Наведе се интимно и свойски към Олимпия.
— Имам нещо много по-добро от храна в джоба си — прошепна той.
Малките й очички светнаха.
— Така ли?
— Първо качество трева. Защо аз и ти да не…
— И Лъки!
— Е, добре де, и Лъки. Защо да не намерим някое хубавичко, тихичко местенце и да не се позабавляваме?
На Олимпия й идеше да пляска с ръце от радост. Ето мъж, който й беше присърце.
— Къде?
Уорис започна бързо да обмисля. Беше се преместил от хотел „Мартинес“ преди два дни, за да спести пари. Малката стая, която бе наел в долнопробен пансион в един отдалечен квартал на Кан, едва ли беше подходяща за целта. И плажът не беше най-доброто разрешение.
— Вие къде сте отседнали?
Олимпия изобщо не губи време в колебание. Лъки едва повярва на ушите си, когато я чу да казва:
— Имаме вила сред хълмовете. Ако искаш, можем да отидем там.
Какво стана с тайната им? „Няма да казваме на никого къде сме отседнали“, беше казала Олимпия по време на пътуването им. А сега, няма и половин час от пристигането им, тя канеше този Уорис Чартърс във вилата. Олимпия май се оля!
— Страхотно! — моментално прие поканата с горещ ентусиазъм Уорис и махна на сервитьора за сметката. — Да тръгваме.
Пипа Санчес критично се огледа в огледалото. Повъртя се, за да се види отвсякъде. Накрая остана доволна от себе си. Виждаше огледалния образ на това, което беше свикнала да вижда през целия си живот. Съвършенство. Мургава кожа. Гарвановочерна коса. Стройна, сексапилна фигура. Можеше и да е на четирийсет и две, но все още беше съвършена. Нямаше бръчки, кожата й беше свежа и опъната. Никакъв издайнически признак за бавно, но неумолимо напредващата възраст. Тогава защо, по дяволите, не беше голямата, великата филмова звезда?
Защо?
Защото тъпанарите, които държаха филмовата индустрия в ръцете си, никога не й предлагаха добри роли. Ето защо! Винаги беше „другата жена“. Винаги беше „секси курвата“… или „темпераментната танцьорка“. Да го духат! Какво знаеха те с еднометровите си пури и блондинките със силиконови цици.
Умишлено се беше отдръпнала от Холивуд. Първо, прочетеното за ужасната смърт на Джейк Момчето я изплаши толкова много, че просто нямаше смелост да се върне обратно. Второ, Испания се оказа добра за нея — не остана и миг без работа. Снима се в десетки филми, два от които много успешни. Беше се омъжила за испанска филмова звезда. След пет бурни години се разведе с него. А през последните седем беше сама. По свой избор, разбира се. Мъжете тичаха подир нея като гончета, надушили следа. Беше имала много любовни приключения, защото можеше да избира. Макар че на първо място оставаше кариерата й. Беше амбициозна. Не я задоволяваше популярността й в испанското кино. Няма що, на кого му пукаше за някаква си испанска актриса! Тя искаше за себе си международна известност. Искаше да грее на холивудския небосклон!
В продължение на много години ревниво пазеше своя сценарий — Смъртоносен изстрел. Според нейните разбирания — а тя разбираше от кино — сценарият беше безценна собственост, притежаваше всички достойнства, които щяха да направят от филма истински хит — любов, хумор, патос, насилие.
Не можеше да бъде друг. В основата му беше животът на Джино Сантейнджело.
Проблемът беше, че той никога не го прочете. Джино я прогони от Америка още преди сценарият да бъде завършен.
Но тя не прекъсна връзката с писателя. Напротив, поддържаше редовна кореспонденция с него и през хиляда деветстотин петдесет и пета — когато жената на Джино Сантейнджело беше убита в басейна на къщата им в Ийст Хемптън — тя бе поръчала финал, съобразен със събитието.
Което всъщност направи от сценария истинска бомба. Пипа беше толкова развълнувана, че след известен период на благоразумно мълчание изпрати копие от него на Джино, придружено с писмо, в което му напомняше за готовността му да инвестира във филмовата индустрия. Ръкописът се върна след шест месеца с лаконична бележка от неговата секретарка: Господин Сантейнджело няма време да чете филмови сценарии.
Последваха години, през които много други хора също нямаха време да го прочетат. Тогава в живота й се появи Уорис Чартърс и Пипа разбра — просто надуши — че той е мъжът, от когото се нуждаеше.
И сега бяха пристигнали в Кан. И пак нищо. Никакъв бизнес. Никаква продукция. Нищо.
Да се каже, че Пипа беше разочарована, щеше да бъде само бледо загатване на истинското й състояние.
Тя още веднъж се огледа, преди да се отправи на среща с Уорис. Беше време този негодник да й върне сценария. Оказа се обикновен дребен неудачник и тя искаше да скъса всякакви отношения с него. Тя определено нямаше нужда Уорис да търси работа за себе си с нейния сценарий! Щеше сама да намери пари за филма. Все някак… все някога…