея да забрави за лоялността си към Джейк.
Тя се съгласи. Щеше да продължи да живее с Джейк и да уведомява по телефона Джино веднъж седмично.
Скъпоструващо споразумение.
Двамата прекараха дълга, скучна нощ. Едва тлеещата й чувственост не му подейства така, както очакваше. На следващата нощ тя отново беше в леглото на Джейк, а Джино си избра няколко русокоси холивудски красавици, преди да отлети за Ню Йорк с Коста.
Беше взел решение. Не му трябваше постоянна връзка с една жена. Нямаше такава, с която да пожелае да прекара дори седмица, да не говорим за месец-два.
Мисълта да купи къща все по-настойчиво и по-настойчиво го занимаваше. Искаше му се да е резиденция — подобна на тая на Гетсби, където да се забавлява. Не искаше забавления от клубен тип, както в „Клеми“. Харесваше му да бъде домакин и да приема гости. Важни хора да сядат на трапезата му. Даа. Много важни клечки. Да организира невиждани партита, каквито обичаше да организира Клемънтайн Дюк. Сега, когато беше вън от затвора, отново в бизнеса и пълен с пари, около него се стекоха приятели, дори повече отпреди. Понякога се питаше дали сред тях има истински близки хора. Знаеше, че няма. С парите си можеше да купи всичко, но не и истинско приятелство. То не се продаваше. Трябваше да съблюдава максимата никога да не се доверява някому — така никога нямаше да пострада.
Джино знаеше, че това е единственият правилен подход към живота.
Дженифър и Коста Зенокоти наеха за лятото къща близо до нос Монток в източната част на Лонг Айлънд. Не беше нещо особено. Едно комфортно и просторно местенце близо до плажа, с люлка в ухаеща на цветя градина и две местни кучета. Дженифър направо се влюби в нея. Смени градските си дрехи с лятна памучна риза — широка и дълга като чувал — и ходеше боса.