Той сви рамене.
— Объркал съм се.
Тя откъсна стръкче трева и го завъртя между пръстите си.
— Ти и моята майка… искам да кажа… тя била ли е някога твоя приятелка? — сърцето й биеше лудо, знаеше, че въобще не трябва да му задава такъв личен въпрос, но просто искаше да знае.
— Откъде ти хрумна тази мисъл? — попита предпазливо той.
— Знам ли?… Мама никога нищо не е споделяла с мен… и аз… се интересувам за някои неща.
— Е, интересуваш се за неща, които не са били. Познавах майка ти. Ходех на гости на Коста. Бяхме приятели. Това е всичко.
— А сега вече не сте приятели. Тя изобщо не те харесва. Всъщност, без да искам разбрах, че е поставила условие за гостуването ми тук. Да не ми позволяват да се срещам с теб.
— Така ли?
Тя утвърдително кимна, погледна го право в очите, посегна към него и докосна белега му.
— Но аз съм радостна, че те срещнах.
Съвсем естествено той хвана ръката й и я притисна до устните си.
— Красива си — прошепна той. Това не беше комплимент, думите излязоха направо от сърцето му.
— Благодаря ти.
Обгърна ги тишина. Той не пусна ръката й. Големите й сини очи го гледаха в очакване.
Много бавно той протегна ръка и започна да разкопчава тънката й памучна рокля. Тя мълчеше. За миг Джино си спомни как за първи път целуна Леонора, докато плуваха в залива на Сан Франциско. Студената вода. Нейното потръпващо младо тяло, притиснато до неговото.
— Няма ли първо да ме целунеш? — попита тя с тънък гласец.
Той отдръпна ръката си и обхвана главата й с длани. Започна да я целува много бавно. Внимателно разтвори устните й с езика си. Тя му отговори неопитно, повтаряше това, което той правеше. Когато езикът му започна да обхожда устата й, тя отвърна на настойчивостта му. Когато спря за момент, и тя спря. Устните й бяха толкова сладки, като сочни ягоди.
— Искам да целуна белега на бузата ти — прошепна тя, почти без да осъзнава какво казва. Проследи с пръсти очертанията на отдавна зарасналата рана, после направи същото с устни. Нежни, очарователни, възбуждащи леки целувки.
Слънцето напичаше, беше непоносимо горещо.
Джино непохватно започна да съблича дрехите си, остана само по гащета. Беше доволен, че тялото му е по младежки стройно, със стегнати мускули. Нямаше грам тлъстина.
Внимателно смъкна роклята й под раменете, оголвайки гърдите й. Наведе се и ги целуна.
Тя не промълви нито дума, не направи никакво движение. Остана тиха и му позволи да прави каквото иска.
Той започна да разкопчава полата на роклята й. После свали бикините й и сведе глава към русия пухкав триъгълник. Тя се отдръпна.
— Не, моля те, не го прави.
Той нежно я погали и внимателно я положи да легне на тревата.
Тя приличаше на Леонора.
Но беше Мария. Толкова ясно и просто.
— Много си красива — прошепна той. Докато й го казваше, смъкна гащетата си и легна върху нея. — Красива…
Дългите й крака бяха гостоприемни, а той беше възбуден и готов да влезе в нея. Но усети преграда пред себе си.
— Исусе Боже! — възкликна той и моментално се отдръпна. — Досега никога не си го правила, така ли?
— Няма значение — прошепна тя. — Искам да го направя.
— Господи! — той легна по гръб и се загледа към синьото небе. Фактът, че беше девствена изведнъж го отрезви. Та тя е детето на Леонора, за Бога. Майната му, какво си мислеше, че прави? Че й го връща?
Грабна гащетата си и се обу.
— Какво има? — тя седна и несъзнателно прикри голите си гърди с ръце.
Жестът беше толкова невинен. Но сякаш някой го зашлеви през лицето. Тя беше почтено, честно момиче, какво, по дяволите, правеше той с нея?
— Увлякох се — измърмори той. — Съжалявам. Облечи се, дете.
Две яркочервени петна се появиха на бузите й.
— Не съм дете. Аз съм жена. И това, което правехме, ми е съвсем ясно.
— А? Добре, тогава на мен не ми е съвсем ясно, така че облечи си дрехите и ще те откарам обратно.
Очите й се напълниха със сълзи.
— Обиждаш ме… господин Сантейнджело.
— Хей, какви ги приказваш?
— Ако въобще разбираш нещо от жени, щеше да знаеш, че не можеш да се отнасяш така с мен.
— Как?
— Ами да ме наричаш дете и добро момиче. Знам какво правя и искам да го направя — протегна ръце към него и нежно прошепна: — Моля те.
— Виж… Мария. Това е нещо, което не трябва да се случва.
Очите й широко се отвориха.
— Защо?
— Защото съм много по-голям от теб — усещаше се толкова нелепо в тези гащета. Искаше да се облече и да си тръгне. Най-неочаквано пожела Мария да изчезне от живота му.
— Да не би да искаш да повярвам, че никога не си правил любов с по-млада жена? — недоверчиво попита тя.