Само мисълта за друг мъж предизвикваше яростна ревност у Стивън. Това го плашеше. Знаеше, че Зизи може да възпламени непознати страсти в душата му — страст, гняв… — което само по себе си представляваше потенциална опасност. Отношенията им бяха непостоянни и непредвидими. Той се надяваше, че един брак ще ги подреди и стабилизира. Ще ги успокои.
Грешеше. Разбра го още през медения им месец. Зизи, в мрежести бикини, които не оставяха нищо на въображението, излагаше тялото си на показ до басейна край хотела. В курорта, който бяха избрали в Пуерто Рико на Големите Антили, тя сякаш плуваше в свои води и всяка минута за нея беше истинско удоволствие.
За Стивън не оставаше друго, освен да я гледа, изпаднал в безсилна ярост, докато тя въртеше задник наляво и надясно и флиртуваше нагло с всеки срещнат мъж — от спасителите на плажа до поглеждащите я многозначително американски туристи — пред очите на недоволните им съпруги.
Двамата за първи път бяха заедно на почивка. Той не издържа и й каза, когато се върнаха в стаята си.
— Прекалено се разголваш. Когато излезе от басейна, все едно беше гола — зърната и дори космите ти долу се виждаха.
— Оу, Господи! — провлечено изговори тя. — Само не зърна и косми!
— Не се шегувай с това.
Тя смъкна бикините си под ханша и ги остави свободно да паднат на пода.
— Съжалявам, миличък, прав си — обърна се с лице към него и го доближи с предизвикателна походка, разлюляла похотливо гърдите си.
Въпреки че беше ядосан, веднага се възбуди. Тя му действаше точно така. Винаги.
Зизи бавно постави пръст върху устните си и го облиза. После размаза влагата от пръста по зърното на едната си гърда, стисна го с пръсти и го завъртя бавно.
Той гледаше как зърното наедрява, настръхва и се втвърдява. Беше правил любов с нея стотици пъти, но тръпката, очакването бяха все така силни както първия път.
Как можеше да й се сърди? Беше гадна флиртаджийка, но захванеше ли се с оная работа, беше негова — единствено негова — и това наистина му стигаше.
Кери научи всички подробности за сватбата от Джери Мейърсън. Джери беше добро момче. Тя го хареса от мига, в който Стивън го беше довел у дома — тогава и двамата бяха шестнайсетгодишни хлапаци. С течение на годините Кери внимателно наблюдаваше израстването на Джери от неугледен юноша в преуспяващ млад адвокат. Той я наричаше Кери, никога не пропускаше да се отбие поне веднъж седмично и таеше в душата си потайно влечение към нея, което и двамата прекрасно усещаха, но старателно избягваха да споменат.
Кери се чувстваше поласкана. Беше на петдесет и три години и фактът, че я ухажва мъж, достатъчно млад да й бъде син, я ласкаеше.
Тя наистина изглеждаше изключителна. Беше личност от висшите кръгове на нюйоркското общество. Другите жени й завиждаха. Отнасяха се обаче към нея с уважение, търсеха мнението й по всякакви въпроси — от грима до обзавеждането.
Често се питаше какво ли би се случило, ако всички те научеха истината за нея. Щяха ли тогава мненията и идеите й да бъдат уважавани? Щяха ли благотворителните комитети да я молят да бъде техен патрон? Щяха ли дизайнерите да се надпреварват да облича техните модели?
Невъзможно.
Колко странен беше животът. Кой би си помислил, че до сегашните си позиции в обществото е стигнала след толкова много премеждия. И Стивън. Гордееше се с него. Беше станал първокласен адвокат, макар че държеше да работи като обществен защитник. Печелеше добре, но това беше нищо в сравнение с парите, които би могъл да печели, ако започнеше частна практика. Беше готова да го финансира, но когато му предложи, той глухо отказа.
— Искам да помагам на хора, които действително се нуждаят от помощта ми, а не на охранени плъхове, които не знаят какво да правят с парите си. Хората, на които помагам, трябва да са доволни от мен, от това, което могат да получат от мен. Ако ме наемат и аз мога да направя нещо за тях, това ме удовлетворява, така чувствам, че съм им необходим.
Тя не възрази. Знаеше, че когато стане по-зрял, ще промени схващанията си.
После в живота му влезе Зизи и разруши всичко. Още в мига, когато я зърна, Кери знаеше, че ще се случи точно така.
— Няма да трае дълго — успокои я Джери. — Продължават да се бият и след сватбата.
Кери кимна. Беше убедена, че няма да трае дълго. Питаше се само колко време ще отнеме.
Не беше виждала Стивън, откакто й беше казал за решението си да се ожени. Тогава я бе наранил жестоко и тя се дистанцира с надеждата отдръпването й да го отрезви.