— Какъв е гвоздеят в програмата на малката червенокоска? — попита Пинки и лукаво го погледна.
— Искаш ли да я отведеш с теб горе и да разбереш? — на свой ред попита Джейк и лукаво го погледна. Той мразеше Пинки и в червата, но никога не го показваше. Сега обаче изпитваше някаква благодарност, че му е платил първата половина от продадения дял в брой. Парите бяха оставени на сигурно място — в касата в спалнята му.
— А какво ще кажеш, ако взема и трите, а? — изхили се похотливо Пинки.
— Чувствай се като у дома си.
— Ами че то си е така! — Пинки облиза слюнката, стекла се в ъгъла на устата му. Годините не го бяха променили. Очите му бяха същите малки свински очички, само че още по-подли. Устните му се бяха превърнали в дебели бърни, а мазната му коса беше оредяла, което правеше лицето му да изглежда по-голямо и дори по-глуповато.
Обличаше се в костюми в крещящи цветове — колкото по-лъскави, толкова по се харесваше в тях — но всичко това точно като цветовете крещеше за лошия му вкус. Беше се женил три пъти. Сега имаше четвърти брак — с бивша стриптийзьорка, която го чакаше във Филаделфия с три пекинеза, които отказваше да остави сами за такова кратко пътуване. Единствените деца, които бе успял да направи, бяха две дебели момчета-близнаци от първия му брак, които обещаваха един ден да станат точно като баща си.
Пинки беше злобен, властен, алчен, корумпиран и развратен. И в продължение на двайсет и две години таеше завист към Джино Сантейнджело. Това беше причината да изкупи акциите от Момчето на всяка цена — единствения добър начин да се добере достатъчно близо до него, пък после…
Джино влезе в Лас Вегас безпрепятствено и остана незабелязан. По същия начин напусна Лос Анджелис. Не искаше да се лишава от удоволствието да види физиономията на Момчето, когато се появи пред него по време на обяда му с Пинки Банана.
Да. Знаеше вече какво става. Сега.
Щом Пипа веднъж заговори, изпя достатъчно много неща. След нея се разприказваха и други, загрижени да спасят главите си, тъй като знаеха че веднъж хвърлено във вентилатора, лайното ще опръска всичките. Предвидливо побързаха да се отдръпнат на достатъчно безопасно разстояние.
Тъмна лимузина посрещна самолета му на пистата на летището и го откара бързо право в хотела. Той прекоси фоайето, съпровождан плътно от Ред и Малкия Уили. Появяването му предизвика сподавен шепот. Хората си размениха погледи. Лицето на Джино Сантейнджело беше достатъчно популярно.
Управителят на казиното се втурна да го посрещне, но Джино нямаше намерение да се бави.
— По-късно, по-късно — избоботи рязко той.
— Путката е стока — философстваше Пинки с откровен циничен глас. — Обект на търговия. Добра е само няколко месеца, докато е нова. После трябва да я подменяш.
Джейк замаскира с усмивка прозявката си. На кой му бяха притрябвали тия шибани дрънканици по въпроса? По който и да е въпрос.
— Имам верига публични домове във Фили с най-свежите и пикантни мацета в града — продължи оживено Пинки. — Разбираш ли, знам как да въртя бизнеса. Доведи ги, изстискай ги и ги изхвърли. Качваш ги на борда и да плуват към някоя от връзките ми в Южна Америка. Това е единственият начин.
— Така е — съгласи се Джейк, но тайничко сръга и намигна на една от шоугърлите — знак, че трябва да се заеме с Пинки и да оправи настроението му.
Тя се понацупи, но Джейк беше шефът.
— Господин Касари — изгука тя, — възхищавам се на костюма ви. Какъв фин плат.
Пинки остана видимо поласкан.
— Тъй ли мислиш, кукличке? Мене пък ме възхищават твойте цици. Как се пипат, а?
Тя не можа да му обясни как, защото точно в този момент Джино Сантейнджело влезе в салона за частни тържества и над масата надвисна паника. Момчето пребледня въпреки слънчевия си тен. Долната челюст на Пинки Банана увисна и устата му остана отворена.
— Здрасти, момчета — каза безгрижно и весело Джино. — Това частно парти ли е, или може да поканите външен човек?
Знаменитостите в другия край на масата изобщо не обръщаха внимание на новодошлия и думите му. Продължиха да пият и да се веселят.
Но трите шоугърли усетиха, че нещо не е наред, съдейки по очевидното стъписване на Джейк.
— Джино! — възкликна той. — Какво правиш тук?
— Как да разбирам въпроса ти? Като поздрав ли? — подхвърли Джино, придърпа един от столовете и седна до тях.
— Н-но… нали току-що говорихме по телефона — заекна Джейк. — Ти беше в Ню Йорк.
— Е, важното е, че сега съм тук — усмихна се Джино. — И моят стар приятел Пинки Банана е също тук, както виждам. Как си, авер? Отдавна не сме се виждали, а?