— А, ма ти ме позна. Мислех, че няма да познаеш кой съм. Мислех, че нямаш вуйчо Лерой.
— Ще ти дам всичките си пари. Искам го днес.
— Ама че са ти кипнали лайната! Колко бързо си спомни, момиче.
— Искам да се видим. Къде? Кога?
Нещата се нареждаха по-бързо, отколкото беше очаквал. Бързо реши.
— Утре по обяд в един часа. На площадката на Емпайър Стейт Билдинг.
— Утре ли? — гласът й изневери. — Защо не днес?
— Утре. В един. Донеси пет хиляди зелени, ако искаш да видиш хлапето си живо. И само да си продумала пред някого!
Чу как се разрида. Затвори. Майната й! Щом се беше отнесла така с него, заслужаваше си да се поизмъчи.
Върна се на бара, изпи на една глътка кафето си и излезе с бавна крачка от заведението, без да плати. Никой не извика след него. Никой не го спря. Това беше добро знамение за него.
Енцо Бонати й каза:
— Той сам го направи по-лесно за нас.
Кери кимна унило. Не знаеше дали да се радва, или да съжалява, че Бонати беше чул целия разговор.
— Какво да правя? — прошепна тя.
Той се намръщи.
— Ще отидеш на срещата. Останалото остави на мен.
— Ще ми върнете ли Стивън?
— Утре ще си имаш хлапето. После май ще трябва да се захванем здравата с бизнеса тук. Ще ти изпратя още наркотик. Трябва да го продадеш бързо, накарай тия мърди да го използват.
— Добре, господин Бонати.
— Доволен съм от теб.
Тя го гледаше с незрящи очи. Автоматично каза:
— Благодаря, господин Бонати.
В един часа по обяд Манхатън гъмжеше от народ, излязъл по време на почивката. Лерой изруга, докато влизаше в извисяващия се до небесата Емпайър Стейт Билдинг. Влезе в асансьора и натисна бутона за сто и втория етаж. Още докато се изкачваха нагоре, плувна целия в пот. Ама че идиотско място за среща. Обърса с ръкава на ризата си потта, избила над горната му устна, измъкна от джоба си слънчеви очила с много тъмни стъкла и си ги сложи.
Като че ли цялото човечество беше решило да дойде на разходка тук. Беше истинска лудница. Затърси с очи Кери. Не я откри. Запита се дали тя ще го разпознае. Той я помнеше като слабо черно момиченце с хубави очи и големи цици. Не беше се променила кой знае колко — само изглеждаше много по-добре.
Не успя да види нито едно чернокожо лице. Ако не дойдеше, щеше на живо да одере дребосъка й. Стивън. Ама че шибано име за негър.
Кери стигна до пресечката на Трийсет и четвърта улица и Пето авеню. Беше подранила с половин час, затова реши да убие времето в едно кафене. Седна, но погледът й не се откъсваше от стенния часовник.
Енцо Бонати изобщо не й беше казал какво ще предприеме. Само я беше уверил, че още същия ден Стивън ще си бъде при нея.
— Освен ако не е мъртъв — беше добавил той и думите му я смразиха. Освен ако не е мъртъв. Тези нехайно произнесени думи се въртяха в главата й през цялата нощ и тя не успя да мигне. Продължаваха да я измъчват и сега. Ако Лерой беше направил нещо на Стивън — каквото и да е — тя щеше да убие мръсната гадина със собствените си ръце. Щеше да го застреля с пистолета си, който лежеше в чантичката й.
Стрелките на часовника тягостно се движеха. Най-после до един часа останаха пет минути. Тя плати кафето си и излезе.
Големия Виктор и Сплит Трошача я проследиха с поглед, докато тя излизаше от кафенето.
— Ега ти задника! — похотливо се облиза Големия Виктор.
— Стига да ти харесват негърски задници — уточни Сплит.
Двамата и на външен вид изглеждаха гангстери. Бяха гангстери. Големия Виктор беше едър, масивен мъж с очи на подло куче и дебели лигави устни. Сплит беше по-млад, по-слаб с рошава мазна коса и остър нос.
— Никога не съм плащал за това — отбеляза небрежно Големия Виктор, докато чоплеше с нокът зъбите си. — Не ги разбирам тия бунаци, дето плащат.
Сплит кимна. Беше съгласен с него. После двамата се надигнаха и тръгнаха след Кери.
Лерой я видя да идва към него. Очите му зад тъмните слънчеви обича щяха за изскочат.
За миг остана като цапардосан по главата. Леле мале, беше страхотна. Като соло изпълнение на Гилепси. Върховна! Мълниеносно се изкуши да включи в сделката и малко секс.
Тя все още не го беше видяла. Очите й шареха обезумели из тълпата.
Лерой вътрешно се похвали, че е облякъл любимия си костюм. Кафяв, на широко бяло райе. Пооправи възела на бялата си плетена вратовръзка, която беше в тон с леката риза. А с широкополата шапка и слънчевите очила се чувстваше неотразим. Щом го видеше, тя навярно щеше да си помисли, че е филмова звезда. Или нещо подобно!
Тръгна с подскачаща походка към нея. Застигна я, шляпна я по задника и едновременно й каза:
— От красиво бебе си станала страхотно маце. Я виж ти!