Бърнард пренаписа живота на Кери. Създаде й нова биография. Това страшно я забавляваше. Според неговата версия тя беше африканска принцеса, която срещнал по време на сафари в Кения.
С изумление установи, че никой не се усъмни в това.
Театралният свят беше потресен! Бърнард Даймс женен! За негърка! И такива скандални слухове се носят за миналото й. Не, не е възможно това да е истина. Нали? Пък и Бърнард не обелва дума по този въпрос.
Няколко високи елегантни русокоси жени в Ню Йорк направо побесняха. Какво ли не бяха правили, за да уловят в мрежите си Бърнард Даймс. А сега най-неочаквано тази чернокожа успя там, където те се бяха провалили.
И така, в обръщение бяха и двете версии за Кери. Бърнард се забавляваше. Слушаше и се наслаждаваше на объркването на приятели и познати всяка възможна минута.
— Страхувам се — каза му един ден Кери.
— От какво? От миналото? Но сега то е зад гърба ти. Имаш мен и няма нещо, от което да се страхуваш. Уверявам те.
Тя послуша съпруга си. Той беше мъдър човек. Но все още не можеше да повярва на късмета си. Година вече, откакто Бърнард ги прие със Стивън без излишен шум и суетене. Заведе я във вилата си на Файър Айлънд, където за първи път в живота си тя се научи да се радва на свободата да разполага със себе си. В края на седмицата той пристигаше от града с подаръци за нея и Стивън, докато детето най-после преодоля шока от отвличането и отново се превърна в нормалното, вечно бъбрещо момченце.
Само понякога тя ставаше неспокойна. Когато се сетеше за Бонати.
— Връзките ти с тези хора са приключили. Те не могат да стигнат до теб. Не могат да ти навредят — успокояваше я в такива моменти Бърнард.
Постепенно тя му повярва.
Вилата на Бърнард беше разположена на самия бряг на океана. Тук крайбрежието беше населено с космополитно общество. Ритъмът на живот беше точно по вкуса й, а Стивън направо цъфтеше. И двамата очакваха с нетърпение и се радваха на ежеседмичните посещения на Бърнард. Кери дори се улавяше, че очаква с притаен дъх пристигането на ферибота в късния петъчен следобед. Копнееше да види високия, известен мъж, който се отнасяше към нея като с човешко същество и беше неизразимо добър. Никога не направи дори намек да се люби с нея. Спеше в спалнята за гости и настояваше двамата със Стивън да спят заедно. Това отначало много й харесваше, но с течение на времето неговата сдържаност започна да я тревожи. Не я ли искаше? Дали не я желаеше заради миналото й?
Една нощ, след шест месеца, тя сама отиде при него. Беше облечена в дълга прозрачна нощница, със разпуснати смолисточерни прекрасни коси. Той леко похъркваше в съня си.
Приседна в края на леглото и нежно докосна лицето му.
— Какво има? — попита той, като се мъчеше да се разсъни.
Беше нелепо усещане, но тя внезапно се притесни.
— Не ме ли желаеш, Бърнард? — прошепна тя свенливо.
Той седна в леглото и обгърна лицето й между дланите си.
— Искам те. Искам да се оженя за теб.
Думите му я изненадаха. Нещо дълбоко трепна в душата й. После тя осъзна какво иска той. И му се отдаде цялата — и тялото, и душата си. А той преживя най-сладката нощ в живота си.
Не притежаваше достойнствата на неотразим любовник. Но беше внимателен, без претенции и… бързо свършваше.
Но това изобщо нямаше значение за нея. Тя го издигна на пиедестал и първата им съвместна нощ беше най-прекрасната нощ в живота й.
Сега беше госпожа Бърнард Даймс. На трийсет и една години най-после започна своя истински живот.
Джино
Откриването на „Мираж“ се превърна в сензация. Верен на обещанието си, Момчето осигури цял самолет звезди, а звездите осигуриха отразяването в печата на първите страници, в обширни репортажи. Точно както беше предсказал Джейк.
Естествената последица от всичко това беше главоломната бързина, с която бизнесът потръгна. От цяла Америка се обаждаха за резервации.
Няколко месеца след откриваното Джейк се беше разположил в креслото, усмихваше се и разговаряше по телефона с Джино.
— Казах ти, че този хотел ще се превърне в златна мина — изтъкна приноса си той. — Всичко тук се пука по шевовете! Ние сме единственият хотел, който работи на пълни обороти. к’во ще кажеш за това?
— Ще кажа, че това е добра новина — сдържано отговори Джино.
Беше поставил свои хора на ключови постове сред персонала и сведенията, които получаваше от тях, бяха, че златната жила не тече само към него. Джейк присвояваше тайно част от печалбите. Този тъп шибаняк Джейк.
— Нещо не чувам да си във възторг? — настоятелно попита Джейк. — Господи, та аз си съдрах задника от бачкане по тоя проклет хотел и сега имаме щур късмет! Синдикатът трябва да се гордее с мен.