— Че не знае нищо. Олимпия взела колата в понеделник. Казала й, че отива на гости при майка си.
— Това е станало преди пет дни, за Бога! Досега все са пристигнали някъде.
— Аз мисля, че детективската фирма, която наех, днес най-късно ще издири колата. По-добри от тях няма. Две хубави млади момичета в скъпа кола — няма да е трудно да ги проследят.
В три часа следобед детективската фирма на Димитри наистина получи сведения за колата.
Белият „Мерцедес“ беше катастрофирал. Колата беше потрошена. На тесен път над Кан. С труп на неидентифицирана жена.
След час Джино и Димитри летяха за Южна Франция.
Лъки, 1966
Небето бързо се покри с облаци. В причудливи, бързо менящи се форми те затъмниха слънцето. Започна да духа пронизващ вятър.
— Мистрал — каза нервно Уорис. — По дяволите! Ще ни съсипе партито.
— Защо? — нацупи устни в капризна гримаса Олимпия.
— Защото, мила моя, ще ни връхлети силна буря. Мислиш ли, че някой ще пожелае да се качи тук, сред хълмовете?
— Как не ги е срам! Така се надявах да стане фантастично парти. Ти също, нали, Лъки? Лъки!
— Какво? — подскочи Лъки. Беше се замислила за Бел Еър. Огромната прохладна къща с разкошни градини. Нейната стая — голяма, светла, с телевизор. Колекцията й от грамофонни плочи и книги… и нейните играчки от детството. — Май ще е по-добре да се прибера вкъщи — безгрижно каза тя.
— Каквооо? — очите на Олимпия щяха да изскочат.
— Ъхъ, така ми се струва.
— Я стига! Защо?
Лъки сви рамене.
— Не знам… Изведнъж ми се прииска.
Сега Олимпия присви очи.
— Няма да го направиш!
— Защо?
— Защото няма, затова! Започнахме това приключение заедно, нали? Предполага се, че трябва и да го завършим заедно, нали?
Лъки се намръщи.
— Не е задължително.
— Но тази сутрин ти ми обеща, че ще останеш.
— Не съм обещавала. Искам да си отида.
— Ти си егоистка! — заключи нацупена Олимпия.
Да бе, как не! Тя била егоистка. Ха! Цяла сутрин Олимпия и Уорис бяха прекарали заключени в спалнята. Показаха се чак към два следобед. Беше й писнало да бъде петото колело на колата.
— Виж — категорично заяви Лъки, — тръгвам си. Не можеш да ме спреш.
Уорис наблюдаваше двете момичета. И внезапно очите му се отвориха за Лъки. За първи път видя колко поразяващо красива е. Преди никога не се беше вглеждал в нея, но под къдравата маса смолисточерна коса и маслинената кожа се криеше волна, уникална, трудноуловима хубост. Помисли се как е живял в една къща с нея и през цялото това време изобщо не я е забелязал. Изобщо не можеше да се сравнява с Олимпия, която без дългата руса коса и големите цици беше едно обикновено, незначително момиче. В Лъки обаче нямаше нищо обикновено.
— Заболя ме главата от тебе. Ще отида да дремна малко — отегчено каза Олимпия. — Вразуми я, Уорис, обясни й, че ако се върне, ще я набутат в някое друго тъпо училище. Кажи й! — отегчението й отстъпи място на гнева, тя се втурна в спалнята и тръшна вратата.
Уорис и Лъки останаха във всекидневната. Беше притъмняло от наближаващата буря. Безмълвно впериха очи един в друг.
— Защо искаш да си ходиш? — най-накрая попита той.
— А защо да остана? — кисело го попита тя. — А и тя не ме иска тук…
Уорис се изправи и се протегна.
— Когато Пипа се върне, ще те откарам с колата до летището, ако искаш. Имаш ли пари за билет? Мога да ти дам.
— Ще видя, когато пристигнем там — замълча, после подозрително го изгледа. — Наистина ли ще ме закараш?
Той бавно се приближи до нея.
— Разбира се. Съмняваш ли се.
Тя небрежно се беше отпуснала на пода — с разперени ръце и дълги, почернели от слънцето крака. Беше по шорти и спортна риза, завързана отпред на възел.
Той застана прав над нея и протегна ръка.
— Ставай! Все ще намерим начин да ти платим билета.
Тя хвана ръката му, а той я издърпа, докато се изправи на крака.
— Как?
— Не знам. Ще трябва да помисля.
Не пусна ръката й. Придърпа я към себе си и преди тя да успее да му попречи, започна да я целува.
— Хей — тя го отблъсна от себе си. — Защо не зарежеш тая работа?
— Защо? — той плъзна длани по тялото й. — Забелязах как ни гледаше с Олимпия. Мислиш ли, че не съм разбрал, че ме искаш и ти?
— Ти си едно голямо лайно!
— Кажи го, когато те опъна на пода и ти го вкарам, когато…
Заби коляното си в слабините му. С всичка сила. Той мигновено я пусна и се преви, почти изгубил съзнание от силната болка. Ръцете му инстинктивно се сключиха върху тестисите му, като че ли животът му зависеше от това.
— Кучка!
Тя го гледаше. Искаше й се да се изсмее, защото той наистина изглеждаше много смешен. Не се изсмя. Ритна го отново. Знаеше, че това ще го вбеси. Освен това беше и предпазна мярка — знае ли човек какво може да направи това нищожество.