— Разочарован съм от теб, Пипа — бавно каза той.
Тя грабна къса плажна хавлия и я наметна на раменете си. Умът й трескаво премисляше. Какво прави тук Джино? Момчето знае ли, че е тук?
— Разочарован ли? — тя опита да се засмее. — Не разбирам… — сега забеляза, че той изобщо не е потен, а при тази горещина и с неговите дрехи това направо беше невъзможно. Попита го: — Не ти ли е горещо? — пръстите й притеснено опипваха златния медальон с разпятие, който висеше на верижка между гърдите й.
— Искам да си обираш крушите! — каза той. — Имаш точно един час.
Тя започна да се поти. Капките пот се смесиха с водата от басейна и започнаха да се стичат по нея. Но Пипа съвсем не беше истеричка. Беше минала през много трудности и не можеше лесно да бъде сплашена.
— Нещо не е наред ли, Джино? — попита тя със завидно самообладание.
— Нещо е много лошо — отвърна студено той.
Тя изтегли колана на хавлията и здраво го стегна около кръста си.
— Защо не влезем вътре? Ще пийнем нещо и ще ми кажеш какво е това много лошо.
— Нямаш време — гласът му остана същия, равен. — Минутите минават. Вече имаш по-малко от час.
— Но какво става? — вече обезпокоена попита тя. Тъмните й очи блеснаха войнствено. Беше преодоляла страха си от внезапното му появяване и беше готова да напада. Той можеше да казва на Момчето какво да прави, но определено не можеше да се меси в живота й.
— Открадна от мен — в гласа му нямаше и следа от вълнение. — Взе парите ми. Изпращаше ми доклади всяка седмица за Джейк. Но нищо не си ми казвала. Нищо.
— Значи не е имало какво да ти казвам — сви рамене тя. — Нищо… честно…
Тя лъжеше, естествено. Но по-страшното от това беше, че той знаеше, че тя лъже. Защо беше споделила с Момчето за парите, които Джино Сантейнджело й плаща, за да го осведомява за нещата около Джейк? Глупачка. В началото дори не й бе минало през ума. Но по-късно, когато Джейк й купи диамантена огърлица, обсипа я с други подаръци и й даде чипове за пет хиляди долара да играе комар на масите в „Мираж“… Е, тогава му каза. Но й се искаше през цялото време. Неизменно.
През цялото време тя знаеше, че Момчето краде. Е, и какво от това? През по-голямата част от времето, когато двамата прекарваха заедно вечерите си, те съзаклятнически се кикотеха, че Джино никога няма да успее да докаже какви суми се преливат в джоба на Момчето. Никога.
— Изобщо не ме интересуват обясненията ти — каза сурово Джино. — Ако беше мъж, въобще нямаше да говорим. Щеше да заминеш на дъното на басейна — там да лъжеш, колкото си искаш — или главата ти щеше да пробие предното стъкло на колата при случаен инцидент. Разбираш ли какво ти говоря?
Разбираше. И още как. Страхът отново се надигна в душата й.
— Съжалявам — едва изрече тя. — Наистина съжалявам.
— Знам — любезно се съгласи той. — И точно затова те пускам толкова лесно. Хайде. Ще те изчакам, докато си стегнеш багажа.
— Къде да отида? — прошепна тя.
— Испания.
— В Испания? — беше ужасена. — Не мога да замина в чужбина, след седмица започвам да се снимам във филм… Ще…
— Испания — прекъсна я той. — И ще стоиш там най-малко две години. Ако се върнеш по-рано…
Нямаше нужда да завърши изречението.
Момчето беше влюбено във Вегас. Вегас му отвръщаше със същото. Бяха еднакви по дух — Момчето и ослепителният, лустросан град в сърцето на пустинята.
„Мираж“ превърна в действителност мечтите и очакванията му. Дори повече. Джейк се разхождаше важно из хотела. Пъргавият му хитър ум започна да планира нещо още по-добро. Още по-голямо. Ама че удар щеше да бъде! Хотел след хотел, всеки по-величествен и грандиозен от предишния.
Когато Пинки Банана Касари беше дошъл при него с предложението да купи дела му в „Мираж“, той беше узрял за сделката. Поиска абсурдна цена, но за негова изненада Пинки не само не се пазари, но незабавно се съгласи. Знаеше, че трябва да се посъветва с Джино, дори да получи разрешение от него, но ако той не се съгласеше, ако кажеше „не“? Накрая реши да сключи сделката и да каже на Джино, когато вече бъде толкова късно, че да не може да му попречи.
Това време беше настъпило. Джейк и Пинки празнуваха събитието с двулитрови бутилки шампанско. На масата им седяха филмови звезди и три шоугърли, които можеха да балансират десетцентови монети върху зърната на гърдите си. Въпреки страхотната компания Джейк искаше да прекара вечерта с Пипа. Тя го довеждаше до лудост с тая нейна проклета кариера. Е, май трябваше да предприеме нещо по този въпрос. Може би да инвестира част от своето новопридобито състояние в някаква кинопродукция, но с условието тя да участва. Господ знае колко е мечтала за това.