— Тате ще се върне ли утре?
— Да, ще се върне. Хайде, заспивай.
— И тогава ще плуваме заедно.
— Ако се върне достатъчно рано.
— Добре — тя напъха палец в устата си.
След минути беше заспала дълбоко.
Лъки беше ранобудно дете. Скачаше от леглото обикновено между шест и седем часа сутринта. Дарио и госпожа Камдън никога не ставаха преди осем и половина. Тя нямаше нищо против това. Беше се научила сама да си приготвя закуска. Обичаше след това да се шляе в притихналата къща. Разбира се, не й позволяваха да излиза навън, докато не се събудят възрастните. Знаеше защо — на всяка врата и на всеки прозорец има сигнална инсталация. Само веднъж опита да излезе. Наужким. За да види какво ще стане. И тя стана. Тате беше побеснял! Крещеше, викаше и обикаляше с пистолет в ръка. Също като на телевизията. Тя тогава много се смя. Дарио, разбира се, се беше разревал.
Когато тате си беше вкъщи, той също ставаше рано. Понякога.
Лъки знаеше как да завърти ключовете на печката, за да заври чайникът. Знаеше как да направи кафе на тате — точно както го харесваше той. Когато му правеше кафето, получаваше много повече целувки.
Мама обикновено ставаше късно. В девет. Или в девет и половина. Тате я шляпваше по дупето и я наричаше мързелана. Когато се целуваха, Лъки се чувстваше неудобно. Срамуваше се.
Тази сутрин, още щом отвори очи, Лъки чу песента на птичките в градината. Чуруликаха, сякаш си говореха. Скочи от леглото и изтича до прозореца да ги види. Каква изненада! Мама вече беше станала и плуваше в басейна. Лежеше върху шарения надуваем дюшек, който лекичко се поклащаше във водата.
Изненадана и възхитена, Лъки припряно навлече жълтия си бански костюм. Тате казваше, че има топчесто коремче. Наричаше го Густи, а тя си примираше от смях.
Изтича надолу по стълбите и откри, че стъклената врата към градината е отворена. Каква радост!
— Мамо! — закрещя с цяло гърло тя и се затича към басейна. — Мамо, мамо, и аз искам да плувам!
Щастливият й смях зазвъня в градината. Чуруликането на птичките заглъхна.
Докато тичаше към басейна, помисли, че майка й спи. Най-красивата мама на света! Така я наричаше тате и Лъки беше съгласна с него. Сега мама лежеше неподвижна и притихнала, дългата й сребърноруса коса се стелеше около лицето й, а краищата й бяха потопени във водата. Ръцете й краката й бяха неподвижни, разперени.
Две неща едновременно поразиха Лъки.
Мама беше лошо дете. Беше гола-голеничка.
И водата в басейна беше различна. Оцветена в розово.
Спря върху бордюра на басейна и извика:
— Мамо!
След това изкрещя:
— Мамооо! Мамооо!
Разбираше вече, че нещо не е наред. Не знаеше какво обаче. Защо го нямаше тате? Той щеше да знае.
Глупчо! Замина.
Седна върху бордюра. Крачетата й още не стигаха водата. Ще чака, докато мама се събуди. Да, това ще направи. Ще чака.
Стивън, 1955–1964
Когато Стивън беше на шестнайсет години, посещаваше престижно частно училище. Един ден по време на час директорът го извика и му каза, че трябва да се прибере вкъщи, откъдето са се обадили и са помолили да го пуснат. У дома го посрещна Кери със зачервени от плач очи и сломено сърце. Съобщи му, че Бърнард Даймс е починал в съня си. Получил фатален сърдечен удар.
Вестта зашемети Стивън. Обичаше Бърнард като свой баща, въпреки че отдавна знаеше, че не е негов син. Но Даймс беше единственият баща, когото беше познавал. Бяха прекарвали чудесно заедно — в Ню Йорк и в лятната им къща на Файър Айлънд.
Стивън стоя неотклонно до майка си по време на погребалната служба и край гроба. Беше високо момче с приятна външност. След това, в къщата на Парк авеню той нито за миг не я остави сама и държеше треперещата й ръка, докато потокът приятели и познати на Бърнард й изказваха своите съболезнования.
Кери се държа храбро. Стоеше изправена, с вдигната глава и скрито зад траурния воал подпухнало от сълзи лице.
Седмица по-късно Стивън отново се върна в училище.
— Ще се справя сама — увери го Кери. — Твоето учение е по-важно от това да си край мен.
Винаги поставяше неговото образование на първо място. Винаги. Не можеше да излезе победител в спор с нея по този въпрос. Затова се научи да не й се противопоставя. Майка му имаше темперамент, който можеше да подпали и лед. Очакваше от него отлични оценки по всички предмети. И още отрано той се научи да ги получава. Иначе…
На тринайсет години извърши глупост — пропиля цял учебен срок, за да се занимава тайно с бокс. Спортният живот го влечеше и той неразумно се отдаде на увлечението си. Беше наистина страхотно преживяване, но успехът му далеч не беше задоволителен. Тогава Кери подивя. Така го напердаши по гол задник, че цяла седмица не можеше да седи от болки!