Настани се в хотел „Бевърли Уилшир“. Ред и Малкия Уили се настаниха в съседни стаи. Джино продължаваше да държи под наем къщата в Бел Еър, но нямаше никакво желание да афишира присъствието си в Лос Анджелис. Беше по-добре да изненада Момчето.
Докато Ред уреждаше да отлетят за Вегас с частен самолет, Джино се обади по телефона в Ню Йорк и разговаря повече от час с Мария. Гласът й му действаше успокояващо, той май здравата се беше притеснил за това, което предстоеше да свърши.
— Ще се върна след няколко дни — увери я той. — Почивай, пий много мляко и взимай онези витамини, които ти предписа лекарят, когато беше бременна с Лъки.
Тя мило се засмя в слушалката.
— Джино! Говориш ми като майка.
Думата го жегна.
— Давам ти полезни съвети, а ти ми се смееш. Какъв пациент си ти?
— Не съм пациент — внимателно му възрази тя. — Аз съм една здрава жена, която чака дете.
— Много те обичам, когато си дебела като топка.
— Джино! Дочуване.
Беше се надървил само от гласа й. Взе си студен душ, облече се грижливо и попита Ред дали е уредил всички формалности.
— Всичко е наред, шефе — успокои го Ред. — Ангажирал съм машина за шест часа.
Пипа Санчес не беше във Вегас с Момчето. Беше докопала някаква второстепенна роля във филм с Кларк Гейбъл и беше в Холивуд, за да влезе във форма за предстоящите снимки. Поне така беше казала на Джейк. Всъщност, обслужваше един позастарял режисьор, който я държеше с обещание за някаква случайна епизодична роля и съответно очакваше компенсация. Ако Момчето разбереше, че се чука с друг, щеше да я убие. Беше й го казвал милион пъти.
Пипа беше момиче, свикнало да живее свободно. Когато Джейк й беше наредил да спи с Джино Сантейнджело, тя се изненада, но в себе си беше радостна. Разнообразието е основната подправка на живота, беше нейната философия. Но това не означаваше, че тя не харесва Джейк. Напротив, той беше много подходящ за нейния имидж. А при такава конкуренция имиджът е по-важен от всичко. Хранеше постоянни надежди, че ще успее да убеди Джино или Джейк да финансират някой филм. Увещаваше Джино повече от година — изпращаше му сценарии и му обясняваше какви печалби и изгода могат да се извлекат от някоя успешна продукция. Но… досега нямаше никакъв резултат.
Тези мисли я занимаваха, докато паркираше розовия си „Тъндърбърд“ на алеята за коли в къщата, в която живееше с Момчето. Беше вглъбена, хапеше долната си устна и се чудеше дали сценаристът, когото тайно беше наела да напише сценарий, е напреднал в работата си. Вярно, не беше успяла да заинтересува Джино с нито един. Но това беше едно, а съвсем друго да му даде специално написан за него сценарий. Естествено, щеше да има женска роля, за която тя щеше да бъде идеалната изпълнителка.
В къщата беше тихо и спокойно. Чуваше се само бръмченето на огромния хладилник в кухнята. Джейк направо не го понасяше този хладилник.
— Изхвърли го! — крещеше непрекъснато той. — Не мога да понасям тоя шибан шум!
Хладилникът остана. Беше единственият, който тя намери, достатъчно голям за нуждите на Момчето. Джейк се опасяваше, че случайно може да се отбие я Тайни Мартино, я Ерол Флин или някоя друга филмова звезда, да поискат нещо за ядене, а да няма нищо. Това можеше да му създаде репутацията на некадърник от Източния бряг, който не знае как се поддържа изрядно къща, камо ли хотел. И независимо къде се намираше Джейк — в града, в къщи или някъде на път — хладилникът беше зареден с всичко необходимо.
Пипа съблече роклята си. Под нея беше само с малки лъщящи черни бикини, внос от Европа. Те подчертаваха сладострастните й форми по един възхитителен начин.
Прекоси бялата всекидневна и излезе до басейна. Водата направо приканваше човека да се освежи. За момент се задържа на ръба, после си пое дълбоко въздух и се гмурна плавно, разцепвайки гладката водна повърхност като скутер. Пипа беше отличен плувец.
Джино я наблюдаваше. Седеше неподвижно на стол до прозореца на съблекалнята, досами басейна. Беше пристигнал в къщата преди петнайсет минути, беше дал на прислужника на Джейк сто долара да се разкара и се беше настанил да чака.
Пипа преплува басейна по дължина двайсет пъти и излезе.
Тогава той се показа от укритието си. Дрехите му не бяха подходящи за горещия калифорнийски климат — тъмен костюм, жилетка, синя риза, стегната традиционна вратовръзка. Изглеждаше наистина странно на фона на слънчевия ден.
Тя го зяпна изненадана.
— Джино! Господи! Откъде се появи? Изплаши ме!