— Никога не се връщай обратно в живота, Стивън. Запомни го добре.
Толкова за страхотната му идея.
Знаеше за майка си това, което всеки от останалите — все неща, които беше чел в списания и вестници. Но понякога се събуждаше посред нощ, облян в студена пот, и си мислеше: Кой съм аз? Кой е моят баща? Единствените сведения, които можа да научи от нея по този въпрос, бяха:
— Беше добър човек, лекар. Умря, когато ти беше на една година.
Обичаше я. Уважаваше я. Затова и не се опитваше да разчупи мълчанието й за миналото, макар да му се искаше страшно много. Явно тя имаше своите причини да мълчи. Щом не му казваше кой е истинският му баща, значи така трябваше. И той го приемаше.
Хиляда деветстотин петдесет и седма година беше за Стивън изпълнена със събития. Навърши седемнайсет години, беше наречен за първи път в живота си „негър“, прави секс с жена и се научи да се защитава.
Да си чернокож не беше същото като да си бял. Кери му го беше набивала в главата, но той някак си не го приемаше на сериозно. Но сега се наложи да види разликата. И започна да се замисля за граждански права и за промяна в статуквото. Жив интерес предизвика у него личността на Мартин Лутър Кинг и кампанията за равноправие, която той водеше в Южните щати.
Едва сега наистина проумя какво бе имала предвид Кери, когато му казваше: „Щом си чернокож, за да постигнеш каквото и да е, трябва да полагаш повече усилия.“
Отличен студент, Стивън полагаше наистина повече усилия и не се задоволяваше с постигнатото.
Първото му преживяване беше с едно много хубаво чернокожо момиче. Казваше се Шърли Съливан — стандартен колежански секс на задната седалка на колата на един негов приятел. Полата на Шърли беше вдигната до кръста, а гащичките — смъкнати до глезените. Пуловерът съответно вдигнат до брадичката и едната й гърда неудобно оголена, без да се сваля сутиенът.
Стивън беше облечен, само пенисът му стърчеше от панталона в очакване и неведение. Цялата работа му се стори някак мръсна и недостойна. Но същевременно изпита удоволствие, каквото не беше изпитвал през целия си живот.
Бяха гаджета с Шърли седем вълнуващи месеца, през които я молеше да се омъжи за него и когато тя скъса връзката им заради някакъв първокурсник в медицинския факултет, сърцето му беше съкрушено.
Това му беше за урок. Момичетата казваха едно, мислеха друго и правеха трето. Не можеше да им се има доверие.
След Шърли се развихри. Не му костваше никакви усилия. Беше над метър и осемдесет и много привлекателен. Момичетата се лепяха по него. Дори белите момичета. Опита и с няколко от тях. Не бяха различни. Котенцето си беше котенце независимо от цвета на кожата.
Когато навърши двайсет години Стивън постъпи в Юридическия факултет. Същата година Кери се омъжи повторно. Бракът й с Елиът Баркли — два пъти развеждан сноб, собственик на театър — изненада всички. Беше червив с пари — със стари пари — и със стари схващания за живота, въпреки че беше четирийсет и пет годишен.
Елиът Баркли не търпеше никакво сравнение с Бърнард Даймс. За Кери той не беше мъжът, към когото да бъде абсолютно вярна. Но въпреки че беше уверявала Стивън, че нямат финансови проблеми, парите започнаха да се стопяват и тя разреши по този начин въпроса с неговото образование по-нататък в Юридическия факултет и с поддържането на досегашния им стандарт на живот. Омъжи се за Елиът Баркли, който я преследваше от години, въпреки, че не го обичаше. Но една сутрин се събуди с готов отговор: „Защо не?“
В брачния договор имаше клауза, гарантираща образованието на Стивън. И убеди сина си да приеме фамилията на Елиът — Баркли.
Нейната игра имаше само един залог. Сигурност за Стивън.
Зизи нахлу в живота му като топъл вихър в мразовит ден. Той беше вече на двайсет и пет, бакалавър по изкуствата и право. Беше минал успешно стажантката си адвокатска практика и работеше като помощник обществен защитник. Започваше от първите стъпала в съдебната практика.
Зизи беше танцьорка. Беше призована като свидетел по едно дело за нанасяне на побой. Стивън я мерна и панталонът му се изду. Въздействието й върху него неизменно се повтаряше при всяка среща. Тя се възползва от ситуацията и за него оттук нататък нямаше спасение.
Зизи. Миньонче метър и половина. Чифт цици с електрически заряд. Кльощави крака. Бляскави очи и мъркащ глас. Истинска лудетина в леглото.
Зизи.
Кери я намрази от пръв поглед.
Лъки, 1965
Лъки Сантейнджело стоеше до вратата на къщата в Бел Еър и наблюдаваше шофьора, който товареше куфарите й в багажника на дълга черна лимузина. Беше почти петнайсетгодишна — високо, темпераментно, жизнено момиче с буйна черна къдрава коса и големи живи черни очи и загоряла на слънцето кожа. Беше слаба, стройна и подвижна, но тялото й все още не беше напуснало черупката на моминството. Изразът на лицето й говореше за твърдост и решителност. Не използваше никакъв грим.