Докато нахлузваше роклята си, тя обърна глава към него и го погледна право в лицето. Така загледана, оправи деколтето и придърпа гънките върху малките си гърди.
— Беше чудесен — каза с тих, доволен глас. — Кога ще те видя пак?
Едва сега се сети защо я беше избрал. Имаше нещо особено в сините й очи, нещо тъжно, невинно… И вече не толкова невинно, когато я обладаваше в леглото. Беше пълзяла върху него — навсякъде. Пръстите и устните й бяха като нашествие на мравки, а горещият й език беше облизал всеки сантиметър от тялото му.
Жени. Бяха се променили. Той не беше целомъдрен, о не, дори не претендираше. Но техните сексуални претенции ставаха все по-свободни и… нелепи. Една такава алчна жена можеше да ликвидира и най-тръпнещия в очакване надървен хуй.
— Ето, вземи — каза той и й подаде плик, който взе от чекмеджето на нощното си шкафче. — Това е за теб. Купи си някакъв малък подарък.
— О! — възкликна тя, след като деликатно претегли плика, като го премести от ръка в ръка. — Нямаше нужда.
Знам, че нямаше нужда, помисли си той. Но за мен има. Защото така ще се отърва от теб без никакви усложнения.
— Е, вземи ги, забавлявай се — великодушно каза той.
Тя се облече напълно и застана до леглото. Цялата излъчваше очакване. Но той искаше само едно — по-бързо да си тръгне.
— Виж, още не е късно, а си много красиво момиче. Ще се обадя на моя управител да ти запази маса за нощното шоу на Тайни Мартино — за сметка на заведението, разбира се, приеми го като подарък от мен. Ще ти хареса. Можеш да поканиш някой приятел.
Веднага щом тя излезе, Джино стана, направи малко физически упражнения, взе си душ и грижливо се облече. После позвъни на Марко по специалната вътрешна линия.
Марко се появи точно след три минути. Едно от най-добрите му качества беше, че винаги, когато го потърси, е под ръка. Заедно с безусловната му лоялност, която не можеше да се купи с никакви пари. Марко беше повече от роднина. Това означаваше много за Джино. Неотдавна го беше издигнал в управител на „Мираж“. Искаше да бъде най-добрият. Когато дойдеше време, щеше да остави „Маджириано“ в ръцете на Марко.
— Какво ново? — попита Джино.
— От всичко по малко. Тайни Мартино проигра заплатата си на рулетката. Японският бизнесмен вече ни дължи седемдесет и три бона. Изпратих четири проститутки в апартамента на съдията — точно както ти нареди. Нормална нощ.
Джино се усмихна доволен. Освен разнообразните му бизнес интереси, свързани с хотела, „Мираж“ беше любимото му място. Тук се чувстваше най-добре и най-спокойно в Лас Вегас.
— Съпругата на сенатор Ричмънд нанесе ли се вече?
— Още не. Апартаментът е готов. Всичко останало е уредено — четири дузини жълти рози, най-добрият професионален тенисист ще бъде в готовност утре през целия ден.
— Добре.
Все пак стана му приятно, когато се увери, че за Бети Ричмънд ще се погрижат добре. Забавляваха го и бдяха над него като кралска особа в нейното имение в Джорджтаун и сега искаше да се реваншира. Дали му се искаше да спи с нея, или не — това беше съвсем отделен въпрос. Физически тя не му допадаше. Но в леглото, с ония силни крака, обвити около тялото му, оная пулсираща мускулеста катеричка… Исусе Боже! Получаваше ерекция само като се сетеше за това. И толкова скоро след мъничката госпожичка — Как-Й-Беше-Името. Не беше зле за мъж, който след две седмици навършваше шейсет години.
Бети Ричмънд беше посрещната като кралица. Синът й Крейвън се суетеше около нея.
Влязоха в апартамента, предшествани от носачите с петнайсет куфара.
— Хм — изсумтя тя, докато обикаляше из стаите и отваряше прозорците. — Най-голямата безвкусица, която съм виждала някога.
— Да, майко — съгласи се Крейвън. — Безвкусица.
— Просто вони на вулгарност.
— Права си.
— Златни кранове, представи си!
— Ужас!
— Е, какво друго можеше да се очаква…
— Тя пристигна — обяви Марко.
Джино кимна. Беше пристигнала един ден по-късно, но все пак беше дошла.
— Какво прави?
— Играе тенис. Разби професионалиста като коте в дирек.
— Шегуваш се!
— Има удар за милиони!
Джино се засмя.
— Съобщи й от мое име, че я каня на вечеря. Може да дойде тук в шест и половина.
— Добре, шефе.
След малко Марко се върна. Съобщи на Джино, че госпожа Ричмънд е благодарна за любезната покана, но вече имала уговорка за вечерята. Затова предлага да се срещне с него по-късно, например в десет.
Джино побесня. Тя пристигаше тук да му иска услуга и си позволяваше да го разиграва. Направо не беше за вярване!