— Не боли, тате, всичко мина — щастлива извика тя.
Той продължи да я гъделичка.
— Няма! Няма!
— Така ли? Искаш тате да спре? — подразни я той. — Искаш, ама няма. Сега ще те изхрупкам!
— Джино, тя вече не е на себе си. Превъзбудена е — каза меко Мария. — Няма да й хареса тържеството.
Той спря да я гъделичка, притисна телцето й към себе си и пошепна в ушенцето й:
— Тате те обича, мъниче.
И чак тогава я пусна долу.
В този момент госпожа Камдън влезе при тях с Дарио. Държеше русия малчуган за ръката, защото хлапето имаше лошия навик да бяга и да се губи.
— Я ела тук! — топло го повика Джино. — Знам, че днес ти нямаш рожден ден, но аз имам нещо и за теб — и му подаде голяма кутия, опакована като за тържествен случай — много лъскава, завързана с панделки.
Дарио продължаваше да държи ръката на госпожа Камдън.
Лъки заподскача от радост. Слънчевият й характер не познаваше завист и мисълта, че нейното братче също получава подарък, беше за нея истинско удоволствие.
— Отвори го, глупчо — подкани го нетърпеливо тя.
И когато той дори не направи опит да поеме подаръка си, тя грабна кутията и трескаво започна да къса и дърпа. Около нея се разхвърчаха панделки и шумящи парчета хартия. Тя се добра до капака и го отвори. Вътре имаше голяма, лъскавочервена лимузина, с въртящи се черни колела. Лъки пощуря от радост. За разлика от Дарио. Той удостои подаръка с бегъл поглед, после пусна ръката на бавачката и моментално се озова под закрилата на топлата прегръдка на майка си.
— Хей, хей, хей! — извика Джино. — Харесва ли ти? — грабна Дарио, вдигна го и го подхвърли във въздуха както Лъки преди малко.
Момченцето ревна с цяло гърло. Внезапно истеричните му писъци преминаха в гъргорене и то повърна.
Джино го предаде в ръцете на бавачката. Изпита някакво горчиво неудовлетворение. Искаше му се момчето да е по-твърдо, по-мъжко… да прилича на сестра си.
— Току-що е обядвал — укори го Мария. — Какво очакваш, след като го подмяташ като топка.
Джино сви рамене и цялото му внимание се насочи към Лъки. След минута двамата вече лазеха по пода и бутаха лъскавата червена кола…
Мария изтича навън и бързо се върна с фотоапарат в ръце. Приготви се да ги снима.
— Хайде, усмихнете се — подкани ги тя.
Две еднакви лица с еднакви усмивки грейнаха към нея и се запечатиха на лентата.
Седмица по-късно Джино замина по работа.
Лъки страдаше от неговите отсъствия, но не хленчеше и стоически ги понасяше. Защото той винаги й донасяше чудесни подаръци. Но й липсваше. Понякога мама й позволяваше да говори с тате по телефона. Беше истинска мечта!
Когато тате заминаваше, в къщата идваха непознати хора. На мама това никак не й харесваше. Лъки знаеше, че мама не го харесва, защото ги беше чула да се карат с тате по този въпрос.
След заминаването на тате този път никой не дойде. Когато попита мама къде са непознатите хора, тя каза, че ще бъдат сами, защото тате ще отсъства само една нощ. Обяснението на мама я притесни — дали това означава, че този път няма да има подаръци.
В малка постройка в дъното на градината живееше Ред. И още един човек. Лъки ги обичаше. Те я носеха на раменете си или пълзяха на ръце и колене, а тя пищеше от удоволствие върху гърбовете им. После я хвърляха в басейна. Госпожа Камдън не ги харесваше. Наричаше ги „тутави дебелаци“. Лъки не знаеше какво означава „тутави дебелаци“. Дали защото Дарио винаги се разреваваше, когато се опитваха да играят с него. Но той винаги плачеше. Само Лъки можеше да го накара да се смее.
Когато тръгваше, тате й даде една голяма целувка. На нея. А на мама още по-голяма. Мама след това я заведе в нейната спалня и й позволи да пробва дрехите, обувките и бижутата й. Лъки беше на седмото небе — любимата й игра беше да се издокарва в мамините дрехи и да се облича като на маскарад. Но мама й разрешаваше да го прави много рядко, в особени случаи.
Докато се забавляваше, помисли си дали пък удоволствието няма да е пълно. Не, две удоволствия наведнъж — мама да й разреши да спи с нея в голямата спалня…
Остана си с едното. Госпожа Камдън я заведе в банята — всяка вечер точно в шест се къпеше — после я сложи в леглото, а мама дойде в седем да я целуне за лека нощ.
Тя протегна ръчичка и стисна един от копринените кичури на майка си.
— Защо аз нямам жълта коса? — попита тя.
— Защото имаш прекрасна черна коса, същата като на тате — нежно й отговори Мария. — Така си двойно по-щастлива — защото се казваш Лъки и защото имаш най-красивата коса.
Лъки се изкикоти. Понякога мама говореше смешни неща.
— Дарио има жълта коса.
— Да, има. Хайде, заспивай.