Дженифър кимна.
— Добре. Кажи й.
— Няма проблеми.
Дженифър се поотпусна.
— Няма проблеми.
— Хайде, кажи пак „майната му“. Толкова ми хареса да говориш мръсотии.
— Коста!
Джино изкърти с ритник една странична врата, за да могат да влязат в къщата.
— Недей — притесни се Мария.
— Току-що го направих — засмя се той.
— Хм… е, да, направи го — не се сдържа и буйно се разсмя. — Щом е така, мога да я разгледам, нали?
— Ами да. Бъди ми гостенка.
Мария се влюби в старата къща. Обикаляше тичешком помещенията и непрекъснато се възторгваше от това и онова. Страните й се зачервиха. Очите й сияеха.
— Трябва да я купиш — каза тя. — Това е най-хубавата къща, която съм виждала.
— Така ли мислиш?
— Не мисля, така е!
И той погледна на старата къща с нейните възторжени очи. Когато й разказа за плановете си за голяма мраморна тераса и плувен басейн по холивудски образец, тя се ужаси.
— Не! Ще развалиш всичко. Ако искаш басейн, нека бъде обикновен. Не бива да посегнеш на тази природна красота. Не трябва да променяш нищичко. Само я боядисай в бяло и ремонтирай каквото трябва — внезапно усети, че му натрапва мнението си, сякаш това какво ще стане с къщата беше от жизнено значение за нея. — Извинете, господин Сантейнджело — тя прекъсна лудешката обиколка из къщата, — увлякох се. Не ми обръщайте внимание.
Той не можеше да повярва, че тя е на двайсет. Изглеждаше му по-скоро четиринайсетгодишна, толкова свежа и непорочна.
— Хей! — възкликна той и настойчиво я загледа. — Защо е това господин?… Можеш да ми казваш Джино.
Почувства се така, както се беше почувствал първия път, когато посети Клемънтайн Дюк в нейната къща и разговаря с нея. Исусе Боже! Остаряваше. По-точно, беше на четирийсет и три. Но въпреки възрастта усещаше познатото чувство дълбоко в себе си. Винаги щеше да си остане на двайсет.
— Прекрасно. Джино — каза колебливо тя.
— Ето, така е по-добре — той видимо остана доволен.
Погледите им се приковаха един в друг в тишината на горещия, спокоен следобед. Мария усети, че краката й се подкосяват, можеше да се закълне, че е така. Някаква топла, сладка болка присви стомаха й. Ръката й несъзнателно се протегна и пръстите й леко докоснаха белега на лицето му.
— Откъде го имаш? — тихо попита тя.
Никой досега не бе дръзвал да му зададе този въпрос, но въпреки това той не се смути.
— Спомен от едно сбиване — каза той неопределено, — преди много години. Пред очите му за миг се появи образа на Синди — свежата, руса мръсница Синди. И съжали, че всичко е свършило така. Мигът отлетя. — Защо искаш да знаеш?
Тя бързо отдръпна ръката си.
— От любопитство, нищо специално.
— Не ти трябва да знаеш толкова много…
— Че ще остарееш бързо — довърши вместо него тя и се засмя нежно, като дете. Но не беше дете. Беше жена. И с инстинкта на мъж той разбра, че тя може да го задоволи. И я пожела, както не беше пожелавал жена от много дълго време.
Тя го погледна в очакване той да поеме инициативата.
Той хвана ръката й я изведе в градината.
— Хайде да хапнем — предложи бързо. — Седни тук, докато донеса храната от колата.
Тя седна покорно на тревата и покри с полата си дългите си загорели от слънцето крака.
Той донесе франзелата, шунката и топлата кола. Седна до нея и двамата усетиха, че умират от глад. Започнаха лакомо да се хранят.
— От колко време си при Коста и Джен? — подхвана той общ разговор.
— Точно от шест дни. Толкова е хубаво с тях.
— Да. Те са страхотна двойка.
— О, да. Чудесни са.
Той огледа лицето й. Нежна кожа, леко загоряла от слънцето. Големи, кристално сини очи, очертани от дълги мигли. Чувствена щедра уста. Нямаше никакъв грим.
— Значи след седмица се връщаш с тях в Ню Йорк?
— Да. Дженифър иска да организира голямо парти за рождения ми ден и ще бъде заета с приготовленията.
— Парти за рождения ти ден? — изненадан попита той. — Колко време ще останеш.
— Само до края на септември.
Джино отпи направо от бутилката с кола.
— Няма ли да е много рано? Рождения ти ден не беше ли през декември?
— Не. На петнайсети септември навършвам двайсет и една години.
— Декември.
— Не септември.
Той замълча. Ако Мария беше родена през септември, това означаваше, че Леонора е била вече бременна, когато се е омъжила. Неговата девствена годеница е била, по дяволите, бременна! Докато той изливаше сърцето и душата си в любовни писма и дори не поглеждаше към жена, тя се беше чукала! Хубава работа! Направо да си умреш от смях! Майната й! Нищо чудно, че Коста не бе пожелал да му каже.
Но това беше преди толкова време. Какво значение можеше да има сега…