Отне им малко повече време, отколкото очакваха. Пет минути повече. Всички сводници обаче си приличаха — черни, бели, все тая. Увъртаха, сучеха, но си признаваха.
Лерой беше сводник като всички останали. След първия удар новият му моден костюм не беше нито нов, нито моден. Беше опръскан с кръв. Изплю част от зъбите си и се разрева като сополанко.
Останалото беше лесно. Пътуване до Харлем. Тясната, задушна и воняща стая. И дребната спарена смръдла. Големия Виктор я цапардоса по задника и й каза:
— Защо се влачи таквоз бяло маце като теб с тоя негърски задник? Айде, събирай си партакешите и чупката! Ще се върна да проверя.
Лил бързо погледна първо него, после Лерой. Една сополива хленчеща купчина в ъгъла. Викна му:
— Давай да се омитаме оттук! И двамата. Аз се махам, можеш да се басираш, в кърпа ти е вързано.
Детето беше живо и читаво. Сополиво, вмирисано, с няколко синини, но читаво. Сплит го метна на рамо, отнесе го до колата и го хвърли на задната седалка. Стивън не шукна. Беше вцепенен.
— Всичко стана като по ноти — кратко отбеляза Големия Виктор.
— Ъхъ — съгласи се Сплит. — Видя ли я оная дребна, смачкана кратуна. Сигур няма и петнайсе.
— Мръсна курветина.
— Ъхъ. Че беше мръсна, мръсна си беше.
— Точно по твой вкус, нали?
Двамата се засмяха.
Кери си получи детето обратно, но то не проговаряше, не проронваше и думичка. Само я гледаше с широко отворени очи, сякаш всичко, което му се бе случило, беше по нейна вина.
Тя го люлееше в прегръдката си, изкъпа го, намаза с мехлем синините, нахрани го.
Стивън само я гледаше. Не обелваше дума.
Тя тихо ругаеше Лерой и й се искаше горилите на Енцо да са убили кучия син.
Сузита пое нещата в публичния дом в свои ръце, докато Кери се грижеше за сина си в малкия апартамент на долния етаж, който беше тяхно неприкосновено убежище. Загубената гледачка на детето беше изгонена. Майка и син бяха останали само двамата.
Към единайсет вечерта Сузита позвъня по телефона.
— Господин Бонати пристигна току-сто — прошепна тя в слушалката. — Търси теб. Касах му ти долу са минута.
— О, Господи! — избухна Кери. — Не мога да се кача. Тази нощ не мога! Наистина. Не мога да оставя Стивън сам.
— Той бесен.
Кери неспокойно зачука с нокът по слушалката. Енцо Бонати какво си мислеше — че я притежава, че само да й подсвирне, и тя ще клекне в краката му?
Отговорът беше „да“ и тя го знаеше.
— Качвам се след минута.
Отиде в спалнята и погледна Стивън. Детето се мяташе в съня си. Ами ако се събуди? Тя трябва да бъде до него! Проклет да е Бонати! Проклети да са всички мъже.
Съблече робата си, напъха се бързо в една рокля, после сложи длан върху челото на Стивън и тихичко прошепна. Като молитва. Не, като клетва.
— Ще уредя нещо за нас, миличко. Ще избягаме двамата оттук. Обещавам ти.
Напълно облечен, с пура в устата, Енцо Бонати се беше изпънал върху леглото й.
— Върнах ти хлапето, а тебе те няма. Тук да не е почивен дом?
— Още не съм намерила нова гледачка — измърмори засегната от тона му тя.
Погледът му застина.
— Че намери. Не можеш да зарязваш току-така бизнеса.
— Да, господин Бонати. Сами ми дайте малко време.
— Утре ще получиш висококачествен наркотик. Струва шест хиляди долара. Искам парите да са ми в джоба до една седмица. Разбра ли?
— Да.
— Да, да. Какво става с тебе? Сърдита си като стара невестулка. Не заслужавам ли малко уважение?
Какво правеше той при нея? Защо не я оставеше на спокойствие? Та той беше Енцо Бонати, за Бога. Можеше да има всяка жена, която поиска. Защо нея?
— Какво искате да направя? — попита тя с глух глас.
— Леле, какво въодушевление — подигравателно подхвърли той.
Тя опита да се усмихне, но нищо не се получи.
Той дръпна от пурата си и погледна към нея, като че ли тя е мравчица, създадена на тоя свят с единственото задължение да го забавлява.
— Съблечи си дрехите. Искам да те гледам гола — посочи с пурата към единия от столовете. — Седни и се разкрачи.
Тя го направи. През цялото време си мислеше за Стивън, молеше се на Бога да не се събуди и се питаше как да избягат двамата от този мръсен живот.
Енцо започна да говори за жена си. Говореше отвратителни неща, но това го възбуди веднага. Колкото по-гнусни думи изричаше по неин адрес, толкова по- се надървяше.
Тя направи опит да изглежда съблазнителна, но й беше трудно, защото седеше гола на стола като инструмент. Искаше да изкрещи, да стане и да избяга. Енцо Бонати никога не се отнасяше с нея като с човешко същество, което има чувства и усещания. Тя беше една от стадото проститутки, а той притежаваше обори, пълни с такива из целия град.