Коста прекарваше края на седмицата там. За него това беше истинска почивка и разтоварване. В мига, когато пристигаше с колата си в петък вечер, напрежението го напускаше и той усещаше тялото си олекнало и подмладено. Да работиш с Джино никак не беше лесно.
Този човек беше като динамо — с остър като бръснач ум. С неизтощима енергия се впусна в сделката в Лас Вегас. Не му трябваха никакви документи — всичко беше в главата му. Разбира се всичко беше оформено според изискванията на закона. Законни документи, подписани от Джино и Момчето. Но рискът беше реален. Риск, който струваше милиони. Но сложеха ли се на кантара печалбите на „Фламинго“ и „Тъндърбърд“, след откриването „Мираж“ щеше да се превърне в печатница за пари.
В края на август Мария пристигна на гости у Коста и Дженифър. Беше оживена, всичко й правеше впечатление и тя постоянно задаваше въпроси, очевидно доволна, че е далеч от дома си.
— Как е Леонора? — попита Дженифър. — Доста време вече не съм я виждала.
— Добре е — отговори Мария и веднага се сети за скандала между родителите й, избухнал по повод нейното заминаване.
— Ще отпразнуваме рождения ти ден с голямо парти — реши Дженифър. — Ще бъде много весело. Познавам много млади хора, които ще поканя.
Мария кимна, но не беше особено въодушевена от идеята. Искаше й се нищо да не й напомня за наближаващия рожден ден. Ставаше на двайсет и една. А на тази възраст трябваше да вземе решение накъде да поеме оттук нататък. Мария обаче нямаше представа какво иска да прави.
През юли и август, в почивните дни на седмицата, Джино оглеждаше разни къщи — големи и по-малки, самотни вили, имения. Не намираше нищо, което да съвпадне с мечтата му — от зелените ливади на Кънектикът до рядко населените брегове на Лонг Айлънд. Умори се от огледи. А посредниците на недвижими имоти се умориха от него.
В последния неделен ден на август той освободи шофьора и телохранителя си и тръгна сам. Огледа едно огромно имение в Ийст Хемптън — в източната част на Лонг Айлънд, недалеч от Монток. Жената от агенцията за недвижими имоти го разведе наоколо и тържествено обяви:
— Господин Сантейнджело, убедена съм, че точно това е къщата, която е подходяща за вас.
Той внимателно огледа къщата. Да, може би жената беше права. Сградата беше стара, трябваше да се направи основен ремонт. Но пък останалите й предимства направо избодоха очите му. Той не страдаше от липса на пари, за да стегне къщата.
Постройка във викториански стил. Боядисани в бяло колони и балкони, свързани със изящни декоративни решетки. Просторни, многобройни стаи със заоблени еркерни прозорци. Обширна тераса, обикаляща горния етаж.
— Хубава е — каза той.
— Уникална е — много на място каза агентката. — Старата дама, която прекарала целия си живот тук, починала. Затова сега семейството иска да я продаде.
— Доста е занемарена.
— О, да. Цената е съобразена с необходимите ремонти. Но когато се стегне, къщата ще бъде великолепна.
Харесваше му, но не можа веднага да се реши. Беше огледал толкова къщи и се чувстваше малко объркан. Унило побутна с крак няколко счупени стъкла в оранжерията, която се намираше до задната стена на къщата.
— Тук ще отидат много пари, за да се стегне.
— Но всеки цент ще си струва — жената крадешком погледна часовника си. Наближаваше времето, уговорено за оглед с друг купувач. — Е, господин Сантейнджело? Какви са намеренията ви?
— Още не съм сигурен. Ако реша да купя къщата, ще ви изпратя офертата си в понеделник.
— Имайте предвид, че има и други желаещи.
— Понеделник.
— Добре — отново погледна часовника си, този път многозначително. — Извинете ме, но трябва да тръгвам, господин Сантейнджело. Мисля, че вече видяхте всичко.
— Да… Вие тръгвайте, благодаря. Аз ще остана още малко, ще се поразходя в градината.
Когато шумът от колата й заглъхна, той усети тишината и спокойствието наоколо. Чуваше се само чуруликане на птици. Никакъв друг звук. Но защо ли му трябваше спокойствие и тишина? Може би мястото беше твърде тихо и спокойно.
Разходи се из градината. Навсякъде избуяла трева и разцъфтели на воля рози. Опита да си представи как ще изглежда, когато всичко бъде подредено и натъкмено. Една голяма мраморна тераса пред оранжерията. Тенис-корт. Голям басейн… Това имение можеше да се превърне в истинско чудо. Но нещо го възпираше да вземе окончателно решение. Прииска му се да чуе мнението и на някой друг. На Коста и на Дженифър. Дженифър имаше безупречен вкус, можеше само от един поглед да каже как ще изглежда мястото след промените.