Мирабел обичаше да се чука с известни политици.
Питър пък обичаше да чука филмови звезди.
Джино не обичаше нито едното, нито другото.
Той говори с Питър Ричмънд внимателно и вежливо, с мек тон, сякаш двамата бяха приятели от детинство. И до края на срещата станаха такива.
Сенатор Ричмънд беше изумен, когато научи за любовното съжителство между Мирабел и Джино Сантейнджело. Беше безкрайно благодарен на Джино, че го е предупредил. Каква пукотевица само щеше да се вдигне в пресата, ако се разчуеше за това! Мирабел Блу да ощастливява с благоволението си едновременно сенатор и гангстер! Ама че ситуацийка!
Естествено не сподели мислите си с Джино. Кимаше, слушаше и благодареше. Джино от своя страна подчерта, че е безрезервно готов напълно да подкрепи Питър, ако той евентуално реши някога да се кандидатира за президент.
Джино отлетя обратно за Лос Анджелис щастлив, доволен и усмихнат. Би могъл да е полезен на Питър Ричмънд. Той, от своя страна, също можеше да бъде полезен на Джино. Всичко беше уредено. Не се наложи да му показва нито снимките, нито магнетофонните ленти. Джино потупа кафявия плик в джоба си. Засега щеше да го остави в касата заедно с връзката пожълтяващи вече писма на сенатор Дюк.
Тях нямаше да ги използва… Никога… Сенатор Дюк беше починал преди седем години. Но Джино продължаваше да пази писмата. Спомен от миналото.
Вече отново в Л’Евие, Лъки прочете във вестниците, че Мирабел Блу е направила опит да се самоубие. Джино й телефонира, за да й каже за техния годеж, състоял се преди шест седмици. Беше закъснял с новината. Беше я чула в новините по телевизията. Как е могъл да го направи? Плака през цялата нощ. Олимпия се пъхна при нея в леглото и утешително я прегърна.
— Какво се е случило, миличка? — залюля я в прегръдката си тя. — Какво?
Лъки не можеше да й каже. Силно се притисна в приятелката си и двете неусетно започнаха да се галят.
Меки гърди. Твърди зърна. Топли бедра. Влага…
Взаимните им ласки ги доведоха до оргазъм и после двете заспаха прегърнати.
Рано сутринта Олимпия се измъкна от леглото. По някакво негласно споразумение и двете не проговориха никога нито дума за случилото се. Просто се беше случило. Беше приятно. Но не беше нещо, което някоя от тях пожела или изпита нужда да повтори.
Стивън, 1966
Стивън и Зизи се ожениха в една мразовита февруарска утрин. Зизи беше облечена в яркочервена минипола, черно кожено сако и високи черни ботуши.
Кумува им Джери Мейърсън. Зууна и Дайна бяха свидетели. От страна на младоженеца. Зизи не беше поканила никого. Беше заявила, че няма никакво семейство, а приятелите й… нямали такова съществено значение за живота й.
Сватбената церемония в Сити хол беше кратка. След това малобройните участници в нея отидоха на бар, където Джери поръча шампанско, а Зизи изтанцува някакъв импровизиран танц с притеснения Стивън. Първата им семейна кавга се разгоря четирийсет и пет минути след сватбената церемония. Никой не се изненада обаче. Стивън и Зизи, които живееха заедно почти от година, постоянно се биеха. Изненадата беше, че се ожениха. Обясняваха си го с това, че противоположностите се привличат.
Джери беше изгубил седмици да увещава Стивън да се откаже.
— Какво ще спечелиш? — питаше го той. — Сега имаш всичко. Защо ти трябва да се заробваш?
Стивън свиваше рамене.
— Не знам, Джери… тя го иска.
— Ама разбира се, че тя го иска. Те всички го искат. Ти защо се предаваш?
— Слушай, мен донякъде също ме привлича тази идея.
— Глупости!
— Така е, повярвай ми.
— Глупости!
Стивън не искаше да сподели с Джери истинската причина, поради която се женеше. А тя беше, че Зизи го заплаши, че ще го напусне, ако не се оженят.
— Щом ме искаш, ожени се за мен — беше му казала тя. — Защото, миличък, ако ти не го направиш, кандидати да го сторят дал Бог…
Той й повярва. Мъжете винаги я оглеждаха от глава до пети по улиците. Проследяваха я с поглед, мислено я събличаха. Тя, изглежда, нямаше нищо против. Дори й харесваше, ако трябва да си признае истината. Ако бяха женени, разсъждаваше Стивън, тя щеше да приключи с тези безкрайни флиртове и да си седне на задника. Може би едно бебе щеше да я укроти. Ако Зизи беше бременна, другите мъже нямаше да я заглеждат.