— Ти си като мен — продължи Ерик. — И аз бях… различен в училище. Момчетата ме мразеха, защото обичах изкуството… хубавите книги… изтънчените неща в живота…
— Наистина ли? — въпросът беше зададен само привидно, колкото да не мълчи. Всъщност Дарио изобщо не се интересуваше от живота на Ерик. Дори беше отегчен от приповдигнатите му глупости.
— Каня те да прекараш някой от уикендите в моя дом — небрежно подхвърли Ерик. — Ще приемеш ли? Забелязах, че никъде не пътуваш в края на седмицата. Можем да прекараме добре, убеден съм, че ще се забавляваш.
Дарио се замисли върху евентуалната перспектива да се забавлява с Ерик. Учителят беше млад, едва ли имаше и двайсет и пет годишен. С пясъчна на цвят коса, нисък, набит, с воднисти сиви очи.
— Какво ще правим? — поиска някакво уточнение той.
— Каквото пожелаеш. Можем да отидем на кино или да поиграем боулинг. Можем да поплуваме, да хапнем някъде нещо изтънчено… Е, какво ще кажеш?
— Ами… — колебанието му се стопи. — Защо не?
Ерик се усмихна.
— Защо не наистина! Само че това трябва да остане наша тайна. Няма да казваме на никого. Нали знаеш, правилник на училището и разни подобни.
Дарио се ухили. Изведнъж се почувства важен и харесван. Ерик не канеше на гости кого да е.
Точно след двайсет и четири часа Димитри Станислопулос позвъни по телефона на Джино.
— Имаме проблем — кратко, със стегнато гърло каза той.
О, така ли? И кога изведнъж стана „имаме“?
— Да?
— Олимпия е изчезнала от Париж. Взела е една от колите ми и е издимяла.
Джино не успя да сдържи дълбока въздишка на облекчение. Почувства се по-добре. Сега поне знаеше, че Лъки е с приятелка.
— Тя е буйно момиче — продължи уморено Димитри, — неконтролируемо. Същевременно лесно се поддава на влияние. Очаквам, че заедно с вашата дъщеря Лъки…
— Имате ли някаква представа къде може да са отишли? — прекъсна философиите му Джино.
— Не, никаква. Веднага обаче поръчах да издирят колата. Надявам се, че скоро ще ги открият.
— Аз също. Ако вашата съпруга не беше толкова категорична, че Олимпия е в Париж…
Господин Станислопулос на свой ред го прекъсна:
— Моята бивша съпруга вярва на всичко, което Олимпия й казва. Пък и не само на нея. Искам да се срещнем. Колкото е възможно по-скоро.
— Аз също.
Приключиха разговора с уговорката да се срещнат в Париж. Още на следващия ден.
— Ще бъде добре да дойдеш с мен, Джен — помоли Джино Дженифър. — Няма да мога да се справя сам с нея.
— Трябва сам да се справиш — отговори Дженифър. — Тя е твоя дъщеря. Трябва да се сближите, преди да е станало късно. Сега е моментът. Поговори с нея, опознай я… Разбери защо го е направила.
Добре. Щеше да опита. След всички неприятности, които му струпа върху главата, щеше да опита.
Лъки, 1966
Как така стана, че Пипа Санчес се залепи за тях? Предната вече тя беше зарязала боливийския бижутер, беше събрала багажа си от хотела в малка чанта и се беше метнала в мерцедеса на път към вилата.
— Имаш ли нещо напротив? — мило беше попитала тя Олимпия, настанила се удобно на седалката. — Само докато свършим бизнеса си.
— Нямам — съгласи се Олимпия.
Сега, на следващата сутрин Лъки стоеше в кухнята срещу приятелката си и й говореше с блеснали очи.
— Давай да се махаме оттук! — настоя тя. — Целият този цирк ми дойде до гуша. Мислех, че сме тръгнали да се веселим.
— На мен ми е весело — опроверга я Олимпия. — Уорис е страхотен.
— Да бе, как не! А какво ще кажеш за тая мексиканска гъска? Та тя направо се настани тук!
— Е, само за две нощи. Имат някакъв бизнес заедно.
— Добре, но на мен не ми харесва. Непрекъснато ми хвърля едни такива… гадни погледи.
— Може пък да те харесва! — изкикоти се Олимпия.
— Можеш да си завреш в задника цялата тая компания! — избухна Лъки. — Аз се махам!
— Къде ще отидеш? Нямаш кола, нямаш пари дори за кифла… нищо!
— Нямам, така е, добре че ми го каза.
— Стига, Лъки. Просто ти трябва някое момче. Довечера все ще ти намерим някой.
— Аз си намерих снощи един. И какво стана? Нямало място в колата за него, според милия Уорис.
— Това няма да се повтори — увери я Олимпия. — Само си харесай някой и аз ти обещавам, че ще го доведем тук.
Лъки се съгласи.
Двете момичета излязоха на двора. Слънцето вече щедро изливаше лъчите си. Уорис се беше излегнал до басейна. До него, опъната върху дървената скара, Пипа излагаше на показ красивото си тяло, лъщящо от плажно масло.
— Много хубава къща — измърка тя, когато момичетата се присъединиха към тях. — Откога живеете тук?