— Обичам те — прошепна с радост тя.
— И аз те обичам. И Лъки. И него или нея, което расте в теб… — отново я прегърна, но телефонът ги прекъсна. Той стана и вдигна слушалката.
— Да? — изръмжа грубо.
— Джино, Енцо е. Трябва да се срещнем.
— Важно ли е?
— Повече от важно.
— В „Рикади“.
— В шест?
— Да.
Енцо Бонати имаше проблеми. Бизнесът с наркотици и проститутки, наред с другите неща, го поставяше в много по-опасно положение от Джино. Трябваше да се бори с нокти и зъби, за да запази мястото си на господар. Успяваше по единствения възможен начин. Елиминираше враговете си. Като мухи. Насилието беше любимият му метод да разрешава проблемите си. Джино не одобряваше това.
— Има два пътя към властта — казваше той. — Кръв и убийства е единият, но той само води до още убийства. Другият е да използваш ума си и да натрупаш състояние — като мен. И за хора, които постоянно се борят и успяват.
Енцо се ухилваше.
— Я не ми ги пробутвай тия. Никой не е стигнал далеч по твоя път. Освен големите пичове в играта.
Енцо беше прав. Големите пичове винаги успяваха.
Сега Енцо седеше на една маса в „Рикади“ — як, солиден мъж, с пъхнат ъгъл на салфетката под яката на ризата си и чиния с вълшебните спагети на Барбара пред него.
Джино се намести на стола срещу него.
— Здрасти, Енцо.
— Здрасти, друже.
— Как е Франческа?
— Добре. А Мария?
— Чудесно. Пак е надула корема.
— Моите поздравления. Да вдигнем тост за нероденото още бебе.
Махна към сервитьора, който веднага донесе чаша, която Енцо напълни с гъсто червено вино.
Двамата мъже тържествено се чукнаха.
— Наздраве — каза Енцо и добави: — Господ да те възнагради с момче.
Джино се засмя.
— Стига с тия глупости за момче, бе. Не ми пука какво ще бъде!
— Имам двама сина, които ще поемат нещата в свои ръце, когато аз си отида — заяви сериозно Енцо. — Трябва да мислиш за тези неща.
— Е, аз пък мисля, че още дълго, дълго време никъде няма да отивам. Можеш да заложиш на това.
— Ще заложа само при условие че се погрижиш за приятеля си във Вегас без много бавене.
— Знам. Само искам да се уверя, че съм намерил точно този, който ми трябва, за да го замести. Да държиш в ръце целия този бизнес във Вегас не е така лесно, както изглежда. Има много изкушения и не искам да минаваме пак през същото изпитание.
Енцо нави спагети около вилицата си и ги натъпка в устата си. Няколко капки сос петносаха салфетката.
— Носи се слух… днес стигна и до мен… че Момчето е продал своя дял на Пинки Касари във Филаделфия.
Джино не повярва на ушите си.
— Пинки Банана? Не вярвам.
— По-добре повярвай. Информаторът ми е много надежден.
— Е, хайде, Енцо, току-що говорих с Джейк. Щеше да ми каже нещо.
— Разкарай го тоя дребен мошеник. Не ми харесва. Хич не ми харесва — Енцо нави солиден куп спагети на вилицата и ги натъпка в устата си. — Ти ли ще оправиш тая работа, или аз да се заема?
Джино го изгледа гневно, заплашително. Умът му започна трескаво да пресмята. Момчето се оказа един играч на дребно. А парите, които той, Джино, беше дал на Пипа Санчес? Не беше му казала и дума, че Момчето се познава с Пинки Банана, да не говорим за това, че му е продал своя дял от акциите.
— Довечера взимам самолета — решително каза той. — Отговорността е моя, аз събрах синдиката. Не се безпокой за нищо.
— Не се безпокоя, Джино. И аз като теб съм много ядосан, че това еврейско лайно си мисли, че може да се измъкне сухо от водата.
— Е, няма въобще да се измъкне.
Енцо омете чинията си с залък от ръчно месения хляб.
— Това очаквах да чуя.
Имаше достатъчно време в самолета да размисли.
Имаше достатъчно време да състави точен план как да действа.
Ред и едно новобранче — Малкия Уили — седяха от другата страна на редицата седалки. Подаваха си шише чист бърбън и методично го пресушаваха.
Момчето не беше никакъв проблем. Въпреки че Джино изпитваше някакво съжаление, че трябва да се отърве от него. Срамуваше се за него. Но вината си беше изцяло на тоя сополанко.
Пинки Банана би могъл да бъде проблем. Зависеше от развръзката с Момчето.
Пинки Банана. Мръсник с пистолет. Така го беше запомнил Джино. Трудно му беше да си го представи какъв е станал сега — така наречения господин Касари, гангстерски бос. Но той беше направил кариера, беше си създал име във Филаделфия и там на него гледаха като на момче от върха. Момче ли? Трябваше сега да е на четирийсет и четири, бяха връстници. Джино можеше да му каже само няколко думи: Вземи си парите обратно, Пинки, и се омитай, по дяволите, от нашия бизнес.