— О, да. Те се гордеят, разбира се. Сигурен съм, че дори са готови да ти покажат колко високо те оценяват… по много специален начин.
Джейк остана доволен.
— Ама наистина ли?
— Даа — проточи Джино.
После затвори телефона, учуден от стигащата до наивност глупост на Момчето. Хитра лисица и същевременно пълен глупак. Никога не трябва да крадеш от себеподобните си. Не! Особено когато искаш да останеш жив.
Почукване на вратата прекъсна мислите му. Беше госпожа Камдън с Лъки.
— Трябва да я слагам да спи, господин Сантейнджело — напомни му тя.
Той погледна малката си дъщеричка и широко се усмихна. Беше бебе на няколко месеца, а вече проявяваше характер.
— Хей, тя изглежда с всеки изминал ден все по-добре. Май ще стане филмова звезда!
— Да, господин Сантейнджело — сухо каза бавачката. Всеки баща, чиято дъщеря беше гледала досега, си мислеше, че неговата притежава някакви специални качества.
— Спинкай, миличко — с нежен глас каза на бебчето той.
Бавачката изнесе детето от стаята.
Няколко минути по-късно във всекидневната на къщата им в Ню Йорк се втурна Мария. Този дом беше подарък за нея от Джино, който не искаше тя да прекарва зимите в Ийст Хемптън, въпреки че Мария там се чувстваше най-щастлива — без значение какъв сезон е.
— Джино — възкликна тя. — Имам чудесна новина!
Изглеждаше като руса принцеса от приказките. С високи кожени ботушки и чудесно палто, обточено с астраганови кожи. Когато беше около него, усмивката не слизаше от лицето на Джино. Сега също се усмихна.
— И каква е тя, любима? — попита той, радостен дори само от присъствието й.
— Бременна съм! — обяви тя триумфално. — Този път ще бъде момче! Обещавам!
Новината го зашемети.
— Шегуваш се!
С един скок се озова до нея, взе я в прегръдките си, целуна я и я притисна силно до себе си. Нослето й беше студено и тя се сгуши в ръцете му като птиче, намерило топло гнезденце.
— Не е ли най-чудесната новина? — въздъхна доволна. — Толкова съм щастлива.
Той разкопча палтото й, обви ръце около тънкото й кръстче и отново я притегли в обятията си.
— Защо толкова искаш да бъде момче? На мен ми е все едно. Момче… момиче… близнаци.
— Я не ме баламосвай, ти искаш момче. Всички мъже искат момчета.
Той я прегърна още по-силно.
— Дрън-дрън.
— О, не ме стискай. Боли ме.
— А така сега по-добре ли е? — той постави ръцете си върху гърдите й и започна да ги гали.
— Джино! Не сега.
— Защо? Какво му е на „сега“-то.
— Нищо му няма, но… някой може да влезе.
Това целомъдрие й беше някак вродено. И много му харесваше.
— Това е нашата къща — наблегна той.
— Знам — опита се да се изплъзне от ръцете му. — Но сега е светло… всички са будни.
Той с усилие си наложи да остане сериозен.
— Тогава ще заключа вратата.
Тя изобщо не разбираше, че той се шегува. Погледна го свенливо и най-неочаквано се съгласи.
— Добре тогава.
Джино се изненада от внезапното й съгласие. Бяха женени точно от година и два месеца, но тя безотказно го възбуждаше както в първите дни. По природа беше чувствена жена, но някак не се съгласяваше с лекота да се любят. За него тази комбинация беше невероятно стимулираща.
И досега отказваше да правят френска любов, но той непрекъснато я предизвикваше и… май лека-полека я убеждаваше. Знаеше, че от него зависи да я доведе до състояние, в което тя ще бъде изцяло негова. Сега започна бавно да я съблича.
— Заключи вратата — прошепна Мария.
Той бързо го направи. Междувременно тя пусна щорите и дръпна завесите на прозорците, после отиде до мекия диван с дамаска на цветя.
Той внимателно се настани до нея, погали нежно бедрата й и свали всичките й дрехи, а тя дишаше с отворена уста и леко простенваше.
Остана само с ботуши. Понечи да ги събуе, но той я спря.
— Остави ги, изглеждаш по-секси.
— Джино!
Погали внимателно гладкия й стегнат корем, възхитен от новия живот, който растеше в нея. Неговото дете. Наведе се и целуна корема й, после постепенно устните му се спуснаха надолу, докато стигнаха коприненозлатните косъмчета между бедрата й. За миг помисли, че тя ще му позволи да продължи, но Мария се отдръпна и го издърпа да я целува по устните.
— Защо не? — промърмори той. — Нека отпразнуваме чудесната новина.
— Не сега — прошепна тя, — не тук.
— Защо?
— О, Джино! Не знам!
— Ще ти хареса.
— Друг път.
— Кога?
— Скоро. Обещавам. Само ми дай време…
— Добре — смъкна бързо дрехите си. — Цял живот е пред нас, нали, мила? — легна върху красивото й тяло и внимателно и нежно я доведе до оргазъм, която я остави доволна и изтощена.